Изчакай ме, не бързай. Ще дойде мойто време.
Родих се твърде стара в предишния живот.
Забъркала съм каша от сто и две вселени,
та точно с теб да яхна последния потоп.
Очите ти ги помня — със цвят на юнски вятър. ...

Харесвам прелестните орхидеи –
красиви, цветни, празнични са те!
Но по обичам горски теменужки,
във тях е знам душата на дете.
Хортензията също е прекрасна, ...

Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата, ...

По спомените на един гид и по предложение
на Jackie 151 (Aнтоанета Иванова)
След тежки напъни за тройки
със скандинавските жени,
посрещнах група французойки: ...

Дарин не искаше да се събужда. Макар да сънуваше безкрайни лабиринти, от които нямаше изход, макар да викаше на сън и да се задушаваше… Отвореше ли очи, като проказа започваше да го обхваща чувство на срам, изгарящ срам, че принадлежи на човечеството, на прокълнатото човечество, което не можеше да с ...

Горе ръчички, дечица!
Нека сега ги свалим!
Кой ще напише шестица?
Нека с усмивки летим!
Вие сте умни и смели, ...

Чунг Хе осъзнаваше невероятната роля, която имаше да открие Алиф - едва ли беше единственият, който го търсеше - най-вероятно това щеше да даде отговор на много други въпроси, за всички интереси, които Алиф представляваше. И все пак ако се добереше до групата на Ян Вандерс определено щеше да научи п ...

Въртя, наум,
един въпрос,
а той
завира
в тишината нос. ...

Разпилей по земята искри
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...

Прегърнах вятъра,
защото само той на мен прилича...
Прегърнах вятъра,
защото е самичък.
Затворени във спомени живеем, ...

Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.
Обагрят златни нишки тишината, ...

Родителите й бяха селяни, изпратени в града, за да научат местните как правилно трябва да се живее по новото време. И, като всички селяни, цивилизовали се в селяндури, знаеха уреди себе си и светът ти наоколо ще е уреден сам…
Затова я възпитаха в колоритната смесица от селяндурския егоизъм и кухата ...

колчем печели
от някого някой — се
трайно ад стели
........................................
от друг ъгъл: ...

Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...

Христос воскресе! Слава, Божи сине!
Камбанен звън оглася небесата.
Во истина воскресе! До амина!
Кръвта Му не напразно е пролята.
Макар и да е малка като зрънце, ...

Самотата е всепоглъщаща - толкова мощна, че нищо не може да се сравни с нея. Но именно в самотата човек понякога е най-силен. Подобен беше и случаят със самия със самия Ширей - той все пак щеше да намери Джиро и щеше да го премахне, след като разбира се се увереше, че е изпълнил задачата, поставена ...

ЛУДА ПРИКАЗКА
Ти може би си ме забравил.
А и защо ли да си спомняш –
среднощ как в тъмните дъбрави
прииждат звездни еднорози. ...

Глава 49. Путь.
Пора уходить из этих сводов, ротонд, дворцов времени, капищ, и забытой истории. Учитель, мы столько видели, не вместится в голове, начнётся в умах какая-то гражданская война, а мы её не ощутим, история похоронит нас как безымянных ополченцев. Ведь без распорядителей ума прожить невоз ...

Град на скалите,
събирал тайни с векове.
Смокиново дърво и пейка,
мълчат и днес и те.
Една любов, едно море ...

Ръцете ми замесват козунак,
за Тебе сладък хляб аз, Боже, правя.
Повтарям си молитвата, но пак
пред страх човек до мен се е изправил.
Яйцата на надеждата са в мен ...

Този път – ще простиш ли, о Боже всевишни,
предпочетох изобщо да не присъствам
на онуй лицемерно и даже излишно
хорско шоу, наречено твое възкръсване.
Знам, достатъчно грешна съм /чак прекалено/ ...

Един град.
Една магия.
Една любов.
Една съдба.
Една душа. ...

I. Един рейтингов пад на Макрон
Бе с макро-рейтинг Макрон.
Ала "Жълтите жилетки"
стъпкаха го жестоко с подметките си
- баш на "Шанзелизе!" ...

Автор: Алексей Меняйлов
Как да видим в палеонтолога грабител на древни храмове?
Тази глава се роди от сравнителния анализ на две книги от мемоарния жанр. Първо, това е книгата, издадена през 1936 година, на американеца Ч. Штернберг «Животът на ловеца на изкопаеми», в която освен главния текст на аме ...

Глава 3
Отварям бавно моите очи,оглеждам наоколо,объркана от събуждането току-що,бях забравила,че не съм у дома.Стаята бе напълно мрачна,както и коридора,който се виждаше през вратата.Всички бяхме заспали,тишината бе толкова силна,а колко ли бе часа?Знаех,че съм заспала след 04:00,а трябваше да стан ...

В нощта на Твоето Възкресение
за сетен път главата преклоних…
Всяка мисъл в мен е изкупление,
мълчана болка, сбрана в стих.
Приемам те в душевния си храм, ...

Възкръсна нашият Бог - Христа,
за да се спасят хората в света.
С забити пирони и венец трънен
сломи Той злото в мира тъмен.
Чужд на мрака, греха и лъжата, ...

възвисеността
на
Бог
е
над ...

Докосвам те с мислите си бавно,
по плътта ти, като вятър минавам,
острият връх на сърцето ми - плавно,
до твоето сърце с обич застава.
И времето се свива, като молекула, ...

Христос воскресе —
за да възкресява и
душеспасява

Възкръсна Бог! Погледнах към небето –
дъждовно вчера, днес е слънчев смях.
С възторг душа и тяло – леки светят.
И няма смърт! Помръкна всеки грях!
Празнува, слави Те вселена цяла! ...

Отново сам в пустинята безкрайна.
Потъвам в пясъци събирани от векове.
Залутан в мислите си търся свята Тайна.
Създала мостове и разрушила светове.
Пътувам с времето, не знаейки безкрая. ...

Тук при нас е и тихо, и топло, и светло,
птици пеят за Бога – божури цъфтят.
Недалече от нас тъй е черно небето,
сее бомби и смърт. А е същият свят.
И възкръснал е Господ нощес, а сме спали, ...