6 447 резултата
Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...
1277
3
- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...
820
1
Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка ...
561
1
Как стигнах до тука само не мога да си обясня… Как успях да падна толкова ниско, толкова, толкова ниско, че вече дори сама не се виждам. Нищожно мъничка, толкова низшестояща, че да не се откривам, когато реша да се вгледам в дъното, където преди бях. Дори в огледалото ми образът не е същият. Не вижд ...
1025
2
Трябва да запазим любовта завинаги. И успяваме! Един ден отваряме фризера и я изваждаме под формата на айсберг от Ледената епоха - втвърдена и покрита със сух скрежец. И не ни стига времето до края на дните ни да я размразим.
625
5
Писна ми да ми пука за теб. Омръзна ми да съм като твоя сянка, искам да съм далеч от теб. Защо ме преследваш навсякъде? Защо просто не ме оставиш? Превзе мислите ми, сънищата ми и ме накара да плача. За жалост аз нямам дом, който да нарека своя крепост, защото в моя не се чувствам сигурно. Ти ме пре ...
763
Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...
914
6
Търсих под дърво и камък,
търсих и намирах,
Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше, ...
търсих и намирах,
Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше, ...
538
1
В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах ...
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах ...
774
Тя няма да говори сама за себе си, защото ще каже неща, на които ще повярвате, неща, които няма да са истина. Аз ще говоря за нея. Беше доста отдавна и бяхме на кафе в покрайнините на едно курортно градче. Тя пиеше фрапе. Изпотената чаша в ръцете ù. Устните ù, които засмукваха сламката. Седях и какт ...
1756
3
Хората седяха около дългата маса.Това бе великолепен пир, който беше започнал твърде отдавна...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...
631
Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
877
2
Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...
841
2
Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затупт ...
1031
7
Имало едно време, време в далечното минало, в едно несъществуващо кралство, в едно далечно място. Кралството било толкова далече, че никой не можел да стигне до него, а хората, които знаели за него, го описвали като “пътят между небето и земята”. Разбира се, не се знаело кой живее там и как се изхра ...
2446
3
Изгрев
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...
809
3
В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки д ...
1059
2
Ах, ако можех, бих те сготвила. Не бих видяла нищо по-истинско от това да завриш в сърцето ми. Ах, ако можех, никога не бих те пуснала да си отидеш, преди от теб да съм опитала. Ах, само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче, не по-голямо от крайщника на хляб и ако можех вместо сълзи да ...
1216
6
Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си.. ...
914
1
Свободна съм. Спокойна. Все още еднослойна. Дихание стабилно след време колабирало. Роклята е мека - първата утеха. Ударите на сърце - слухово: полу-дете. Миризмата на лоза - трета степен по скалà. Вкусовете на деня - сладко-кисели зърна. Светлината в зениците - профилира леко птиците.
...
Свободна ...
...
Свободна ...
900
4
ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...
936
7
Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекал ...
1193
1
Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...
799
1
Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...
1224
Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...
800
Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...
1216
Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...
658
К Р А Я Т
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
778
1
IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
766
1
Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, къ ...
739
3
Разумът или сърцето? Кое да избера?
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...
2257
7
...или Малък постсоц етюд
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра. ...
1056
9
Отново съм самотна, седя в тъмната стая и плача безутешно. Отново онази същата болка, която ме задушава, боли ме сърцето, душата, искам просто да заплача и да не спра, докато не мине всичката болка. Тази нощ изглежда още по-тъмна и зловеща, а в мен нахлува страх, който пронизва душата ми и обърква ж ...
716
1
2
ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
1193
7
И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се стор ...
598
1
"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слън ...
827
2
Когато небето реши да възложи на някого някаква мисия,
То обрича всички негови начинания на неуспех;
изпраща му безброй страдания,
като по този начин калява волята му;
подготвяйки го за неговата бъдеща, божествена ...
То обрича всички негови начинания на неуспех;
изпраща му безброй страдания,
като по този начин калява волята му;
подготвяйки го за неговата бъдеща, божествена ...
747
1
Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...
1145
3
Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...
860
Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...
759
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
