6 657 резултата
Пиша ти това писмо, преди да съм си сменила пола. За последен път ще бъде изповед, за последен път - до последната смущаваща подробност. След това ще легна на операционната маса и ще се оставя в ръцете на онези зловещи хора с маски на лицето. Райският газ ще ме отведе в рая. А като се събудя, онова ...
  706 
Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...
  944 
Моля те, не оставай наблизо.
Два метра самота са ме заобичали.
Боже, не думай!
Моля те, аз отдавна вече не ругая
двата метра самота, дето ме оставиха сама. ...
  1088 
Недей, избърши очи, сърцето ми се къса като те гледам така измъчваща се, обляна в горещи сълзи. Един ден, о, да, съвсем, съвсем скоро и ти ще бъдеш щастлива, моя малка... Обещавам ти, че ще го познаеш, още щом го срещнеш.Той ще се бори и ще достигне сърцето ти. Ти ще виждаш и усещаш любовта му във в ...
  1270 
Някъде след полунощ, седейки сама в една празна стая, се опитвам да открия философията на живота... Неизбежно, когато оставам сама за повече от час идва и този момент, може би затова толкова ненавиждам самотата... обичам да съм сред хора, които да ме разсейват от духовните ми въпроси към самата мен, ...
  912 
Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, ...
  1651 
Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат ...
  1365 
И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като т ...
  719 
"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретичес ...
  2596 
Дъждовната жена пристъпва бавно. Вода се стича по лицето й. След нея - мокри стъпки. Тя не носи чадър, а има шапка. От широката й периферия капе дъжд. Тя никога не бърза, върви величествено, бавно. Хваща с мократа си ръка бравата на вратата, знае, че я очаквам. А аз я чакам с трепет. Винаги. Не обич ...
  1553  17 
Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...
  684 
КАСТИНГ
- Да, влезте!
- Добър ден!
- Добър да е, започвайте!
- С кое? ...
  1622 
Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, р ...
  731 
Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото м ...
  1500 
Нощта беше кристално ясна. Луната, скрила се зад гъстите облаци, сякаш се опитваше да избяга от ярките светлини и безмълвната тишина на града. Тук-там се чуваха звънките, тихи гласчета на черните щурци. Светлината на лампите разсейваше черната тъмнина, която обвиваше целия град, като тъмен воал. Едн ...
  1358 
Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...
  1469 
Едно от най-трудните неща е да повярваш, че и сам струваш нещо. Прекалено много хора, които са сами, се подценяват. Ето какво мисля аз. Може би ценното е да разберем какви сме, когато сме сами. Защото не можем да инвестираме в някой наистина специален, докато не инвестираме в себе си. Може би не тря ...
  971 
Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка ся ...
  1185  11 
Приятелството между мъж и жена е сложно нещо, ако са имали и нещо повече. Понякога любовта може да е дори по-силна и удовлетворяваща, ако е построена на основата на истинско приятелство. Без значение какво ще стане, без значение какво е било, да сте "само приятели" не означава крачка назад. Може да ...
  1171 
Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг, прекаран с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака, без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за ...
  771 
Беше началото на лятото. Не мина много време и напуснах. Преместих се в квартално кафе в Меден Рудник, в което работя и до сега. Напълно забравих отворкото с очилата. Имах сериозен приятел от близо 2 години, с който съм и в момента всъщност. На него мога да разчитам, не че го обичам, той просто е ед ...
  961 
Отваряш очи... гъста мъгла... Минава време... вече избистреният ти поглед някак глухо гледа тъмните прозорци... Чуваш зловещата песен на щурците - сякаш подготвящи се за атака... Взимаш телефона в ръка и поглеждаш колко е часа - 03:16... Събудил си се и тази нощ... Сякаш още се чуваш как й крещиш им ...
  1138 
МИЛОСЪРДИЕ И ПОХВАЛА
Очакваш да те похвалят ли? Защо? Човек или дава от сърце, или нищо не дава. А ако очаква да го похвалят, значи е неискрен в любовта, с която дава или помага, да не кажа, лицемер.
Прави добро, отдавай добро, без да очакваш похвала. „Лявата ръка да не знае какво прави дясната”, ни ...
  1104  12 
Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше мно ...
  885 
Мразя начина, по който ме гледаш.
Мразя безразличието, което показваш.
Мразя как всеки път се правиш, че не ме познаваш.
Мразя, когато след тебе се обръщам,
мразя, когато към мен поглеждаш. ...
  669 
Интервю с Любовта
- Добър ден. Най- накрая ви открих! А колегите казваха, че не съществувате...
- Съществувам - за тези, които вярват в мен и ме търсят, а за другите - те избират моята другарка - Заблудата.
- А щом като ваша приятелка е заблудата, аз откъде да съм сигурна, че не ме лъжете и вие не с ...
  1658 
Няма да бъда мрачна, няма да бъда дъждовна, няма да се страхувам, няма да съм отчаяна! Достатъчно бях така! Да си оптимист е толкова хубаво! Какво пък, ако настоящето е лошо... Знам, че бъдещето ще е слънчево! Много слънчево, много лятно, много морско, много влюбено... С него или без него. Какво ми ...
  779 
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска д ...
  932 
Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен, шестнайсетгодишен хлапак, с голя ...
  668 
Никога човек не може да се мери с любовта. Тя е по-силна и от вечността. Когато двама се обичат няма нужда от трети, който да затваря кръга. Било то и приятел. Тъжно е, когато нещата се променят, а не знаеш защо. В теб ли е вината или не? Въпросът те измъчва, а няма отговор, няма и да има, защото ня ...
  604 
Да устоиш на самотата...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...
  1224 
Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...
  2518  30 
… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...
  1323 
Преди години ми беше напълно достатъчен само един пирон, за да закова гръдния си капак. По-късно, за всеки случай, заковах допълнителен пирон. Да ме пита човек защо ми трябваше! Сякаш се бях уплашила, че капакът ще се разкове и сърцето ми ще литне в безтегловния Космос.
Онзи, вторият пирон, се резор ...
  947 
Ако знаех, че гласът на залеза ще пресипне в мен – до болезнено червено... и нощните цигулки ще окапят, натежали от влагата в очите... Ако знаех, че тишината в ушите тежи (но е истинска)...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...
  1031 
Има нещо, което ме тревожи. Изписано е на лицето ми. Излъчването ми има значителен нюанс на тревога. Единственото, до което стигам е усещането за несигурност. Все едно се движа по ръба, някаква нестабилна плоскост, която очаква възхода или падението ми, за да даде нов зов, нов порив.
Търся спокойств ...
  820 
Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет... ...
  1183  17 
І. МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка от моето село. Това беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ ...
  1375 
Красиво нежно безумие, потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети. ...
  1073 
Картинка
Стая с бюро, върху което стои шевна машина; зад него - библиотека с няколко книги и малка кутия с игли, конци, ножички и карфици; до бюрото - стол, върху който е седнал възрастен мъж със сбръчкано лице, което има селско излъчване; с вехта светлосива шапка на тъмносиви райета; с набола бяла ...
  1632 
Предложения
: ??:??