14 626 резултата
> Вятърът блъсна свирепо предното стъкло на снегорина. Отнякъде проникна рояк снежинки, завъртя се палаво и уморено се разтопи върху арматурното табло.
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...
1852
3
5
Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...
445
1
4
Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...
976
1
Следващите два дни бяха сиви и еднообразни. Службите дълги, рутинни и само огненият поглед на монаха ме правеше жива. Той разказваше с жар своите «приказки на Шехерезада», пееше все по-звучно с прекрасния си баритон…Усещах с цялото си същество, че нещо се случва с него, чувствах го във въздуха на хр ...
1545
1
12
Тъкмо се бях омъжила и заминахме при родителите на съпруга ми, които живееха в малко градче близо до манастир. В тия времена беше разрешен само граждански брак. Църква, венчавка, ритуали, Божествена благословия бяха табу. Като човек, израснал с вяра, много държах да посетя манастира, да се помоля и ...
996
2
7
– Какво да ти кажа? То не е за приказване. Ден да мине, друг да дойде. Настана едно такова време – препарирано, изкуствено, мъртво време. Гледа те право в очите и нищо не вижда. Опулено. Имах навремето един авер...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...
562
4
3
Янко Трендафилов
Амулетът
(разказ по действителен случай)
Никога не бях допускал, че е възможно да проработи. Просто вече бях на ръба на отчаянието и нищо не ми спореше – нямах работа, на приятелите ми (малкото, които имах), не бях приоритет, нямах доходи, нямах любов, нямах нищо. Гледал бях преди в ...
Амулетът
(разказ по действителен случай)
Никога не бях допускал, че е възможно да проработи. Просто вече бях на ръба на отчаянието и нищо не ми спореше – нямах работа, на приятелите ми (малкото, които имах), не бях приоритет, нямах доходи, нямах любов, нямах нищо. Гледал бях преди в ...
1911
2
2
Годините се изтъркаляха като сипей от скала. Дори не успях да проследя движението им. Само тътена на проблемите ме спираха за миг и… камъните продължаваха своя бяг.
Докато се обърна, омотана в мъгла, бурите и свлачищата на живота – младостта беше излетяла. Не че го усетих, но синът ми – от малко буз ...
Докато се обърна, омотана в мъгла, бурите и свлачищата на живота – младостта беше излетяла. Не че го усетих, но синът ми – от малко буз ...
860
2
5
> Вятърът блъсна свирепо предното стъкло на снегорина. Отнякъде проникна рояк снежинки, завъртя се палаво и уморено се разтопи върху арматурното табло.
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...
545
2
4
На остров Колкер в малката държава Белиз
И този пътепис за едно доста кратко, но пълно с любов и щастие, пътуване до малкото островче Колкер започна всъщност пак в Гватемала, благодарение на срещатата ни с двама аржентинци, Хулио и Леандро на остров Флорес. Те току що бяха пристигнали в Гватемала сл ...
И този пътепис за едно доста кратко, но пълно с любов и щастие, пътуване до малкото островче Колкер започна всъщност пак в Гватемала, благодарение на срещатата ни с двама аржентинци, Хулио и Леандро на остров Флорес. Те току що бяха пристигнали в Гватемала сл ...
1245
7
9
592
2
1
От развълнуваните заоблени върхове на Средна Родопа планина се виждаше китно ширнала се като цветен килим Тракийската низина. Асеновата крепост гордо издигаше вековните си рамене над Станимака, сякаш да напомня на всеки пътник, дръзнал да навлезе в тази планина, че пътят е опасен, страшен, и човек т ...
1387
6
15
"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...
1466
3
1
Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо ...
1526
2
3
Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...
634
1
Беше един най-обикновен летен ден. Нашата героиня, която ще наречем Мая, се събуди, закусва, пи кафе, обичайното. Влезе във Фейсбук, после в Инстаграм, опита се да подреди малко, но я мързеше прекалено много и затова се отказа. Обади се на приятелката си Рая, за да се видят. Решиха да отидат в мола, ...
922
Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...
668
Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...
1349
2
5
След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзка ...
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзка ...
541
1
Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...
766
1
2
Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...
583
2
6
- На екс!
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с ня ...
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с ня ...
1532
4
11
Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...
1465
2
8
Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...
Мамка му… Кабината я ...
1149
3
12
Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...
1106
С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...
1964
7
>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...
712
5
4
Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...
578
1
Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...
844
Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...
Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...
1151
Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...
968
1
1
Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...
763
3
3
ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...
613
1
6
Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...
1155
3
10
Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...
488
2
4
Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...
714
1
Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...
1089
Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...
1676
1
11
Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...
970
3
Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...
1029
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
