14 560 резултата
Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромо ...
599
1
Микаела
Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.
Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в м ...
Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.
Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в м ...
840
Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизваха тънки струйки студена светлина през пердетата. На пода имаше разхвърляни дрехи, подсказващи за състоялата се страстна нощ в апартамента. На масичката до леглото имаше пепелник пълен с фасове от "Мерилин" и "Малборо", а до него една малка останала уга ...
506
Това беше тя. Винаги се будеше точно в шест часа. Сресваше перфектно косата си и я прибираше назад в съвършено стегната плитка. Обличаше предварително изгладени дрехи и обуваше високи обувки. Понякога цялата беше облечена в черно, а друг път подбираше най-различни багри от гардероба си и ги комбинир ...
833
3
5
Притиснала бебето плътно до гърдите си, тя гази в дълбокия трийсет сантиметра сняг. Вятърът развява русите й коси, ситни снежинки дращят зачервените й бузи. Студът продължава да хапе, но не толкова жестоко, колкото сутринта. А и тя се е сгорещила от продължителното ходене. Краката й вече се схващат, ...
517
1
4
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Решил съм! Това е краят. Не го понасям повече тоя живот! И той вече не ме понася, така, че сключихме договор. Аз ще го отърва от себе си, а той повече няма да ме мъчи. И без това не знае това, което аз знам!
Подозирам обаче, че Те знаят. Знаят всичко. Когато преди двадесет години ...
Решил съм! Това е краят. Не го понасям повече тоя живот! И той вече не ме понася, така, че сключихме договор. Аз ще го отърва от себе си, а той повече няма да ме мъчи. И без това не знае това, което аз знам!
Подозирам обаче, че Те знаят. Знаят всичко. Когато преди двадесет години ...
323
1
1
Омраза
- Ще се обърне.
- Не, няма да се обърне.
- Ще видиш, че в последния момент ще се обърне и ще ни махне!
Ескалаторът отнасяше младата жена нагоре и нагоре към терминала. Когато стигна края на лентата, тя направи крачка напред, без да се обърне. Секунда по-късно се скри от очите на изпращачите си. ...
- Ще се обърне.
- Не, няма да се обърне.
- Ще видиш, че в последния момент ще се обърне и ще ни махне!
Ескалаторът отнасяше младата жена нагоре и нагоре към терминала. Когато стигна края на лентата, тя направи крачка напред, без да се обърне. Секунда по-късно се скри от очите на изпращачите си. ...
1269
6
16
Ще ви разкажа една история за най-голямата грешка, която направих в живота си. Влюбих се в един мъж, може би най-неподходящият от където и да го погледнеш. Нито беше някой красавец, нито имаше с какво да се похвали – сам самичък, гол като пушка. Не съм от меркантилните момичета, приех го такъв какъв ...
853
1
Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с два ...
Видя, че разговаря с два ...
448
1
- Сапунът е свършил! Защо никой не е заредил снощи? Една работа имате!
Крясъците на новия специализант огласяха коридорите на първия етаж и се извиваха чак до втория, където беше съблекалнята на сестрите. Те се разбързаха и затичаха наоколо, като че докторът дебнеше зад вратата.
В началото им се сто ...
Крясъците на новия специализант огласяха коридорите на първия етаж и се извиваха чак до втория, където беше съблекалнята на сестрите. Те се разбързаха и затичаха наоколо, като че докторът дебнеше зад вратата.
В началото им се сто ...
709
2
Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелни блокове, санирани в жълто, ...
371
Най-трудното в една история е началото. Пишеш ред след ред, триеш… докато не се получи идеалното изречение което да изрази емоцията ти. Но кое би било това толкова идеално начало? Нима с няколко думи можеш да излееш душата си? Нека не се лъжем, на един лист не можем да покажем това което чувстваме, ...
419
1
– Заклевате ли се да кажете Истината, само Истината, нищо друго освен Истината и Бог да Ви е на помощ? - тържествено попита приставът.
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...
1886
3
15
Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...
626
3
Новият дом
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...
820
Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...
513
В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
662
1
6
Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея. Първо ...
604
2
Състоянието му, според докторите, се влошаваше все повече с всеки изминал ден. Но дори те грешаха – влошаваше се с всеки изминал час, всяка изминала минута, всяка изминала секунда. Треска го тресеше между тези оголени стени. Депресия, гроза някаква. Не бе и дума продумал седмици наред, а безсънието ...
771
ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...
846
1
7
Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори ...
978
1
3
СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
465
2
1
Джина и Хари
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука” ...
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука” ...
724
Лена
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...
1021
1
В стаята беше тъмно. Пълнолунието вмъкваше бледи лъчи през прозореца и играеше по тялото и. Тя лежеше притихнала до него. Само дъха и се чуваше в промеждутъците на неговия глас. Беше красива, всеотдайна, разбираща и не искаща.
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...
1180
2
1
Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратен ...
795
Това е един разказ за любовта. Но не бързайте да си мислите,че е поредната банална любовна история. Това е разказ за любов разделена между две жени. Сега ще си кажете - ето поредния любовен триъгълник. Но не е! Това е една необикновена история. Любов между живота и смъртта. Но да почна отначало, так ...
486
4
Опияняваща нощ. Черна, мека и топла като кадифе. Небето и земята се сливаха в едно и звездите сякаш блестяха в нищото. Едновременно далечни и близки, мигащи и неподвижни, красиви и студени, те криеха в себе си цялото онова очарование, което човек сякаш не, вижда, ами по-скоро чувства когато отправи ...
676
В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроени ...
661
Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
740
3
Седя и зяпам. В колата съм, къде другаде. Паркирал съм окончателно до една улична лампа. Пиша от тъпия си смартфон и съм пиян до козирката на шапката си. Имам хубава шапка. Е имал съм и по- хубави. Но с тази имам спомени. Почти се разпада. Никой не може да ме обвини, че съм си пуснал брада и нося ша ...
990
2
4
Аня остана в офиса след работа, за да успее да навакса за предстоящите празници. Потри очите си, защото я боляха от преумора и опъна под бюрото схванатите си крака, което не помогна особено, затова реши да се разтъпче малко из стаята. Отиде до прозореца, подпря се на лявото си рамо и се загледа навъ ...
587
1
Ники
Осъден на 40 години затвор
Да си родител е трудно. Понякога в стремежа си да осигуриш добър живот на детето си пренебрегваш други важни неща. Обсебен от идеята да подсигуриш бъдещето на своето най-свидно същество, забравяш, че всяко твое действие е от значение. Ти си пример за своята рожба. Ти ...
Осъден на 40 години затвор
Да си родител е трудно. Понякога в стремежа си да осигуриш добър живот на детето си пренебрегваш други важни неща. Обсебен от идеята да подсигуриш бъдещето на своето най-свидно същество, забравяш, че всяко твое действие е от значение. Ти си пример за своята рожба. Ти ...
1107
СРОК НА ГОДНОСТ
Майко мила, изхвърлил ги е! Какъв човек!
Ослушвам се — няма ги, заминали са.
Помолиха ме да изхвърля боклука, че закъсняват за театъра. Боклукът е под мивката, разделен в три торби: пластмаса, хартия, смесен. В смесения, най-отгоре, виждам кутията с пасти и найлоновите пликчета с тън ...
Майко мила, изхвърлил ги е! Какъв човек!
Ослушвам се — няма ги, заминали са.
Помолиха ме да изхвърля боклука, че закъсняват за театъра. Боклукът е под мивката, разделен в три торби: пластмаса, хартия, смесен. В смесения, най-отгоре, виждам кутията с пасти и найлоновите пликчета с тън ...
771
2
5
Слука на вадата
Няма нищо по – вълнуващо и по – приятно за ушите на ловеца от преплитащите се един в друг акорди на спусналите се по прясната дивечова диря кучета. Тогава плътният и басов лай на някой барак дрезгаво се издига над тънкия и писклив гласец на някое младо гонче, а отстрани се дочува сам ...
Няма нищо по – вълнуващо и по – приятно за ушите на ловеца от преплитащите се един в друг акорди на спусналите се по прясната дивечова диря кучета. Тогава плътният и басов лай на някой барак дрезгаво се издига над тънкия и писклив гласец на някое младо гонче, а отстрани се дочува сам ...
767
ПЪКЪЛ XVI
Разсъжденията на един прокълнат лечител
„Животът е прекрасен! Толкова много нови възможности предлага. Такъв просперитет. А всичките тези успехи… кой може да се похвали с повече постижения в генетиката от мен? Кой може да каже, че е по-добър от доктор Джордж Фосил и е излекувал повече и по ...
Разсъжденията на един прокълнат лечител
„Животът е прекрасен! Толкова много нови възможности предлага. Такъв просперитет. А всичките тези успехи… кой може да се похвали с повече постижения в генетиката от мен? Кой може да каже, че е по-добър от доктор Джордж Фосил и е излекувал повече и по ...
398
Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...
895
1
3
Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...
826
4
РОСЕНОВА ПОЛЯНА
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...
731
2
Нещата направиха рязък завой и се върнаха в самото си начало. Смазващата реализация на факта, че съм възрастен човек ме разобличи като слаба версия на героя, когото винаги съм искал да бъда. След кратката заблуда за радост дните отново са сиви и аз отново слушам старите песни, и отново се опитвам да ...
469
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
