14 614 резултата
Всичко утихна и Уай се насочи към дупката с мустаците
- Здравейте, аз съм Y и се радвам да се запозная – подаде ръка, а в отговор две очи го фиксираха и се чу само едно изненадващо
- Гррр
Леко обезкуражен Уай потърси в базата си данни преводача и последва следния диалог:
- Мяу мяу Уай ...
  321 
След двугодишен полет по кривата на Мелехов – Рихтер – Казаоки, космическият кораб пое по орбита около Земята. За двете години техен живот на планетата бяха изминали над двеста земен и трябваше – според строгите закони на ведомството, да изчакат специалната проверка, която да изследва всички и всичк ...
  304 
Баира пред къщата на баба Донка
Баба Донка седна пред къщата си и се загледа в баира. Една незабравима красота, част от вековна Стара планина. Тя е приютявала мъдри траки, после славянски богове и митични същества. Докато не дошли българите, които обединили три народа в една силна държава. Пред коят ...
  420 
Дайте да се разберем -Това не мейква сенс
Ей, додохме си най-накрая. Двайсе години! Двайсе годинки, баце, не бяхме си идвали от Щатите. Синът ми се роди там и там порасна. Досега не е виждал България.
Първата работа, която направих, като се наспахме, за да преодолеем джет лака, беше да купя банички ...
  959 
Обичах да потъвам в очите му – толкова големи, изпълнени с живот. В тях четях чувствата му, мислите, силата на желанията. Връзката ни започна преди три години и обещаваше да бъде трайна и красива, но от месец усещах, че същите тези очи, които обичах, ме гледаха някак странно и безучастно, като че ли ...
  239 
ПРИЯТЕЛСТВО –
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...
  328 
Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...
  362 
- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...
  323 
- Как е баща ти? - попита Илиян своя приятел Евгени. - Не съм го виждал отдавна.
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...
  360 
Скитникът арменец 35
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...
  736 
Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Пом ...
  367 
В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
  327 
Ами – физик…
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумо ...
  318 
На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет ...
  294  10 
Последва голяма игра – Рая и Уай (съкратено от Y, щот ми омръзна да сменям клавиатурата кир / лат) първо играха на криеница, после на учителка и ученици, после … всички се заливаха от смях, докато накрая двойката се впусна във вихрен танц – Уай с ‚лунната стъпка‘ на Майкъл Джексон се приближи към не ...
  379 
Докато вечерното слънце обагряше небето с топлите си тонове, той намираше утеха в спокойствието на маковите полета. Сълзите се стичаха по умореното му лице, смесвайки се с дъжда. Нежните дъждовни капки падаха, сякаш самата природа плачеше.
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когат ...
  205 
(една история от архивите на МВнР на НРБ)
Певицата пееше страхотен джаз. Пианистът я гледаше влюбено докато тя извиваше на куплетите. Натискаше клавишите на пианото с толкова непринудена любов. Когато тя свърши се поклони на публиката в задимения пиано бар, след което се усмихна на любимия си, които ...
  329 
Цялото семейство се беше събрало в хола. Рая подскачаше нетърпеливо с кукла в ръце около баща си, който разопаковаше лъскаво кашонче. Отгоре се четеше гордия надпис на производителя – ‚Artificial Intellect Y’ , ‘ Advanced Toy Company’ , … а на всички останали страни, с дебели червени букви - ‘Read I ...
  344 
/Мислех да направя разказ, започващ с диалог. То пък всичко стана… Не мога да кажа „диалог“, не твърдя, че е разговор… Стана, каквото стана…/
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята? ...
  296 
Александър стоеше в средата на ателието си, а някогашните му живописни платна бяха покрити с дебел слой прах. Бомбите бяха оставили своя отпечатък не само върху китната София, но и върху душата му. Хаосът и отчаянието навън се проявиха и в него и заплашваха да угасят творческия огън, който някога тъ ...
  220 
Октомврийското слънце напичаше. Парка бе пълен с радващи се на последните топли дни от годината. Беше и петък, работния ден бе приключил по-рано и за Иван, който минаваше по главната алея в парка. Пред него изскочи дете с тротинетка, но не можа да го удари. Иван беше много суеверен и веднага си плю ...
  328 
Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, ...
  319  11 
За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...
  534 
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...
  443  20 
Северният град днес беше облян от топли слънчеви лъчи и много хора се разхождаха по улиците и в парковете. Дори морския бриз меко и гальовно облъхваше лицата им. Бащата и синът се движеха умерено бързо за днешната си туристическа обиколка, но първото им спиране беше в сградата на общината. Пред първ ...
  661 
Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...
  245 
Космическият звездолет изведнъж спря. Този транспортьор превозваше огромни количества космическа руда към Земята. Беше самоходен, но за всеки случай при авария на кораба спеше един човек. И сега неговата криогенна камера се отвори. От замръзнало-спящия човек се отдели ледена пара. Тя бързо се стопи ...
  371 
Това е истинска история, инспирирана от разказа на Генек 'Светът на Изкуствения разум '
Висях си на едно дърво и си похапвах банани. Тихо, спокойно. Слънцето все още обливаше Земята със животворните си лъчи, там, долу безсмислено щъкаха работниците в неуморен ритъм. В миг осъзнах, че бананите около ...
  378 
Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...
  273 
Това е една история от пет части, написани от различни автори, които са свързани една с друга като 'Свързани произведения' ... както следва:
1. Непознат номер (от Йеромонах) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer
2. Непознат номер 2 ( от palenka ) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat ...
  404 
Беше края на зимата. Началото на пролетта се виждаше ясно. Буйни времена бяха настъпили. Напоследък, въпреки наближаващата пролет, времето бе стихийно и необичайно. Хората тичаха по всички страни на цяла Велика България заедно с другарите ни руснаци, опитвайки се да победят настъпващите турци. Много ...
  259 
- Имаш ли време за едно кафе днес, Наталия? Цял преди обяд съм с шевната машина - "Сингер", на майка ми. От старо сако ще ушия на Александър елек, а за Михаил имам малко останал плат за две ризки.
- Сядай, Милана! Тъкмо ще почина малко. Динко днес е дежурен, децата играят, яденето ври. Време е за ка ...
  399 
Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...
  491  16 
Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий ...
  310 
Страх изпитва всеки човек. Той е съвкупност от чувства, емоции и характерни поведенчески реакции с цел да ни предупреждава и предпазва. Хората се страхуваме от почти всичко. Страха е признак за разумност. Но той води и до неразумни действия. Когато прегазиха детето ми пред мен на пешеходна пътека. Н ...
  293  10 
Почина преди година горе-долу. Малко по-голям, но понеже с брат му бяхме приятели и често се виждахме, смяташе ни за хора от своя кръг.
Някога…
После дойдоха 90-те. И той направо изперка политически. Митинги, сини знамена, разпаленост и вяра…
Съмишлениците му си уредиха задниците – топли и доходни м ...
  263 
Казах ви вече – бай Иван умря. И това беше. На Земята…
Да, де – името му продължи да действа. В чужда полза. Пак там, на Земята…
А душата отлитна. Че защо да не леги – не й тежат земните телеса, особено натрупания задник.
Пък душата човешка е лека. Ако няма много грехове.
Е, бай Иван имаше греховце ...
  265 
Разказът не е подходящ за лица под 16 години
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колат ...
  517 
Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...
  250 
- Деца, днес ще учим за Сърцето! - казала учителката драга. - Кой ще ми каже какво представлява то?
- Сърцето е най-важният орган в човешкото тяло, без него никой не може да живее! - отговорил умникът на класа.
- Точно така! А някой ще ми каже ли, какво всъщност е съкращението на думата Сърце? - поп ...
  363 
Предложения
: ??:??