14 560 резултата
СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...
588
1
Благодаря ти за високата оценка
"За мен идеал за съпруга е мълчаливата и работлива интелектуалка, която се грижи като предана робиня за мъжа си и която, дори и да го превъзхожда интелектуално, не би дръзнала да оспорва мнението му. С една дума - жената, която обожествява съпруга си. Тя е като сянкат ...
"За мен идеал за съпруга е мълчаливата и работлива интелектуалка, която се грижи като предана робиня за мъжа си и която, дори и да го превъзхожда интелектуално, не би дръзнала да оспорва мнението му. С една дума - жената, която обожествява съпруга си. Тя е като сянкат ...
1683
41
Ноевият ковчег
ужаси, фантастика
***
Съзнавам, че много хора, които се намират в състояние, близко до моето, предпочитат възможно най-скоро да покажат на света преживяванията, довели ги до тук. Защото аз, Стивън Мичел, бивш научен сътрудник от Академията във Вашингтон, щата Колумбия, настоящ пациент ...
ужаси, фантастика
***
Съзнавам, че много хора, които се намират в състояние, близко до моето, предпочитат възможно най-скоро да покажат на света преживяванията, довели ги до тук. Защото аз, Стивън Мичел, бивш научен сътрудник от Академията във Вашингтон, щата Колумбия, настоящ пациент ...
1213
1
9
Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...
840
1
7
Виенчанките и д-р Y-v
– О, красота! Не знам дали ще спасиш света, както великият Ф.М.Д. е казал, но аз видя ли това голо и толкова красиво дупе, тази нежна слонова кост на ръчичката, този бюст – достоен за Лувъра, Тициан, Рубенс и Реноар – застивам в благоговение пред боговете, създали теб. О! Жена! ...
– О, красота! Не знам дали ще спасиш света, както великият Ф.М.Д. е казал, но аз видя ли това голо и толкова красиво дупе, тази нежна слонова кост на ръчичката, този бюст – достоен за Лувъра, Тициан, Рубенс и Реноар – застивам в благоговение пред боговете, създали теб. О! Жена! ...
1746
2
24
Ето ме. Отново, за пореден път съкрушена. Ева. Дълго мислих и все пак реших да пиша. Друго не ми остава. Искам да излея тази болка в мен, обграждащата ме помия…
От дни наред съм в града, в моята малка мизерна дупка, която използвам за убежище, която въпреки всичко, въпреки преживяното в нея, аз пак ...
От дни наред съм в града, в моята малка мизерна дупка, която използвам за убежище, която въпреки всичко, въпреки преживяното в нея, аз пак ...
777
2
Вуйчовото
Зазоряваше се и летният ден полечка никнеше над Стара река. С многобройните си пръстчета Слънцето гъделичкаше чукарите на Огражден. Пернатите немирници се надпяваха в ранно-утринен концерт.
- Чу-у-ункш, чу-у-ункш! - ситният, слаб човечец яростно бъхтеше магарето по самара. От лакомия го бе ...
Зазоряваше се и летният ден полечка никнеше над Стара река. С многобройните си пръстчета Слънцето гъделичкаше чукарите на Огражден. Пернатите немирници се надпяваха в ранно-утринен концерт.
- Чу-у-ункш, чу-у-ункш! - ситният, слаб човечец яростно бъхтеше магарето по самара. От лакомия го бе ...
780
2
Тя стоеше с приведена глава вперила поглед в часовника – всеки ден, всеки час. Чакаше търпеливо. Беше един такъв електронен часовник – със зелен циферблат, черни цифри и две пулсиращи точици. Приличаха на две малки черни очи – отварят се – затварят се. Понякога се питаше кому беше хрумнало да съчета ...
905
3
Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му ...
658
- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала енту ...
731
7
ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...
681
3
- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...
617
Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като о ...
1038
5
Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността.
Но тя не беше готова да ...
Но тя не беше готова да ...
1162
1
Баба Вълчууца иначе Вълчоовца, тъй я наричаха всички в селото. Беше стара, немощна и трудно подвижна, работлива и мила жена. Лицето ù беше прорязано с дълбоките бръчки на времето, косата не виждах, винаги бе със забрадка, очите някога тъмни, вече по-светли, кафяви, дребна, нагърбена и винаги се движ ...
513
Иван Иванич
– не знам защо така го наричаме и кой му лепна това руско име, защото походката и излъчването му е на дневен лунатик, а не на руснак… Иначе се казва Иван Иванов, както хиляди други българи…
По-точно, той не прилича на тези стотици хиляди, той е различен, направо казано, той е един завърш ...
– не знам защо така го наричаме и кой му лепна това руско име, защото походката и излъчването му е на дневен лунатик, а не на руснак… Иначе се казва Иван Иванов, както хиляди други българи…
По-точно, той не прилича на тези стотици хиляди, той е различен, направо казано, той е един завърш ...
862
Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...
1970
8
Аутсайдер
(Трилър, +18! Да не се чете от хора със слаба психика!)
***
Хижата беше малка, но изглеждаше много приятна и уютна. Намираше се навътре в гората, на един невисок хълм, където се откриваше величествен изглед към отсрещната планина. Няколко минути младежите стояха загледани в прелестната око ...
(Трилър, +18! Да не се чете от хора със слаба психика!)
***
Хижата беше малка, но изглеждаше много приятна и уютна. Намираше се навътре в гората, на един невисок хълм, където се откриваше величествен изглед към отсрещната планина. Няколко минути младежите стояха загледани в прелестната око ...
1367
2
10
Гробище
като гробище - обградено с бодлива тел и както обикновено, до вековна церова горичка...
Всяка година за сбора „Прясна Неделя” под дебелите дъбови сенки се сбира всичкият народ от околията. Три деня и нощи песни пеят, хора играят, а децата наливаме с „ледено”!
Тук, за първи път чух, каба крал ...
като гробище - обградено с бодлива тел и както обикновено, до вековна церова горичка...
Всяка година за сбора „Прясна Неделя” под дебелите дъбови сенки се сбира всичкият народ от околията. Три деня и нощи песни пеят, хора играят, а децата наливаме с „ледено”!
Тук, за първи път чух, каба крал ...
1434
1
Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...
675
1
Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...
847
1
УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...
758
1
Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...
1392
16
Нощта бавно се спускаше като сянка в градината, над която се извисяваше открехнатия прозорец. Тя стоеше кротко в очакване да дойде Той, за да стопли само с поглед хладната и кожа, да целуне с думи тръпнещото и сърце. Фигурата му се плъзна между дърветата и се спря точно под прозореца, където го чака ...
741
Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...
1183
4
Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...
763
2
Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...
1053
15
Храстите леко се разтвориха и измъченото лице на козаря, напрегнато надникна сред тях. Под него реката, полепнала по тревите, проблясваше като паяжина, окъпана от утринната роса. Тя лъкатушеше, идваща от някъде, отиваща на някъде… и спираше само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които ...
866
2
7
След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...
780
Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...
554
Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...
Северният руски град не бе от най ...
1607
8
****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...
781
Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...
959
3
Беше един от онези, горещи летни дни, в които маранята се усещаше наоколо, а работата и животът в село бяха притихнали. Слънцето пареше жарко с огнените си лъчи, а птиците се бяха сгушили в гнездата сред прохладните корони на дърветата. Небето бе ясно и чисто, сякаш морето се отразяваше в него като ...
706
Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...
901
1
Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...
608
4
Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ...
460
Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...
450
Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...
1277
11
Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
881
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
