14 415 резултата
ужаси, психо
(да не се чете от хора под 18 години, хора над 65 години и хора със слаба психика!!!)
Баща ми е жив! Баща ми е жив!
Ето го в моята стаята - седнал е на стола и ме гледа със своите дълбоки сини очи, обрамчени с безброй бръчки, които пък придават на болнавото му лице неподправена мъдрост. ...
  1002 
Тя танцуваше лудо на музика, която не ù беше известна. През две врати той правеше опит за самоубийство, застанал пред камерата, избирайки подходящ кадър. Страхът ги бе обзел и съживил наново.
- Какво правиш там? - попита тя задъхана.
- Отказах... да мисля - отговори ù той след дълга пауза.
- В начал ...
  635 
Откакто се помня, съм неудачник. Никога в нищо не ми е вървяло, не помня някога да съм се справял добре в каквото и да било. С една дума - абсолютния лузър.
Много бързо ми стана ясно, че това не зависи нито от странични фактори, нито от мен самия. Просто си бях роден с тази особеност, спокойно можех ...
  692 
***
Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си, пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него, ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.
Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стек ...
  634 
Дойде…
Приседна пред масата ми...
Измъкна от една чанта една скица…
И я сложи на масата!
Завъртя я, да я виждам добре и рече: ...
  503 
Продавам любов
- Ниии-я-ааа – скупчените около брега скали подскочиха, опитаха се да уловят умоляващия вик на майката – не успяха. Викът се отскубна от камънаците, тупна в пясъка, търкулна се към морето и се удави.
- Ниии-я-ааа – майката обикаляше безлюдния бряг уплашена и на посоки. Тя продължаваше ...
  1042 
Спомни си мразовития ден, в който я намери. Беше началото на февруари преди осем години. Навън бе ужасна виелица. Снегът се въртеше носен от вятъра, развихряше се и нападаше от всички посоки. Бе излязъл да отиде до магазина, за да зареди с продукти. Хляб за няколко дни, мляко, колбаси и чай, защото ...
  635  10 
Хладилната чанта
Всички, освен Никол, я наричаха Ели Хладилната Чанта. Прякорът ù се беше появил миналото лято. Хората от класа ù бяха организирали разходка в планината. Тя отиде и взе със себе си и Никол, за да ù прави компания. След около час и половина ходене те бяха спрели на една полянка. Остан ...
  746 
Телефонът звънна както обикновено в 5 часа, имах около 40 минути да се подготвя за работа, хубаво е да си мъж – закуска, малко време в банята и ако няма да се бръснеш, си готов. Малко излежаване за събуждане и въргаляне в кревата, винаги като съм се наспал ми трябва повече време за събуждане, ако съ ...
  585 
Здравей, драги читателю!
Това е историята на моето сърце, което беше в небето от щастие, и което погребах безславно с една раздяла.
Един най-обикновен ден, водейки поредния разговор с приятели в скайп, аз се запознах с едно момиче… тихо, скромно, срамежливо и безкрайно чаровно. Чувах я как се смее н ...
  662 
Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата ...
  989  10 
Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...
  1209 
Яна отвори очи и единственото нещо, което видя, беше белота. Белият таван сякаш я беше погълнал и се опитваше да я задуши с безкрайната си чистота. Яна беше оглеждала този таван цели три месеца и никога не беше забелязала дори и една малка черна точка. Тя мразеше белотата, мразеше и бялата булчинска ...
  852 
Нашата песен
Ще изчакам да стане неделя следобед. Точно в оня момент, когато хора по улиците няма. Всичко е притихнало, а само нейде се дочува забравения радиоапарат и досадният глас на водещия, който съобщава без емоция, че идната седмица ще е гореща!
Гореща, като кръвта във вените ми.
Точно в оня ...
  1270 
ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го д ...
  1308 
Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на ...
  415 
Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...
  991  11 
Обречени души
- Върви си. Моля те! - Тя безмълвно, с натежали от горест очи, го погали нежно по челото.
Промуши се сякаш видение през полуотворената врата и изчезна като мираж от погледа му.
Превъртя ключа и се облегна съсипана и уморена от вътрешната страна на вратата. Той остана отвън, а тя отвътр ...
  968 
Събуди се преди изгрева. Пак не бе могла да спи.
Стана и отиде до кухнята. На хладилника имаше бележка от майка ù. Пишеше ù, че ù се е наложило да тръгне спешно и че вечерта ще закъснее. “Нищо ново под слънцето!“ помисли си тя. Хвърли небрежно бележката на плота и се зае да си прави кафе.
Напоследък ...
  883 
Андрей нервно се оглеждаше на спирката, допушвайки цигарата си. Днес не му бе ден. Твърде много неща се струпаха тези две седмици. Гневът променяше цялото му излъчване - стойката, лицето. Ето че накрая автобусът се зададе бавно откъм края на булеварда. Той бързо изгаси цигарата и разтри замръзналите ...
  545 
За първи път я видя, когато се нанасяха в съседната къща. Не му направи особено впечатление - слаба и висока почти колкото него, с хиляди разпилени къдрици, сред които дребното ù личице се губеше и изглеждаше още по-малко. Изглежда бяха на една възраст и той беше на път да изгуби интерес към нея. За ...
  911 
Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкото изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество я ...
  1352 
  924 
Казвам се Купидон. Предполагам, вече се сети кой съм... Всеки ме познава, понеже съм известен с работата си, ако изобщо може да се нарече работа. Пълна скука... Всеки ден едно и също - карам всеки и всичко да се влюби... Заради моите любовни стрели се влюбиха вероятно и родителите ти, но няма за как ...
  726 
Още половин час. Сестра ми спи на рамото ми. Изглежда спокойна, а сърцето ù бие с ритъма на влака. Навън небето е притъмняло, а е следобед. Стара планина и Искър изпълняват тайния си ритуал в дефилето, а ние, пътниците, сме извратените воайори на любовният им акт.
Още 23 минути. Сестра ми се раздвиж ...
  1377 
Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...
  841  11 
Всичките бяха бели и пухкави като новогодишен сняг. Най-сладките и красиви котенца на света. Джери, Марти, Сиси, Томи и Моника – всичките от едно котило. Не се задържаха дълго в магазина за животни. Собственикът предвидливо ги държеше в една голяма стъклена клетка точно зад витрината на магазина. Вс ...
  1038 
Дяволът се крие в Интернет
Софийският Тарикат и синът му Тотко седяха на една маса; имаха среща след десет минути под един цъфнал кестен в заведението „Под кестените”.
– Хубаво сме седнали и чакаме майка ти – каза той на сина си – но, сега се сетих... вчера като бяхме с теб в новия мол „Парадайз цен ...
  2141  14 
Първият земеделец
Далеч, далеч, още в прадревни времена, когато предците ни живеели в пещери и ходели на лов, едно младо семейство обитавало малка недълбока пещера, която била близо до огромна джунгла. Те живеели просто и скромно, хранейки се с плодовете от гъстата тропическа гора и от улова, който ...
  516 
Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло ная ...
  1173 
Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...
  1058  24 
От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...
  845 
Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...
  656 
Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...
  454 
Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...
  579 
Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...
  734 
Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...
  664 
То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...
  3096 
Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...
  1313 
Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...
  805 
Предложения
: ??:??