14 440 резултата
Излезе от клуба. Уличната лампа му изглеждаше двойна. Дърветата, макар и зимни, без листа, му се сториха много красиви. Май съм прекалил с пиенето! Не, не съм, било е и по-зле! Тръгна напосоки. Вятърът малко проясни мисълта му и пое към къщи. Защо ли пих толкова? О, да, заради Милена… Милена! Милена ...
216
1
4
2. С рогата напред и в дълбокото
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
792
2
Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...
522
2
5
66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
838
1
7
Кафе и шоколад
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...
720
7
Циганката беше вързала косата си, но не на кок, а с ластик бе пристегнала основата ѝ. Имаше дълга, гарваново черна, гъста и тежка коса – много циганки имат такава. Тази притежаваше нещо повече.
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
617
1
13
Това е може би първата приказка за племенницата ми. Малко е наивна, но ще ти я разкажа...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...
288
1.Семейна идилия
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...
821
6
- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато т ...
942
5
12
Вселенският разум съвество вършеше делата си. Например, на Синята планета, избрана за основа на Бъдещето, изпращаше малки богове. Чисти, непорочни, с интелектуална основа девет Божествени етажа над неговия.
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...
237
4
5
Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...
660
2
И последният изпит остана в книжката. Така че – време е да се поприбере за седмица в родния град, да хапне свинско, да пробва винцето на дядо си, да се види с приятелите от училище, да разменят някоя история от следването.
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на ...
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на ...
223
8
12
Макар и прехвърлила осемдесетте, баба Хафизе все още беше държелива и се справяше сама с къщната работа. Сама си пазаруваше в селския магазин, сама си готвеше, чистеше, переше с автоматичната пералня Gorenje WE 723, която синът ѝ Йонуз беше купил преди години. То сега е лесно, не е като едно време д ...
950
6
19
Дрогиран до козирката дебел младеж крещеше на съседната маса. Говореше съвършени неща:
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
775
1
8
Ден първи-хронология
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
568
1
1
ЕЛАТА
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...
317
Част 3. Апелация
В четвъртък сутрин започна вторият процес. Беше апелация и ставаше дума за престъпление, извършено в съседен град. При апелация делото обезателно се разглежда от друг съд и редовните заседатели cа не шест, а девет. Когато се теглеха имената на заседателите, първата изтеглена фамилия ...
В четвъртък сутрин започна вторият процес. Беше апелация и ставаше дума за престъпление, извършено в съседен град. При апелация делото обезателно се разглежда от друг съд и редовните заседатели cа не шест, а девет. Когато се теглеха имената на заседателите, първата изтеглена фамилия ...
577
– Днеска не дава – съобщи печално моят познат и слезе от лодката. – Нищо не хванах. Гледай.
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...
372
1
4
Люляк и лавандула
На другия ден отидоха до замъка - музей да го разгледат. Жената, естествено, беше ходила вече, но нямаше против да се разходят заедно в околностите. Усещаха и двамата, че имат още много неща, за които да си говорят. Оригиналното чувство за хумор и остроумието също им бяха много отл ...
На другия ден отидоха до замъка - музей да го разгледат. Жената, естествено, беше ходила вече, но нямаше против да се разходят заедно в околностите. Усещаха и двамата, че имат още много неща, за които да си говорят. Оригиналното чувство за хумор и остроумието също им бяха много отл ...
269
3
Част 2. Процес за убийство
Понеделник е. М. излезе от къщи рано, за да не закъснее за първия си заседателен ден. Пред зала номер три на Двореца на правосъдието вече чакаха двама-трима от повиканите за заседатели и той се заприказва с един от тях – пенсионер, принуден в името на дълга си към общество ...
Понеделник е. М. излезе от къщи рано, за да не закъснее за първия си заседателен ден. Пред зала номер три на Двореца на правосъдието вече чакаха двама-трима от повиканите за заседатели и той се заприказва с един от тях – пенсионер, принуден в името на дълга си към общество ...
767
Нейната история...
В миналото, когато фазата му беше “сегашно”, Сълзица не обичаше да споделя за разбитото си семейство, срамуваше се! Защото съпругът й сам се отсвири в друга посока и обидата беше от това, че тя нямаше никаква вина. И красива беше, и работна и уважителна, но той искаше свобода, нео ...
В миналото, когато фазата му беше “сегашно”, Сълзица не обичаше да споделя за разбитото си семейство, срамуваше се! Защото съпругът й сам се отсвири в друга посока и обидата беше от това, че тя нямаше никаква вина. И красива беше, и работна и уважителна, но той искаше свобода, нео ...
935
2
16
Срещата
"Слънцето понякога изгрява на залез..."
Ева Бахран, из "Момичето с цигулката"
Художникът се стягаше за път. Децата му го бяха поканили да празнува Великденските празници с тях и с внуците. Наскоро се беше пенсионирал от учителската професия. Не подготвяше вече и ученици за средни и висши худ ...
"Слънцето понякога изгрява на залез..."
Ева Бахран, из "Момичето с цигулката"
Художникът се стягаше за път. Децата му го бяха поканили да празнува Великденските празници с тях и с внуците. Наскоро се беше пенсионирал от учителската професия. Не подготвяше вече и ученици за средни и висши худ ...
270
3
Трябваше да намери начин да се справя с гнева. Иначе щеше да я убие. Ако не сега – утре, ако не утре, все някога. Не можеше повече да търпи словесните ù издевателства – остроумни и винаги на място. Беше красива и плъзгава като змия. И винаги – на ръба на откровената грубост. Никога обаче не прекрачв ...
348
Пепа беше пенсионирана архитектка на 81. Цял живот бе работила и пътувала по света и искаше още, но вече нямаше тази сила, ходеше бавно и не можеше да се справи с темпото на по- младите.
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе за ...
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе за ...
810
3
7
Лимузината мина покрай човека на пейката бавно, почти тържествено. След двайсетина метра пак така бавно, постепенно спря. От автомобила не слезе никой. Шофьорът не пусна аварийните светлини. На задната седалка седеше мъж на около шейсет и пет, добре облечен, намръщен и с обръсната глава. Беше забил ...
730
3
3
Част 1. Крадци и адвокати
Когато преди месец и половина М. получи от Съдебната палата (наричана тук «Дворец на правосъдието») писмо, уведомяващо го, че ще трябва да бъде съдебен заседател, това не го учуди. Откакто от края на миналия век беше с двойно гражданство, той си имаше едно на ум, че и това ...
Когато преди месец и половина М. получи от Съдебната палата (наричана тук «Дворец на правосъдието») писмо, уведомяващо го, че ще трябва да бъде съдебен заседател, това не го учуди. Откакто от края на миналия век беше с двойно гражданство, той си имаше едно на ум, че и това ...
647
… Той сне тихо лъка от рамото, измъкна от колчана подходящата стрела – къса, с голямо острие, опъна тетивата и се прицели. Сръндакът беше на удобно разстояние, полуоткрит зад храста, вдигащ от време на време глава и внимателно оглеждащ се за евентуална опасност…
Тетивата иззвъня, стрелата се заби дъ ...
Тетивата иззвъня, стрелата се заби дъ ...
186
3
4
Виола приюти Мария с нейното малко момченце Мартин през ноември, когато светулките я поведоха към брега над езерото...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...
Младата жена щеше да се хвърли в пропастта с детенцето си, нямаше подкрепа, бащата на Мартин ги беше оставил...
Виола беше вещица, помагаше на хората, баеше, разваляше магии, общува ...
405
1
Остановка «Измаил»
Два запоздалых пассажира выглядывают большую улицу. Никакого транспорта не видно.
- Арциз был селом, а уже город!
- Ну и что? Москва тоже когда-то была селом…
- Так-то ж, когда было?! Тысячу лет прошло, а здесь только вчера. ...
Два запоздалых пассажира выглядывают большую улицу. Никакого транспорта не видно.
- Арциз был селом, а уже город!
- Ну и что? Москва тоже когда-то была селом…
- Так-то ж, когда было?! Тысячу лет прошло, а здесь только вчера. ...
640
Летящото килимче
Беше решила този път да направи нещо различно от остатъците от платове - пано за стена. Скова си от здрави летви прост стан. С годините се беше научила сама да се справя с всякакви дейности. Доста време го тъка, малко по малко. Нямаше събрани толкова изрезки накуп, за да го направи ...
Беше решила този път да направи нещо различно от остатъците от платове - пано за стена. Скова си от здрави летви прост стан. С годините се беше научила сама да се справя с всякакви дейности. Доста време го тъка, малко по малко. Нямаше събрани толкова изрезки накуп, за да го направи ...
358
4
– Моят часовник е по-точен от твоя. С пет минути – похвалих се нескромно аз.
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...
– Това е, защото нямам часовник. Трябва сега да измисля как да взема твоя и да убедя всички, че си е мой – отговори рязко той и ме погледна предизвикателно.
– Не е важно само да го имаш, трябва и да ти показва времето.
– Ак ...
302
Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните с ...
588
2
3
Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...
337
5
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...
512
5
8
Моя прекрасна Агнес, от няколко нощи пред очите ми се появяваще онова, което се опитвах да нарисувам за теб, моя обич. Ще ти го опиша като подарък с пожеланието да го изпиташ по време на новогодишната нощ.
Ти бе изтегнала своя разгорещен от ласки храм на истинската божествена любов. Отгоре ти се въз ...
Ти бе изтегнала своя разгорещен от ласки храм на истинската божествена любов. Отгоре ти се въз ...
334
Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...
316
2
4
Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...
652
Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...
207
3
4
Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ...
483
3
9
/или как извадиха първия зъб на една лекарка, история отпреди повече от двадесет години/
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а ...
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а ...
269
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
