14 445 резултата
На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на е ...
  401  17 
Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...
  663 
Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...
  464 
С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп подарък. Майката се страхуваше, че Катя ще се превърне в разглезена и егоисти ...
  364 
Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...
  261 
Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...
  668 
Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...
  431 
Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, сама знает, что ей нужно. Красивые женщины – слабые мужчины, нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда должна идти большая нация.
Китай, ...
  666 
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
  458  12 
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
  405 
Едър и солиден човек беше господин Анатоли Панов, той пълнееше наистина, но не беше въздебел. Намираше се в най-мъжка възраст, с размах и увереност, които позволяваха да му се довериш. Той носеше костюми, направени специално за него. На шивача си бе заръчал да шие дреха малко над калъпа му.
Навремет ...
  640  11 
Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...
  290 
Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
  710 
В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...
  240 
На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...
  617 
Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...
  936  30 
Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...
  241 
Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много ...
  463  11 
Срещата приключи. Хората щяха да станат, да се затътрят към изхода на залата и входът да бъде блокиран за известно време.
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекц ...
  414 
Във вторник Александър ме изненада с празнична трапеза. Освен приборите за основните ястия имаше каничка с вино, а на помощната масичка две чинии с някакъв сладкиш. Подадох му и печените ябълки, които бях донесла, почти последните от миналогодишните.
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, ко ...
  676 
Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Та ...
  486 
Над красивата Долина на Виното се спускаше белият шифон на горещия летен ден. Кехлибарените зърна на гроздето се наливаха с райска сладост, която би изкушила дори боговете с неповторимия си вкус на вечност. Беше тихо все още, но дори спокойно, утрото вече предвещаваше буря.
Само че тази буря щеше да ...
  270 
/Светът на бъдещето/
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...
  217 
Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...
  558 
Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените що ...
  652 
Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За н ...
  892  13 
Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...
  554 
То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...
  216 
/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
  259  10 
- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и ...
  253  11 
Хладничко, гледам нахлупили шапки, някои с вдигнати яки на якетата, да бе все едно са в Оймякон.
Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.
Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма н ...
  352 
...Навярно си спомняш за Мия, каза Самарянката, любопитното младо момиче от офиса на господин Павлов, дъщерята на Нора...Тя много обича да скита из пустошта с фотоапарат и да прави разни интересни снимки. Пуска ги във Фейсбук, дори много хора гласуват за тях. Веднъж, съвсем случайно, на един отдалеч ...
  265 
Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяв ...
  666  13 
Топлите есенни дни са времето, в което старите хора се радват на слънцето. То вече не ги плаши както през лятото. Имат на разположение цял ден и не бързат. Седемдесетгодишният Стефан бе седнал на една от пейките в парка. Слънцето даряваше топлина в късната есен. Мъжът се бе отпуснал на пейката и си ...
  557 
Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...
  717 
Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се ...
  832 
Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. ...
  620 
Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне при него под завивките. Той я гушваше, разказваше отново и отнов ...
  451 
Изоставаме и икономически и еволюционно сме доста по-назад. Заради правителството което ни спъва напред и бута назад. Да си заробен означава да си на политическите организации враг. Как кукловодите ни закарват към крах. Докато ние сме станали ментални инвалиди и гниди с мозъците ни промити и сме от ...
  307 
Лицето ѝ бе поруменяло.
- Добре ли си - усмихнах се широко - Хайде отиваме у нас, тъкмо ще си починеш, ще хапнем нещо и утре сме на работа
В метрото стояхме прави и прегърнати, мълчаливи и вглъбени в себе си, а багажните ни ранички висяха на рамото ми.
- Пристигнахме, ето тук живея. Заповядай, има т ...
  827  13 
Предложения
: ??:??