4 179 резултата
Времето взе да се разваля. Още беше сухо, но големи угрижени облаци притичаха от северозапад. Ветровете се съюзиха с мрачината. Облаците надвиха априлското слънце, провряха се под него и го потулиха. Но и това не им стигна. Те започнаха да се подгъват и навеждат все по-ниско, нахално занадзъртаха в ...
999
5
13
Следобедът беше от хубав по-хубав. Слънцето, рядък и почитан гост в Лондон, се бе настанило удобно за гледка отвисоко. Искаше да види непредвидимия полуфинал между съперниците от севера и юга. Препълнените трибуни бяха красота. Развяваха флагове с цветовете на двата отбора, създаваха феерия и пъстро ...
951
4
7
Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...
801
Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
927
5
3
Полуфиналът срещу „Лондон Атлетик“ наближаваше. В дните преди големия мач Алвин отбягваше интензивните тренировки. Бил Колинс му беше дал зелена светлина да се готви по собствена преценка и съобразно нуждите на изхабеното си тяло. Сутрин Прийс минаваше закратко в гимнастическия салон, после правеше ...
1131
6
9
Отвори жената на Бил, Шийла Колинс. На дребното ѝ личице веднага грейна майчинска радост:
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че д ...
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че д ...
1068
5
7
Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
766
1
Глава - 4. Скития.
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...
1037
Алвин Прийс гледаше към телевизора в бара на Джими и не можеше да повярва. Току-що беше загубил още девет хиляди лири. Той прокара пръсти из прошарената си коса, допи уискито си на голяма огнена глътка и изсъска срещу екрана:
- Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендик ...
- Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендик ...
1136
5
12
28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
392
2
14
На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
745
1
22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...
326
1
8
Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
933
5
4
16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...
385
2
8
10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
441
1
9
Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...
668
6
17
7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
480
1
8
Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
905
5
7
Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...
418
2
11
***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...
950
6
6
Глава - 3. Сотворение Вселенной и порождение Жизни.
По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде даже из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит. Понука ...
По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде даже из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит. Понука ...
1107
1
ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава - 2. Курды.
Из крепкого кедрового корабля, в полуночную землю обогнутой мореходами Африки, выходили опалённые жгучим солнцем финикийцы. Три года они исполняли приказ фараона Ухемибра Нехо, гребли океан, и всё время смотрели на плывущую длинную сушу справа, на бесконечную ...
Глава - 2. Курды.
Из крепкого кедрового корабля, в полуночную землю обогнутой мореходами Африки, выходили опалённые жгучим солнцем финикийцы. Три года они исполняли приказ фараона Ухемибра Нехо, гребли океан, и всё время смотрели на плывущую длинную сушу справа, на бесконечную ...
1080
8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...
490
2
8
5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
593
1
9
Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
972
5
4
Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...
1083
8
11
1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...
489
3
9
Глава -1. УЧИТЕЛЬ
В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, - обветренным от времени суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой твёрдой обложкой, и по две золо ...
В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, - обветренным от времени суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой твёрдой обложкой, и по две золо ...
1418
2
Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ...
562
Утрото беше мрачно, а в стаята беше топло и задушно. Той стана, отвори прозореца и преброи до 30. Точно на колкото години е. Затвори го бързо, потръпвайки от студа, който навлезе. Начумерен и сърдито, на времето, си направи силно и ароматно кафе в кухнята.
В сребърен поднос добави няколко сладки в ч ...
В сребърен поднос добави няколко сладки в ч ...
618
1
Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...
730
Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ...
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ...
1071
4
7
ЧАСТ 6
- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител!
- Кажи си Гражданино Философ!
- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…
- Е може в него да прози ...
- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител!
- Кажи си Гражданино Философ!
- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…
- Е може в него да прози ...
771
1
2
На вратата се позвъни и това прекъсна потока на не особено приятните ми мисли. В главата си вече бях съчинила половината рапорт до Нощния патрул. Глухарьов само ме стрелна с поглед и рече:
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...
715
1
Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...
870
4
5
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми ...
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми ...
915
1
Глава XXXI
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ...
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ...
869
4
5
What are ghosts? Things we are afraid of? Maybe. Things we avoid? Hardly.
I’ll tell you what ghosts are – they are something you don’t bother noticing. Like the person at the bus stop. Yes, that same person you’ve been going to work with for the past five years. Think about them. Not what kind of sh ...
I’ll tell you what ghosts are – they are something you don’t bother noticing. Like the person at the bus stop. Yes, that same person you’ve been going to work with for the past five years. Think about them. Not what kind of sh ...
1481
Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...
*****
Сара се съб ...
755
1
1
- Какво стана в оная стая? Защо се забави толкова? – попита Глухарьов над ръба на бутилката.
Отново седяхме в кухничката му и пиехме евтина бира от близкия супермаркет. Отново с милиционерските (или както той не спираше да ме поправя, макар че не виждах особена разлика - следователски) униформи. Тов ...
Отново седяхме в кухничката му и пиехме евтина бира от близкия супермаркет. Отново с милиционерските (или както той не спираше да ме поправя, макар че не виждах особена разлика - следователски) униформи. Тов ...
685
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
