14 737 резултата
Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
  810 
Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
  783 
/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
  1217  10 
Гледахме се с интерес,... какво пък , не се ли харесахме отведнъж у тях...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...
  878 
Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини ...
  2343 
Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...
  1138 
Получи световъртеж и се наложи да извика Спешна помощ. Мия не беше от страхливите. Дори почака известно време в легнало положение, за да отмине, но пристъпите се повтаряха. Чувстваше се ужасно – големият прозорец тръгваше надясно и обикаляше стаята. При ставане, при лягане, дори само при промяна в п ...
  770 
Това е Мъртвата долина… Внимавай! Не бързай… Каквото трябва – ще ти кажа и покажа. Каквото не бива… Пак ще го научиш. Макар че може и последното ти знание на тази земя да е. Защото ние сме пазители на Тайните знания, а тези знания си имат свои закони. Най-вече към нас…
Ето – предшественикът ти стигн ...
  449 
Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
  665 
Тя се събуди рано. Така, както се будеше всяка сутрин. Отваряше очи, в които се къпеше самотата. Но слънчевите лъчи докосваха лицето на възрастната жена и тъгата се изпаряваше. Отиваше някъде там, където спомените тихо спяха. Назад във времето. Старицата отвори прозореца. Показа главата си навън и с ...
  1167 
Навън падаше първият сняг. Студено… А печката не топлеше. Даже не гореше. Защото оня не беше я запалил…
И това – въпреки че тя се беше прибрала навреме, в обявения час. Което си беше неочаквано, разбира се. Но нали затова е той – да я очаква. И да е уредил гнезденцето й с топлина и свобода.
Всъщност ...
  1069 
Погледнах все още спящата до мен Зои,..лекичко забавяше дишането,.. после малко учестено,.. потръпваше с тяло сякаш зиморничево....
От къде ме налегнаха ония натрапчиви мисли за Валя, нали бях я изтрил от всякъде...
- Аз съм Валя, Валентина - представи се тя в кратката музикална пауза - А вие...
- А ...
  1237 
Щастието е невъзможно, защото не съществува. Навярно е една илюзорна представа на хората, свързана с желанието им да вярват, че то все някога ще се случи. Аз отдавна съм излязла от омагьосания свят на приказките, въпреки че обичам да ги пиша, особено в стихове.
В търсенето на щастието човек твърде ч ...
  336 
Пиша.
Пиша писма до Дявола
И както всеки ден се събуждам.
Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.
Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака. ...
  431 
Прозорецът засия, отразявайки далечни отблясъци и през него надникна утрото. В стаята се плъзна слънчев лъч, обходи я и бавно се спусна към малкото легълце в ъгъла. Две очички, от които сънят отдавна беше избягал, примигнаха и се настроиха за новата светлина. Детските рисунки по стените се оцветиха ...
  866 
Всъщност...
Родителите на Ели, жена ми, отрано бяха загърбили канонизираният живот и са отишли в Гърция на работа. Както разправяше майка й, баба ми сега, тогава чужденците са били малко, имало е много работа, а и самите гърци били много по-доверчиви, и никога не са заключвали външната входна врата. ...
  624 
Зоя пак се събуди с безмълвен писък в съзнанието, с блясък на ужас в широко отворените й очи. Капки ледена пот се стекоха от челото й. Отново й се беше явила в съня й. Какво беше тя - бледото, сребристо сияние, наподобяващо толкова много сестра й? Призрак ли беше, зъл демон, който я измъчваше или мъ ...
  1395 
''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш ...
  960 
Напрежението в кабинета ставаше все по-осезаемо. Слушах глупостите, които говореше шефа ми и някаква сила се надигаше в мен. Исках да го накарам да млъкне. Смесица от недоволството и изумление се преплитаха и се превръщаха в гняв. Все повече не разбирах как се стигна до тук. Не можех повече да остан ...
  329 
Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувств ...
  1827  20 
Любовна азбука
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...
  735 
Криза е, казвам ви, и това е. Не вярвате, а? И аз до вчера не вярвах, макар много да говорят по телевизора, те за всичко лъжат, ама мене не могат излъга. Образован съм аз, тоест, не че много съм учил, то учителите на какво ще те научат, на простотии само, и на сина така викам, ама само като си пийна ...
  550 
Годината е 2011, а денят- 24-ти май. На тази дата е съборът на родното ми село.
Моите спомени от детството са свързани предимно с пъстрите сергии, които за всяко тогавашно дете предлагаха цял един свят изграден от захарен памук, семки, пуканки, лъскави тенекиени бижута и пъстри играчки. А в добавка ...
  2045  19 
Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...
  324 
Телефонно обаждане на 112 - "Убих мъжа си:
- Вече пътува линейка към адреса, да побързаме, колеги! - екипът полицаи се качваше в камионетката. Следовател Стойчев по навик пукаше пръсти като на човек, прекъснали му кафето.
Медиците чакаха с две носилки пред вратата на апартамента.
- Колеги, отключвай ...
  1066  18 
Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...
  393 
Страти Ангелаки думаше:
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше, ...
  962  13 
Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...
  507 
Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...
  1176  12 
Мъкна се едва едва и куцукайки по тротоара..
- Защо куцаш и си така обинтован..- ме пресрещна познат
- Ами защо,.. Нали вчера имаше манифестация ли, демонстрация ли,.. поспрях се да погледам,
- Ти от кои си ...- пита ме един брадясал
- От никой..- отговарям спокойно ...
  1035 
Дясната ръка още го въртеше при разваляне на времето. Или при среща с оня. Само че това рядко се случваше, защото Манчо беше вече предпазлив. Излизаше на стълбите, ослушваше се и тогава викаше асансьора.
Макар че и това невинаги помагаше. Няколко пъти го срещна при входа на кооперацията и се налагаш ...
  737 
На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...
  1759 
Разказ
Живодар Душков
–Господин, учителю... Господин, учителю... – откъм северния край на руините се понесе мутиращият глас на момче. – Намерих шарен чиреп*!...
Беше на възраст 13–14 години, с едва наболи черни мустачки. Отривисто размахваше някакво безформено парче. Възбудата му беше толкова голяма ...
  567 
Изглежда да сме подранили с Гочо Умното в кварталното бистро на чашка сутришно кафе...
Пийваме, примляскваме, гледаме минувачите, забързани за някъде...
- Сутринта четох...- започна несигурно Гочо
- В кой сайт,.. за какво.. - попитах машинално
- ФАКТИ - натъртено рече Гочо ...
  379 
Преди една година съвсем случайно се запознах с един таксиметров шофьор. Много ми харесва сентенцията „Няма нищо случайно на този свят! Другото име на Господ е СЛУЧАЙНОСТ!“ Случайно отидох на кастинг и сега съм по всички световни корици на списания. Случайно играех футбол и сега съм номер едно в све ...
  719 
И то много объркан…
Поне част от него да отговаряше на манталитета й, на стройността в мисленето, на логиката и подредеността в душата й…
А то…
Ето – оня ден отиде на фризьор. То така се казва, макар че е фризьорка. Искаше малко да си пооправи косата предпразнично.
Обаче… Опашка! Една на стола, две ...
  254  12 
На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от се ...
  1342  26 
/Аз, лейтенантчето и Пламен от Аскуу/
През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.
Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валте ...
  1438 
- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...
  915 
По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...
  1060 
Предложения
: ??:??