2 743 резултата
Музика
В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.
Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосниц ...
В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.
Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосниц ...
822
1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
1631
2
2
Видения
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
796
Произходи
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
719
2
Притворих очи и ме връхлетя силен вятър ухаещ на смесица от портокалчета, прах за пране и чист планински кислород. Осезаемо за носа ми беше, че порокалчетата бяха просто допълнение към праха за пране, някой го бе мързяло да си носи препарат и бе прал със сапун.
Когато отново примигнах срещу светлина ...
Когато отново примигнах срещу светлина ...
723
1
„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...
699
1
ТАЙНАТА
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид. ...
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид. ...
588
07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...
1014
Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...
953
*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...
858
- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съ ...
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съ ...
688
1
IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...
508
Скъпи читателю, ако четеш това, значи тръгваш да четеш книгата ми. Аз пиша само за удоволствие и вероятно заради многото свободно време, което имам. Затова, щом си решил да почнеш с този роман, и ти като мен имаш много свободно време. Но това, за което искам да те помоля, е истината, нищо друго. Тво ...
586
1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...
774
1
III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...
543
Вампири не съществуват. Нека никой не се залъгва. Те не съществуват. Не и такива, каквито хората си ги представят.
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...
1141
2
I
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрач ...
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрач ...
549
3
Започнаха да извикват на всеки един имената, за да си получи номера и ключа за стаята си и името на съквартиранта си. На моя пишеше Рейчъл Варлос, стая 312. Тръгнах неориентирана и за малко да се блъсна в една жена.
- О, съжалявам!
- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!
- Да, как познахте? - попитах ...
- О, съжалявам!
- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!
- Да, как познахте? - попитах ...
723
2
Дългата нощ на Кенида II - Няма реалност, способна да ти стори това, което ще ти стори едно огледало
Да осъзнаеш кой си, винаги означава да бъдеш отблъснат от себе си. Истината за нас самите неизбежно противоречи на заблудите, с които се заобикаляме и които дълго време са ни държали в просъница. Дори най-проницателните не могат да прозрат колко сложна е структурата на една заблуда, нито пък е по си ...
748
Беше само на пет, когато стана ясно, че е различен от останалите. Можеше да мълчи часове наред и дълго да седи неподвижен, а после дословно да възпроизведе всичко, което е чул, с точност до запетая.
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...
785
2
- Добре дошли, зайци! Аз съм Джоана Рийвс и ще ви разведа из корпусите, така че, моля, последвайте ме.
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...
673
Излез, планетянино, излез, покажи се на твоите нови господари. Не смятай, че можеш да ни избягаш. Опиташ ли се, няма да съществуваш вече. Кажи си, че по-добре жив, отколкото не такъв. Така че… - гърмеше по високоговорителя записът на отдавна изчезналия от лицето на Черновата индивид.
Над полупустинн ...
Над полупустинн ...
629
Бързо притичах по паркинга, докато не се озовах пред колата си, скочих вътре и завъртях ключа. Моторът силно изръмжа и аз бясно настъпих газта.
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...
862
2
Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...
814
2
~ 1 ~
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...
677
Хората са обсебени от онова, което не могат да разберат. От години се взират в небето, надявайки се някаква непозната форма на живот да долети на Земята с космически кораб и да ни разкрие тайните на вселената. Понякога обаче така наречените извънземни не се оказват толкова дружелюбни и единствената ...
631
- Аз съм луд! Разбирате ли? Луд… - говорех на цветята
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тя ...
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тя ...
852
Ярката бяла светлина го заслепяваше. Странно, че не можеше да определи от колко време бе заслепен. Като че съзнанието му бе празно, не чувстваше нищо. Не помнеше нищо. Но светлината (бяла? Как бе възможно да е бяла) бе пред очите му. Дали? Не си спомняше да е отворил очи, не си спомняше нищо отпреди ...
489
1
- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...
851
1
6
Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо, винаги се чува брумът - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност. Ала този гръм, дето прекъсна най-сладкия ми сън, изтръгна ума ми и ме остави сам с клетото тяло.
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
832
1
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
507
ПЪТЕШЕСТВЕНИК ОТ ДЪЛБИНИТЕ
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...
1102
2
- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
1121
11
III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
475
Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
896
6
Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...
673
1
Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
1761
1
1
12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
683
II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
563
1
Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
780
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
