14 620 резултата
Зиги не може да плува, Жон да лети, Гед да скача от камък на камък, Кваз да кара лодка, а ПепиСловоблудката... Пепи е дама и трябва някой да я носи. Животните се изпокриваха в нощната тъма, друсаше ги синдромът на кокоша слепота нощем, като никой не казваше с кого и къде спи, ама това нямаше значени ...
  467  21 
Време е за разходка... Как да го накарам Оня да ме изведе, как?! Май няма да се върже на вчерашния номер. Колко хубаво се получи вчера. Така ми се иска да се похваля на някого. Опитах на оня черния мързеливец, а той само ме погледна през вежди, отвори устни и вместо "Разказвай ми! Слушам те внимател ...
  254 
Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се поя ...
  513  26 
Слънцето притихна на хоризонта.
Една поредна целувка към върховете и хората в този благодатен край на България!
Христо понечи да се измие след горещия летен ден, когато песовете го възвестиха, че няма да е сам.
Тъкмо беше хвърлил няколко шепи вода върху себе си и трябваше да спасява комсомолската ор ...
  532  17 
Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", ...
  837  14 
Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Няк ...
  559  23 
Фоайето на жилищната сграда на улица „Бяла роза“ бързо се изпълваше с хора. Домоуправителят кимаше на новодошлите. До началото на събранието на етажната собственост оставаха пет минути. Интересът към събитието бе голям, защото щеше да бъде обсъден важен въпрос.
– Така… – подхвана домоуправителят. – ...
  1119  12 
Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огле ...
  527  17 
Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...
  533  17 
Здравейте, приятели, днес искам да Ви разкажа една кратка случка от моя живот и така, колко хубав и прекрасен е днешния ден. Слънцето огрява небесата с нежни и топли лъчи, цветята разцъфват придавайки на гледката нюанси от прелестни красоти и всичко това се случва мигновено за част от секундата. Про ...
  935 
Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въз ...
  491  12 
3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...
  619  14 
Ако Господ беше работохолик, нямаше на седмия ден да си почива, а да развива частния си бизнес с онлайн семинари. И след като хубаво се потруди на седмия ден, да започне да се подготвя за осмия ден, когато заработва като раздава листовки в подлеза на метростанция Сердика. Щото ако не си свършил нещо ...
  767  16 
Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...
  2778  21 
-Престани да гледаш надолу, когато вървиш- измрънка сестра ми и ме удари леко по гърба, за да изправя почти изкривения си гръбначен стълб.
Главата ми беше замаяна и не можех да ѝ кажа нищо, а и нямах желанието да отговоря на командата ѝ.
Погледнах за момент напред и след като усетих как още повече м ...
  487 
Аман днес от навлеци, дет си се титлуват мъжкари ! Тъкмо се бях зачел как Алфата вдигал тежести с муха и половина отгоре, набавял мускули и калории само с чашката на Маги, пълна с малки тайни ... а после свалял жените в градския транспорт, когато ми светна нещо кат ‘ново произведение’ на Вал, чукнах ...
  624  22 
Някога много отдавна имало едно езеро. То се казвало Парлабáмба. Неговите обитатели били мирни и сговорчиви. Но ето, че един ден неприятностите започнали. Водачът на раците Боколáмба, който се бил възвеличал, се скарал с предводителя на рибите Славобáмб. Не можели да си разделят властта и туй - то.
...
  287 
Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходе ...
  817  49 
Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобн ...
  549 
Обичам животните. Обичам да общувам с други енергийно - информационни същности. Не приемам тезата, че виждаш ли - животните са по нисши от нас. Знаех го от дете .Може би поради тази причина си останах вегетарианец. Харесва ми как те (тези, които ако можеха да говорят) гледат винаги право в очите, а ...
  325 
Хумор от Странджа
Катето, доста растръсна странджанска булка, седеше в лятната кухничка на двора и чакаше с нетърпение да се върне от работа Матьо - нейния съпруг. Нетърпението й беше много голямо, тъй като в ранния следобед кума й донесе поръчаното малко прасенце. То бе настанено в добре почистенат ...
  1117 
Чашата изгаряше пръстите ми. Въртях я наляво-надясно и гледах отражението си в тъмната течност. Бледо лице и хлътнали бузи. Дори една чаша с чай показваше реално, че не съм добре. Не обичам чай особено, обаче този тук ме връщаше към живота малко по малко. Не разбрах кога зъбите ми бяха престанали да ...
  769  16 
ВАВИЛОНСКИ КУЛИ
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимо ...
  452  11 
Наблюдаваше обувките. Не тези по витрините, не и онези по рекламите в интернет, те не му говореха нищо.
Свикна да ходи със наведена глава и неусетно, непредизвикано, а може би съвсем подсъзнателно и интуитивно усети, че не иска да вижда нищо друго освен обувките на хората. В метрото, по парковете, н ...
  673  10 
Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскач ...
  456  32 
‘ ... Скъпи деца ...’
Химикалката увисва над белия лист, неспособна да оформи това, което ми се вътри из главата, във формата на буквички ...
Завърших, започнах работа и когато се върнех в къщи лягах на леглото, покривах се с вестник и се унасях в сън. Родителите ми си зашушукаха загрижено, след кое ...
  1242  25 
Писмото ми се състои от общо три части, които са всъщност три отделни писма до трима души. Първото е адресирано до така наречения мой баща, а съдържанието му е:"Скъпи, татко опитах се да забравя всичко и за щастие успях да ти простя, даже и вече забравих всичко минало. Мозъкът човешки, оказва се, пр ...
  865 
Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...
  579  12 
Извъртя се първата година от смъртта на Атанас.
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...
  1190  19 
Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
  647  28 
"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...
  551  13 
Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...
  545 
Времената са различни за различните хора.
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...
  1204  14 
- Ей не мож ги разбра жените и това си е!
- Що бе Змей(позивната на приятеля)? Какво пак ти си се размислил за тия жени? Нали знаеш всеизвестното правило: "Това e необходимо зло". Пък на нас друго не ни остава освен да ги обичаме и обгрижване, че иначе става ...."по - голямо зло"!
- Да бе така е, ам ...
  221 
Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа н ...
  467 
Ето, че всичко се оправи и Михаела си възвърна духа. Тя отново беше силна, бодра и щастлива. Михаела вече бе станала жена на тридесет години и най-важното, тя вече бе майка на две прекрасни дъщери. Михаела имаше щастливо семейство и много любящ съпруг. В тяхната къща главна роля играеше любовта, щас ...
  326 
Есма покани само десетима души за панихидата на Исмаил. Нямаше възможност да нахрани повече хора. Изминалата една година беше тежка за нея. Още пред очите й се редяха картини – как изхрущя клонът, как мъжът й се сгромоляса от ябълковото дърво, ударът на главата му в плочника, разплисканата кръв, нел ...
  755  38 
От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваш ...
  642 
Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...
  578 
Прощавай, Поете! Прощавай драги Вазов! Но това не е твърде общо с онова, което е с Дядо Йоцо, но все пак има някакъв вътък в чергата на българската душевност.
Дядо Ицо е вече доста възрастен, защото кога бе млад, няма как, преживя епохални времена! Той е от едно тракийско село, сгушено под Бакаджици ...
  1095  15 
Предложения
: ??:??