14 620 резултата
Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, к ...
510
2
18
Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
314
1
7
Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
836
2
6
За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...
541
1
Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...
513
1
2
Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
425
1
1
Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
486
1
14
Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...
340
12
или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...
628
3
30
- Може ли един танц?
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...
571
1
Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играч ...
548
3
Никога не казвай „никога” – вярна е поговорката. Не харесвах Мигел, но през единствения ми почивен ден ми хрумна да изляза с него. Исках да изпусна малко парата, която ме изпълваше последните дни. Бяхме в един полутъмен бар и си отпивахме от питиетата.
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...
463
4
18
Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...
744
2
20
– Какво трябва да направиш?
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...
317
1
3
Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...
828
2
5
Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
1285
2
17
С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...
След този фал ...
1925
12
57
Барманът в полупразното лоби на един от най-реномираните хотели в града полираше отегчено чашите, когато влезе мъж на средна възраст в изискан костюм и седна директно на бара.
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичай ...
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичай ...
571
1
1
Урок по писане
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по- надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха до ...
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по- надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха до ...
511
1
3
Съзнанието на Радина бе празно, на практика не функционираше. Няколко тревожни мисли се опитаха да се зародят и оформят, но не успяха. Блаженото неведение не продължи дълго, защото се появи болка. Тя бе настойчива, нямаше никакво намерение да остави покоят да властва.
Радина отвори очи. Всичко наоко ...
Радина отвори очи. Всичко наоко ...
500
1
3
Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти ...
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти ...
331
1
12
Глава 4
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...
521
Доктора каза:
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да ...
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да ...
450
12
Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...
2686
13
68
Снощи, на Радомир, за пореден път изтървах „Кюстендилеца“. На гарата имах среща с един „търговец“ на „контрабандни“ цигари. Не съм пушач, но веднъж-дваж купувам по няколко стека за жената и балдъзата. Та въпросният господин с цигарите ми се обади, че ще закъснее. Нямах избор, извадих си от чантата е ...
1049
4
Старият будилник зазвъня и той почти го удари, за да спре. Беше в средата на четиридесетте, но все така мразеше да се буди рано сутрин. Особено понеделниците. Още от казармата му тежеше ранното ставане, след това в работата, независимо каква беше тя, ставането сутрин му беше най-противното от всичко ...
781
1
1
Аз съм художник. Е, художник съм наред с много други неща, които съм и с които съм се занимавал, но съм художник, преди всичко, по душа, по сърце, по съзерцание...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, ...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, ...
634
7
33
Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в ко ...
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в ко ...
741
5
Лили бързо излезе от аптеката и се спусна по стръмната улица.
Не можеше да свикне с хълмовете на Сан Франциско. Вече втора година се катереше тук. Липсваше ѝ Киев, но пари в Киев нямаше достатъчно.
Завърши Медицинския, поработи две – три години, нищо не постигна за това време и реши да пробва на дру ...
Не можеше да свикне с хълмовете на Сан Франциско. Вече втора година се катереше тук. Липсваше ѝ Киев, но пари в Киев нямаше достатъчно.
Завърши Медицинския, поработи две – три години, нищо не постигна за това време и реши да пробва на дру ...
832
4
26
Въздухът се бе наслоил и тежеше толкова, че можеше да задуши и диво животно.
Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.
Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти.
Дра ...
Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.
Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти.
Дра ...
439
1
- Ще купуваш ли нещо, или смяташ само да зяпаш?
Елица се сепна. Наистина се беше загледала в картофите и морковите. Биха станали на чудесен постен гювеч...
- Аз само...
- Не ми пука, че само гледаш! - сряза я мургавата продавачка. - Или купуваш нещо, или се махаш! Все за "циганска работа" пък ви зна ...
Елица се сепна. Наистина се беше загледала в картофите и морковите. Биха станали на чудесен постен гювеч...
- Аз само...
- Не ми пука, че само гледаш! - сряза я мургавата продавачка. - Или купуваш нещо, или се махаш! Все за "циганска работа" пък ви зна ...
943
3
15
Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Д ...
686
3
28
Какво правят нормалните хора, когато препият? Правят си зелев сок и се мъчат да се върнат в света на живите. Какво прави един автор, когато препие? Пише, за да изтрезнее. Ето ви историята на един авторски махмурлук –не първия, но определено един от доста комичните. По време на този разказ пострада с ...
471
1
15
В случаен разговор, всички в квартала между другото се съгласяваха за тях „ Хубаво семейство...няма какво да се каже..хубаво им е семейството“ Тя, жената, адвокатката Марина, обличаше строги костюми с подходящ чорапогащник и обуваше ниски обувки, които блестяха на слънцето. Поздравяваше сдържано, вс ...
2135
- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...
621
5
20
Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...
506
2
Официалната част от тържеството, по случай петдесет годишнината от основаването на компанията за производство на кожени чанти, добила голяма известност, приключи. В залата бяха разположени големи кръгли маси, с кристални вази, със свежи бели рози – любимият цвят на покойната съпруга на също така пок ...
372
Няколко метра над земята. Там се намирах в момента. Краката ми висяха, а ръцете ми бяха подпрени на заобикалящия ме асфалт. Времето беше нетипично и в перфектно съответствие с константното ми настроение. Със сигурност имаше странични шумове, които биха развалили перфектното спокойствие, което ми пре ...
425
1
1
Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...
895
8
27
Беше краят на януари. Сняг, студ , самота и вятър по заспалите полета.
Един ден старото куче Мъри се събуди и реши да прави само добри дела. Баба Тонка си беше оставила чашата мляко на стълбите да изстива. Тя хранеше котките на двора с последната суха храна и ругаеше дядо Ване, че е излязъл отново н ...
Един ден старото куче Мъри се събуди и реши да прави само добри дела. Баба Тонка си беше оставила чашата мляко на стълбите да изстива. Тя хранеше котките на двора с последната суха храна и ругаеше дядо Ване, че е излязъл отново н ...
1348
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
