14 621 резултата
Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!
Не знам,представа нямам аз. ...
  1094 
Пясъците на Созопол
(всяка прилика с действителни лица е полу-илюзия)
На гарата е прашно и почти задушно. Особено там откъдето запраши автобуса – сто кила прах се вдигна и в ушите ми е едно такова нажежено. Мамка му, пролетта едва се е подала, а май лятото скоро ще я забърше. По стара традиция всеки ...
  1041 
Видният германски журналист Гюрген Грот беше твърдо решен да научи истината за странните събития, които се разиграваха напоследък в най-различни кътчета на планетата. А картинката се състоеше в следното. В транспортни средства, осъществяващи международни рейсове - самолети, автобуси, влакове, се кач ...
  1054 
Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...
  654 
Привечер минах по една от по-тесните улички
в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,
което не бях забелязвал досега. Светлината стигаше до края на тротоара, пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мръднат дв ...
  810 
Вървеше момичето с боси крака и уморена душа. Слънцето грееше толкова силно. Сякаш никога не е греело. И точно сега! Когато нея я болеше най-много! Да му се невиди! Продължи да върви тя.
В главата и се въртеше един въпрос: ,,Кой какво ми открадна?”. Може би болката ми открадна щастието, животът ми о ...
  451 
Вълните се разбиваха в тетраподите на вълнолома и пяната им ги покриваше. Бетонните съоръжения, защитаващи пристанището от поривите на прибоя, блестяха от оловната светлина на луната надвиснала над бурното море. Беше се скрил на относителен завет под терасата на стълбите, отвеждащи към моста свързва ...
  1158 
Събрала се една типично мъжка компания, ударили по някоя ракия и както обикновено, темата се завъртяла около жените...
- Колко жени са видяли моите очи - въздъхнал дълбокомислено Воайорът.
- А на мене колко са ми минали през ръцете - мазно се усмихнал Онанистът.
- На мене пък нито една не може да от ...
  1019  12 
Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.
Ехо рисуваше лятото.
Поле от ...
  659 
Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ...
  820 
Пипе восемнадцать лет исполнилось, когда все восемь классов с повтором отходил. Поздно школу закончил потому что, лучшее занятие не учёба в школе, а футбол и дрессировка любимой овчарки. Военкомат, в виде исключения, его пограничником назначил служить, послали в Советскую тёплую Азию горные границы ...
  1275 
Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихр ...
  647 
С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...
  734 
Слънцето се събуди рано. Валеше първият пролетен дъжд и затова на небето разцъфна дъга. Кокичетата се усмихнаха, а новодошлите лястовички затанцуваха около локвите.
Врабчето Сивушко се показа от гнездото и поизтупа пухкавото си елече. Още сънено, то вече усещаше силен глад - коремчето му беше празно ...
  731 
- Честно да ти кажа, хубава ми е женичката и си е романтична... например, случвало се е... спрем на някой бряг... аз да половя риба или само да разгледаме... а тя се захласне с ръце на кръста, гледа водите напред, вдигне очи и към дърветата настрани, гледа, гледа, нищо не казва, пък въздъхне една та ...
  2772 
Времето застудя. Увита в дебел плетен шал, Игнатия наблюдаваше гладните врабци, които любопитно подскачаха около нея. Замислена, броеше нападалите есенни листа в краката ѝ. Припомни си темпото, с което обичаше да свири. Есенно анданте.
От някъде се чу шум от едновременно говорещи хора. Няколко жени ...
  1675  11 
Мило вестниче, искам да ти разкажа моята история:
Преди три месеца бях на кратка среща с една приятелка на чаша кафе. Обсъждахме мъже. След продължително мислене от моя страна, което траеше точно две минути и три секунди, аз стигнах до заключението, че трябва да променя съпруга си. С него сме си раз ...
  965 
Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание ...
  938 
‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ...
  708 
Той умираше. И в последните неизползвани мигове на своето съществуване достигне до извод, едновременно стряскащо точен и невъзможен по своята същност. Той бе мъртъв. Парадокс. "Аз съм в края на своя път и все пак все още мисля, въпросът е за какво"?
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ...
  1214 
Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...
  2064 
Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ...
  733 
ДОМАШНА РАБОТА №5
Съчинение на тема: „Моето семейство“
Казвам се Ася и съм на девет години. Нашето семейство се състои от пет члена- мама, тати, аз и двамата ми по-големи братя. Живеем в просторна къща с голям двор. По-големият ми брат, Ясен, казва, че преди са живели в апартамент в центъра, но годи ...
  1469 
Младата жена седеше край болничното легло и сърцето й се свиваше от мъка. Детето спеше, но всеки миг, който си отиваше вземаше частица от животът му. Все още не можеха да намерят донор за костен мозък. Всички близки бяха дали кръв, но никой не отговаряше на изискванията. Оставаше само един.
Но този ...
  862 
ужаси
***
Щом мина край изоставената църква и се спусна по пресечената местност, езерото се появи пред очите му. Беше такова, каквото го знаеше от снимките по Интернет-сайтовете – с площ около петнадесет хектара и кръгла форма. Сега жълтата луна се отразяваше в спокойната му металическа повърхност и ...
  1554 
- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.
- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше ...
  926 
Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...
  850 
Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчер ...
  1224 
Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...
  1773 
Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...
  752 
Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...
  872 
Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...
  685 
Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...
  2052  25 
Поети, поети, поети. На вид свежи, стройни напети или невежи, но пък все драскачи заклети. С коси сиви, прошарени; с прически модни – сини и алени; с рошави гриви или плешиви. Кат за празник издокарани – с рокли, във гащи – всеки пише, всеки дращи скучни поеми безкрайни; цветущи, нежни сонети; стихо ...
  1122 
Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза ...
  743 
Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...
  664 
Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...
  2505  53 
Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...
  952 
Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...
  596 
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
  891  14 
Предложения
: ??:??