14 354 резултата
За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...
1072
9
Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинс ...
1281
2
НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...
1158
4
145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...
812
9
Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...
1359
9
Когато беше съвсем малък никой не подозираше за това. Вероятно защото децата винаги са твърде спонтанни и искрени в реакциите си, понякога повече, отколкото на възрастните им харесва.
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Дец ...
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Дец ...
1506
11
-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...
803
12
Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...
620
Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...
659
8
Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбищет ...
1069
8
Мостът на Калина
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението ...
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението ...
1313
8
Мила госпожо...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли ...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли ...
1840
11
ЕКСТРАСЕНС
Вече не се трае…
Не можем както трябва да се скараме…
С жената, с кого друг…
Започнем, счепкаме се… ...
Вече не се трае…
Не можем както трябва да се скараме…
С жената, с кого друг…
Започнем, счепкаме се… ...
809
5
Егоизма ти, копеле!
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване ...
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване ...
1112
1
Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...
854
4
Вик проряза тишината. Вик за помощ или се раждаше нов живот. Не, той сякаш идваше дълбоко от недрата на земята. Някой наистина търсеше спасение! А наоколо беше безлюдно. Тук-таме се мяркаха червените отражения на неоновите лампи, по пустия булевард. В далечина се чу клаксон на кола. Въздухът наоколо ...
577
- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...
793
2
9
Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...
810
- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...
479
1
ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...
913
Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...
804
1
Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв погл ...
652
Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...
Когато бях мал ...
679
ТРУДНИ ОТГОВОРИ
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя ...
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя ...
1132
7
Беше красив слънчев ден, макар лятото да отстъпваше бавно мястото си на есента. Аз седях пред прозореца, гледах навън и си мислех за бъдещето, когато вратата на стаята ми се отвори с трясък.
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова ...
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова ...
827
1
Тя се унасяше. Звездите осигуриха спокойствието, което ù бе необходимо, имайки предвид горещия изморителния ден. Лятната нощ беше тиха и ясна. Само щурците можеха да нарушат тази хармония. Ала на полузаспалата млада жена те действаха успокояващо и никак не я дразнеха. След секунди тя потъна в дълбок ...
744
Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...
1808
6
Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...
920
10
Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...
1541
8
- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...
881
1
Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...
801
4
Ел ниньо
Тя привлече вниманието ми веднага. Нямаше как да не я забележа сред огромния човешки мравуняк, изсипал се на плажната ивица пред хотел Бургас. Чух гласчето ù – очарователно тънко и звънливо, то се открои и вряза в апатичното ми съзнание, размазано от безобразната какофония на брега. Малко с ...
Тя привлече вниманието ми веднага. Нямаше как да не я забележа сред огромния човешки мравуняк, изсипал се на плажната ивица пред хотел Бургас. Чух гласчето ù – очарователно тънко и звънливо, то се открои и вряза в апатичното ми съзнание, размазано от безобразната какофония на брега. Малко с ...
688
5
Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...
759
4
С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха др ...
574
1
Има една-единствена висша сила на този свят и за всеки е ясно, че тя се нарича Господ Бог. Това е Творецът, създал света, в който живуркаме и създал го е по свой образ и подобие. Бог е изобретил двата пола не само при хората, а при всички живи същества, за да могат те чрез сексуално общуване да прод ...
3808
1
Имаше някога една жизнерадостна дама – много услужлива, много спокойна за пред всички, запомняща се и много добра. Жена, която изслушваше всички, помагаше на всички – не само морално, но и предметно, обичаха я всички. Жена, която ще липсва на всеки, който я познава. Жена, която не се спираше пред ни ...
928
2
След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън ст ...
703
7
Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...
806
1
5
Ниската закръглена селянка Фанка чакаше търпеливо влака на безлюдната гара поне два пъти в годината. Той пристигаше с шума от спирачките, тя премяташе бархетната торба от едната в другата ръка и се спускаше напряко през коловозите. Бързаше да изкачи стълбите, устремена, тиха, безропотна като добиче, ...
1723
10
Изпратиха му съобщението по скайпа. Издъхнала. Няма я. Да я няма, за нея така е най-добре. Като я видя за последно, си спомни колко е страшно да си жив. Като я видя, разбра, че години наред животът ù се е нижел в очакване.
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...
Чакала го е да се появи, догонван от прахоляка на селския път, дето така и не ...
798
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
