14 356 резултата
Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...
708
1
Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...
1075
4
С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...
1228
2
Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...
1342
3
След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...
1329
2
Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...
618
2
Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...
4719
3
Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...
1017
11
Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...
1666
40
Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...
589
Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...
1238
2
14
Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...
762
4
Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...
831
2
Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...
845
1
Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...
1010
10
Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...
637
2
Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си ...
793
9
Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...
784
9
Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...
492
1
Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...
550
2
Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...
Там, в тази хармония от звуци, ...
795
4
Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...
481
*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...
735
Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...
Била то ...
479
Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...
548
1
Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...
1018
12
Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...
505
Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...
802
3
Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...
920
12
Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...
1300
1
2
Едва ли има по-опияняващо и едновременно с това успокояващо чувство от това, което изпитвам, докато си скубя веждите. Тъкмо преди малко бях заклещил горката нощна лампа между ръба на леглото и още по-злочестата възглавка до нея в отчаян опит да ги наглася по начин, който да ми е удобен да си извия о ...
706
3
Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...
1083
14
Двамата седяха на килима, гледаха се плахо и мълчаха. Погледът му беше някак празен, невзрачен. Беше нервен, клатеше чашата си с кафе, докато накрая не разсипа малко на земята. Тя го гледаше с тревога. Знаеше, че иска да й каже нещо, но сякаш не смееше да говори за това. А тя... тя само чакаше той д ...
939
1
Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...
1082
1
1
Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рожденния ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а мож ...
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рожденния ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а мож ...
728
2
В памет на Велко Вакрилов
Вуйчо, най-големият брат на майка, е прочут мебелист!
Работилницата му е в центъра на града, срещу кино „Заря”.
След време на мястото на работилницата направиха ресторант- градина „Чайка”.
Днес просто е зелена част от градския площад - няма го и ресторантът. ...
Вуйчо, най-големият брат на майка, е прочут мебелист!
Работилницата му е в центъра на града, срещу кино „Заря”.
След време на мястото на работилницата направиха ресторант- градина „Чайка”.
Днес просто е зелена част от градския площад - няма го и ресторантът. ...
785
Тази странна жена беше загадка за жителите на селцето в Пролома. Остана си неразгадана от деня, в който пристигна, до деня, в който кротко я положиха в селското гробище.
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска ...
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска ...
1380
8
Сюжет за малък разказ
С моя приятел Ангел пишем разказ. Той се е изтегнал на леглото в ергенската си квартира, а аз съм се настанил пред компютъра му.
– Какво ще кажеш за историята на човек, който убива друг, само защото той е убил пред него куче – подхвърля той.
– Нещо за греха и изкуплението?
– По ...
С моя приятел Ангел пишем разказ. Той се е изтегнал на леглото в ергенската си квартира, а аз съм се настанил пред компютъра му.
– Какво ще кажеш за историята на човек, който убива друг, само защото той е убил пред него куче – подхвърля той.
– Нещо за греха и изкуплението?
– По ...
1556
5
- Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой ...
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой ...
857
1
Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...
415
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
