14 365 резултата
Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...
789
Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...
802
Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...
670
"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...
1542
2
Поглед, отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се наоколо, установявам, че тази изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри, бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път ...
909
2
- Ало?
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те. ...
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те. ...
540
- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...
1216
3
Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше прите ...
568
1
ЩЕ СЕ ОПРАВИ ЛИ СВЕТЪТ
- Дядо Христо, ще се оправи ли някога светът? - попитах близо стогодишния старец.
- Цял век живея в този свят и все чаках да се оправи, и не дочаках. Дано поне ти, синко, дочакаш.
- А мислиш ли, че все пак някога това ще стане?
- Божа работа. Мисля, че човек трябва да не се за ...
- Дядо Христо, ще се оправи ли някога светът? - попитах близо стогодишния старец.
- Цял век живея в този свят и все чаках да се оправи, и не дочаках. Дано поне ти, синко, дочакаш.
- А мислиш ли, че все пак някога това ще стане?
- Божа работа. Мисля, че човек трябва да не се за ...
690
6
Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всич ...
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всич ...
705
4
Бягат минутите - човек старее. Часовникът непрестанно отмерва времето. Напред, напред. Всяко следващо – “тик” или “так” забравя другите в миналото. Тези мигове вече са били. Човек още много часовникови интервала ще чуе, но един от тях ще бъде минало за него, а самият той – минало за останалите – “ти ...
708
1
Вървя. Сама. Не знам къде съм, а някак всичко наоколо ми е толкова познато. Сякаш съм била тук някога, отдавна…
Не съм сигурна къде отивам, но продължавам да се скитам безцелно. И все пак стъпвам сигурно, не се съмнявам, трябва да продължа напред. А докъде ще стигна, това не знам… Но не спирам. Няка ...
Не съм сигурна къде отивам, но продължавам да се скитам безцелно. И все пак стъпвам сигурно, не се съмнявам, трябва да продължа напред. А докъде ще стигна, това не знам… Но не спирам. Няка ...
715
ОТКРАДНАТАТА ТОПКА
Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
- Защо плачеш? Какво се е случило?
Детето отговаря през сълзи:
- Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма. ...
Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
- Защо плачеш? Какво се е случило?
Детето отговаря през сълзи:
- Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма. ...
540
Чух се да простенвам. Клепачите ми все едно не се отвориха, а се размиха и пред очите се откри тъмночервено небе. Завъртях глава и хоризонтът бавно се разкри открай докрай. Оттам, където небето бе по-светло, лъхаше гореща топлина. Не помнех как съм попаднал тук. Бях легнал върху нещо и усещането за ...
625
3
Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...
1688
19
Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...
1223
3
*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...
568
2
Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...
847
Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...
730
- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...
1005
ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...
1166
По „На браздата” от Е. Пелин
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си ...
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си ...
1078
7
Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място ù беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях, и сълзи, бе отваряла страници, бе прелиствала, бе затваряла хиляди житейски книги. Там, на онзи стол. Всяка самотна вечер. Носеше със себе си червило, копринена рокля и... с ...
884
5
Преодолях припряно трите мраморни стъпала пред входа на сградата и бутнах вратата. Тя се отвори, после започна бавно да се затваря, опитвайки се да ме перне по пръстите на краката. Бутнах я отново, този път с едната от патериците, и влязох във фоайето. Напъхах се несръчно в асансьора и се качих на т ...
636
Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...
726
2
Реката течеше лениво бавно, сякаш всеки момент щеше да спре, уморена от своя дълъг път през планината. Талазите вода се движеха с тих ромон, подобен на нежен женски шепот. По нищо не личеше, че само преди дни същата тази спокойна река се беше превърнала в страховита стихия от излелия се проливен дъж ...
664
1
Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...
1119
10
Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
О ...
О ...
1211
1
- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...
727
2
- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...
579
Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...
807
1
Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...
1489
Звездно семейство
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...
1017
2
Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...
2000
5
Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...
653
Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...
1144
Снежанка и принцът преминаха през портите на палата.
-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истинат ...
-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истинат ...
965
1
ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...
1116
3
Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от вс ...
654
2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...
1252
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
