14 356 резултата
Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и ...
627
1
… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...
2161
1
21
Жажда
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...
Слънчев майски ден. Следобед. Провинциално градче. Пред рецепцията на хотела се изсипваме почти цяла дузина колеги и колежки.
- Съжалявам, но само четири стаи с по две легла са свободни – оправдава се администраторката – Все пак мога да ви настаня всички – има единични стаи, но са по-скъпи.
На ...
810
Случи се в една лятна вечер, донесла много емоции на тримата приятели - Василена - 16 годишна, Ваня на 17 години и Иво на 20. Какво по-хубаво за тийнейджъри от посещение на открита лятна дискотека, в средата на юли. Двете госпожици, успели да омаят своите родители и озовали се в бляскавата среда на ...
1038
10
Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащ ...
1316
23
Беше сама... Отново. Отново? Не, не беше същото, различно беше. Вече не я беше страх от това. Най-сетне бе успяла да преодолее страха си.
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й к ...
1216
5
На Я.
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
Заваля едър пухкав сняг. Полето блесна в белотата си, ненакърнена и чиста... Планинските върхове се белееха величествени, сякаш ангели небесни разгръщаха копринените си, бели криле над земята... Под върха се гушеха малки къщурки, напомнящи на очите на планината... Очи, събиращи в едно чистота, ...
2183
35
Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееш ...
1175
20
Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...
1374
1
Tой - хлебарката
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...
1051
2
Законът на градската джунгла
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
775
2
- Носиш ли ги?
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
510
Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
1091
4
„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следв ...
1038
9
Когато приближава Коледа, всеки се сеща за най-съкровените си желания и по свой собствен начин си поръчва подарък, който след няколко дни ще потърси под коледното дърво, украсено блестящо и очакващо пристигането на добрия старец, съпътствано от песента на вълшебните звънчета, които огласяват пътя на ...
1583
4
Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
805
1
Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
1721
3
Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда вс ...
826
1
...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
1021
2
"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
843
5
Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
602
2
Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави ...
1224
1
Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...
881
1
Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...
1337
5
Болката в корема се усилваше. Ставаше нетърпима. Сякаш нещо търсеше пътя навън. Той погледна надолу, но нещо го накара да затвори очи. Чуваше Гласа в главата си отдавна. Сега той му каза:
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
818
1
Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
681
Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
679
2
Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
1393
2
Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
557
1
Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
493
2
Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
1261
10
Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
687
Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
1086
2
Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита при Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, ...
1040
10
Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...
1336
2
Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
930
2
Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
1063
7
Горчиво кафе
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
823
1
Отново една малко странна компания заедно с няколко бутилки вино и само една купичка се е събрала на едно малко странно място... Един от тях каза:
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
603
4
Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
860
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
