14 354 резултата
Спокойствието на мрачното фоайе го привличаше неудържимо. Там в сумрака, на края на работния ден, Петър намираше така желаното уединение. Обикновено сядаше на мекия диван, кръстосал крака, зяпащ безцелно през прозореца. Всички тези хора, забързани, намусените им лица, нервните им погледи изплуваха п ...
1312
3
Много е гадно да се плагиатства, ама много! И не мога да ги разбера тия хора защо го правят като рано или късно истината излиза наяве. Вие вече сигурно сте разбрали, че като почвах работа навремето и ми искаха да си напиша автобиография, аз взех, че си написах почти целия живот, защото всъщност няма ...
1680
44
Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ...
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ...
2063
1
5
Вървеше то само, босо с обутите крака и голо с чудни облекла. Блъскаха го празните улици, отрупани с хора. Съскаха го змиите, невидими за страха. То виждаше как светят големите прозорци сега, в чуждите къщи през нощта и не намираше пътека към дома. Вървеше то само, чуваше чуждата веселба и потъваше ...
939
Лятото настъпваше с безкрайното си красиво зелено. Полски цветя... Животът кипеше във всяка тревка. Вече събуден, той вихрено създаваше. Навсякъде, всички малки незабележими и незначителни същества живееха и създаваха живот. Освободена въздишка на вечното, стоплила нашия свят. Пътят криволичеше межд ...
1044
"Кажи нещо, чадо, много си мълчалив нескааааааа."
Така нареждаше старата баба Иванка, застанала над ковчега над детето си. А той мълчеше, дядо Кико, и устата му една такава разкривена, сякаш си беше отишъл с усмивка на нея, усмивка за целия презрян от него свят, защото може би е знаел, че най-накрая ...
Така нареждаше старата баба Иванка, застанала над ковчега над детето си. А той мълчеше, дядо Кико, и устата му една такава разкривена, сякаш си беше отишъл с усмивка на нея, усмивка за целия презрян от него свят, защото може би е знаел, че най-накрая ...
966
1
... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...
1513
10
- Преглътнахте ли го? – пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
- Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя ...
- Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя ...
1417
10
Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но ...
2013
… Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...
1231
Как искам никога да не те е имало
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на вся ...
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на вся ...
1567
5
Дъждът. . .
Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, ...
Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, ...
1010
2
Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...
1984
4
Беше горещ летен ден. По светлосиньото небе не се мяркаха облачета, нямаше и помен от освежителния полъх на вятъра. Днес паркът на града беше най- посещаваното място. Огромните дървета правеха плътна сянка, a листата им сякаш държаха лъчите на слънцето надалеч. От цветята се носеше нежен аромат, кой ...
1041
Джес тъкмо бе излязла от апартамента на приятелите си. Бе прекарала там последните няколко часа в гледане на вече гледани от нея хоръри. Сега се прибираше сама по познатия до болка път за вкъщи и вече поизносените й токчета звънтяха по цимента. Досега бе седяла в една стая с Дънкан - човекът, за кой ...
1242
Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...
1342
1
Лято е, страстите са се разгорещили, всеки, който е сам, търси своята нова половинка. Средата на юни е, краят на учебната година, всички очакват ваканцията. Някои не искат да идва, защото ги чакат изпити.
Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...
Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...
1187
3
ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
1175
Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
1113
6
Жълтият цвят на пустинята сякаш преливаше постепенно в засенченото от слънцето бледосиньо небе. Той продължаваше да върви. Щеше да върви още дълго, докато и последните сили го напуснат. Не съжаляваше за нищо. Беше живял дълъг и красив живот. Бе осигурил добра основа на своите синове и дъщери, за да ...
1257
1
Големият Тефтер
Глухото бучене на самолетните двигатели беше прекъснато от съобщението на стюардесата по говорителите:
- Уважаеми пътници, приближаваме летище София. Температурата в момента е осемнадесет градуса и вали силен дъжд. Моля, заемете местата си и затегнете коланите си!
Мъжът на място 7А з ...
Глухото бучене на самолетните двигатели беше прекъснато от съобщението на стюардесата по говорителите:
- Уважаеми пътници, приближаваме летище София. Температурата в момента е осемнадесет градуса и вали силен дъжд. Моля, заемете местата си и затегнете коланите си!
Мъжът на място 7А з ...
1442
8
Каква е цената на човешкия живот, се питаше той, две големи водки и толкова, после колата, катастрофата, линейката, полицията, болницата и тя. Тя, гостенката от далече, носеща със себе си само мъка, една коса в дясната й ръка и един отнет живот...
Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, з ...
Защо му трябваше да пие и да шофира, а още повече, з ...
1875
3
Трябва ти малко търпение. Не знам защо почвам така... Както и да е, има връзка. За да пътуваш на стоп наистина ти трябва търпение. Да чакаш и да не тъпееш, а да се радваш на това, което става около теб. На живота, защото само този, който пътува на стоп и чака вечно движещи се неща около него да спра ...
1343
1
2
Момче създадено за грях,
Изкусител си от класа,
Но защо ли ме е страх
С тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш... ...
Изкусител си от класа,
Но защо ли ме е страх
С тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш... ...
1538
11
Здравей! Чудиш ли се? Недей!!! Аз просто влязох в съня ти. Исках само да те погледам. Нали не ти преча? Мога ли да те погаля? Не ми отказвай! Така силно искам да те притисна до себе си! Спираш дъха ми. Чакай... Постой така... Чудесен си! Нека те целуна! Не се плаши. Това е просто сън. След малко ще ...
1187
2
Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да ме ...
1404
1
Вървейки по трудната пътека на живота, срещаме много хора, но само един от тях ние обичаме със сърцето и душата си, само на един оставяме място в сърцето си, само един наричаме нежно „любими” и само на един оставяме живота си, защото без него ние не можем да живеем, ние само съществуваме.Милион пъти ...
2188
4
Леденият нощен вятър брулеше короните на дърветата. Нападалите сухи листа танцуваха вяло по стария, набразден от мъка и време паваж, който унесен слушаше воят на нощта - ридания и болка, загърнати в предчувствие… Нямаше никой. Само луната надничаше плахо, зад черните облаци, а светлината и галеше не ...
1466
1
Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
1574
“1… 2... 3… – преброяват дните, които ми остават след бялата тишина към забравата. Отключете вратата искам да изляза! Искам да погледна в тишината сред звездите, в двора на мечтите. Не ми остава много време в заблудата на суетата. Моля отворете да изляза и да вдишам малко въздух от реката.”
“Мило мо ...
“Мило мо ...
1635
2
Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...
2199
9
Сякаш за броени минути притъмня. Големи черни облаци надвиснаха над градчето и когато Калина отпрати последните си клиенти, бързащи да се приберат по домовете си преди да завали, закапаха първите тежки капки, предвестници за идващата буря.
Калина обърна табелката така, че надписът “Затворено” да се ...
Калина обърна табелката така, че надписът “Затворено” да се ...
1635
2
МАЛКИЯТ БРАТ
Събуди се, обляна в студена пот. Сънува кошмар – ужасяващо ясен до най-малките подробности.
Разбудена напълно, трепереща, тя се пресегна и запали нощната лампа. Тъмнината в стаята като че ли не и позволяваше да прогони напълно съня от съзнанието си. По гърба й лазеха цяла армия мравки и ...
Събуди се, обляна в студена пот. Сънува кошмар – ужасяващо ясен до най-малките подробности.
Разбудена напълно, трепереща, тя се пресегна и запали нощната лампа. Тъмнината в стаята като че ли не и позволяваше да прогони напълно съня от съзнанието си. По гърба й лазеха цяла армия мравки и ...
1500
3
Беше студен късен следобед, с вече натежали клепачи. Тъкмо се бях завърнал и отпуснал на дивана. На вратата неочаквано се почука – един от онези моменти, когато почукването е нож. И той разряза платното тишина, което напълно ме бе покрило. Беше тя. Не я бях виждал толкова отдавна...
- Здравей - запо ...
- Здравей - запо ...
1813
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
