2 729 резултата
Сам побърза да се отдалечи от Гилдията. Майсторът нямаше да го изхвърли или да се опита да го убие – беше твърде умен за това и знаеше, че Ка’Раим е колкото ценен, толкова и смъртоносен. Нямаше начин обаче да не му наложи някакво наказание след всичко това. Убиецът беше възнамерявал само да сплаши Р ...
  239 
Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...
  945  23 
Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
...
  440 
Когато излетях, това беше най-добрия двигател, вечен според конструкторите, но ето, че се развали. Сега губя скорост и вероятно ще бъда привлечен от някое небесно тяло. Ако имам късмет, ще успея да кацна със спомагателните двигатели.
.......
Наближавам някаква планета, пурпурна на цвят. Дано има пон ...
  485  15 
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
  433  12 
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
  365 
/ предверие /
Поредният труп.
Този път дочаквам тъмнината преди да го отнеса. Ще го оставя в тревите под дърветата, защото само те знаят. Защото само те разбират какво трябва да се направи. Защото са портали за всички оставени под клоните им.
Дърветата са нещото свързващо материя и дух, пристан за у ...
  258  10 
– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, ...
  669 
Елизабет се опита да скрие, че всъщност е тренирала месеци със съвсем различни оръжия от онова, което бяха ползвали предния път, но Сам не й позволи, притискайки я точно толкова, колкото да не може да се покаже като по-слаба. Момичето измисли няколко калпави оправдания в случай, че той все пак се за ...
  655 
/Светът на бъдещето/
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...
  196 
Четири месеца и седемнадесет дни. Толкова прекара Елизабет в съня.
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докат ...
  420 
Или как Чарли се оказа със счупени ребра, след като беше отлъчен от Кантората
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...
  214 
/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
  233  10 
1.
Хората сънуваха щастие...
Съзнанията им се носеха из обрамчени от стилажи мъглявини и примамващи ги с лъскави стоки галактики на тяхната пакетирана вечност. Безброй звезди премигваха, звъняха и зовяха да ги изберат, обещавайки, че само чрез тях сънуащите могат да са истински щастливи.
И те пазару ...
  568 
Беше любимата й торта, която винаги си купуваше, когато с Франсис и Марго излизаха на разходка. Лизи си мислеше, че ще й се размине с някое малко парче, но определено нямаше да споменава на Франк, че се е минал или пък да протестира, че не може да изяде всичко. Щеше да се натъпче. В крайна сметка ня ...
  591 
Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...
  641 
Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се ...
  735 
Елизабет се изправи с пуфтене и го последва бавно. Краката й бяха като от олово.
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...
  316 
Елизабет не можеше да повярва, че Франк беше научил за чувствата ѝ към Сам. Не, че ги беше подушил по нея. Защото явно тя миришеше. Искаше ѝ се да потъне вдън земя всеки път, когато се сетеше за това. Същевременно беше безкрайно щастлива, че Казра няма засиленото обоняние на силуета и не можеше да я ...
  212 
Започвайки като малко яйце, скоро се превръща в пеперуда.
Ние търсим пътя на пеперудата, започвайки от най-ниската фаза,
бавно стигайки до небесата.
Пеперудите са като нас, те не могат да видят
елегантността на крилете си, но всички останали гледат тяхното славно издигане от пепелта до върха ...
  356 
/Светът на бъдещето/
Двете луни осветяваха пясъчната пустош надалеч, така че Мммм видя идващият рано и се приготви за срещата. Копието в едната ръка, щита в другата, а третата е свободна и може да бъде използвана за коварни удари по евентуалния враг. Двете глави – в бойна формация. Едната следи напр ...
  465 
/Светът на бъдещето/
С последните удари на витлото яхтата стигна до стария кей и опря на него сред скърцанията на прогнилото дърво, отдавна не посрещало подобни гости.
На палубата излезе единственият пътник – немлад, но все още със здрава фигура, облечен в някакви дрехи, които отдалеч минаваха за мо ...
  610 
Елизабет беше твърдо решена да направи всичко, за да овладее контрола над атмата си, което устройваше Сам идеално, понеже му даваше време, освен всичко друго, да я наблюдава. Беше се изненадал, когато тя усети толкова много от него. Знаеше, че в съня може да й предаде усещането за атмата си и как да ...
  566 
Родих се в самотния сън на звездите на малка планета в покрайнините на Вселената. Пръстен от гъсти мъгли я закриваше и на практика беше невидима. Живеехме щастливо. Сутрин се къпехме в роса, тичахме из изумрудената трева, пускахме хвърчила и гледахме как се закачат по буклите на розовите облаци. И в ...
  355  11 
Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...
  552 
Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разроше ...
  856  14 
Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на к ...
  641 
През девет реки зад десетата, зад девет планини зад десетата, през девет страни в десетата, имало едно време царство господарство, там, където изгрявало слънцето. Царят бил мъдър, строг, справедлив, красавец, воин, обичан и следван от народа си. Царицата имала неземна красота, добра, милосърдна, оби ...
  533  10 
10
През миглите плахо нахлуваше светлина.
Тя се шмугваше около извитите косъмчета и се вмъкваше като крадец, щом клепачите потреперваха. После се губеше в мрака на затворените очи, също както мидата хлопваше черупките си за нея.
Кио не спеше. Беше будна. Отдавна. Сънят бе дошъл внезапно, но и внезап ...
  281 
Кабинетът не беше голям и беше осветен от четири малки атеша в ъглите на стаята. Покрай страничните стени бяха наредени множество столове, всеки с различни седалка и облегалка, от обикновени дървени столове, до луксозни тапицирани такива, които бяха почти като фотьойли. Всеки посетител в кабинета ся ...
  306 
Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...
  739 
Иоси Канеко се дотътри до вратата и видя високия силует на представящия се за приятел непознат.
–Мислех, че си мъртъв, Канеко.
– И аз това си мисля от години.
–Антон Зелазни –представи се пришълецът и протегна ръка към него.
– И защо е дошъл Антон Зелазни при един рибар? – попита обитателят на дома ...
  597 
Чарли забеляза още от сутринта, че и Сам, и Лизи не са в особено добро настроение днес. Честно казано, и за двамата това не беше нещо необичайно – Казра по принцип си гледаше все едно някой му е наръгал любимото тяло, което, според мошеника, за него беше еквивалентно на някой да му изсипе вино върху ...
  637 
"Вземете си моля чадърче със шарки!..."
из детска песничка
Hello, Ladies and Gentlemen! Е, не съм цветен. Аз съм черен, мъжки, делови чадър. Поздравих ви на английски, понеже това е родният ми език. Колко тематично! Направо звучи като клише! Учудващо здрав съм - щом служа вече години наред. Невероят ...
  311 
новела
1
– Вземете на добра цена новите очилоочи. Те ще ви дадат гледка към космоса, ще ви направят свидетел на раждането на нови звезди, ще елиминират отблясъците, Ще ги получите с луксозен кожен калъф, плюс подарък криокърпа...
Едрите плазмени екрани бълваха реклама след реклама от новите очилоочи ...
  389 
Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...
  183 
Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...
  752 
/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...
  162  12 
Когато се събуди, в конюшнята цареше полумрак, а светлината, процеждаща се през зацапаното прозорче срещу бокса, обагряше стените в нюанси на червеното и оранжевото. Беше се свечерило.
Сам все още я прегръщаше и това предизвика една малка усмивка да кацне на устните й. Лизи се протегна мързеливо, до ...
  318 
/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...
  441 
Предложения
: ??:??