2 728 резултата
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
843
1
6
Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
299
2
7
Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
491
2
4
Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
943
3
29
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
500
4
17
Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...
Лицето му стана по-сурово и с ...
831
1
3
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
675
Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
520
Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...
935
3
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...
1074
2
1
Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
556
2
Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...
771
2
Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
376
1
7
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
884
2
13
Младият мъж изпрати поредния имейл с данни до централната база данни на Корпорацията и уморено погледна святкащия с флуоресцентна светлина в долния ъгъл на монитора циферблат на часовника. Показваше точно 16:59. След една минута щеше да се изключи автоматично работния профил на компютъра и вече може ...
1533
5
11
Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване д ...
834
1
2
Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
802
1
3
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
1187
2
4
Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и л ...
811
2
1
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
639
- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
781
1
2
Част 9 Прости човешки отношения с нечовеци
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух ...
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух ...
816
***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
499
Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателн ...
704
2
1
Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
1196
2
3
От век насам планетарните ръководители не спазваха старата традиция – събиране около кръглата маса и тихо, далеч от тълпите, спокойно и с мисъл за бъдещето, да се решават наложителните проблеми на света. Кога да се уговори и подсигури мир, кога да се споразумеят за необходимата война и полезните печ ...
313
3
7
Направих го случайно – рекох да препрочета „Водовъртеж на световете“. И чак зяпнах. Харесах си тая история. Не знам защо, но я харесах.
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповто ...
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповто ...
395
1
16
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
873
2
В далечината нещо блесна, после отекна глух шум – като че скала рухваше по склона. Той се вгледа внимателно, доколкото можеше през гъстата мъгла и валмата падащ сняг.
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...
297
2
5
Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
695
3
В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...
1109
1
Ден 92 на воден режим
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...
633
2
Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...
1175
1
2
- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
470
1
Този в средата, облечен в официален черен костюм, с вратовръзка в строги цветове, сресан и пригладен, гладко обръснат, леко повдигна ръка от масата. И всички наоколо замълчаха, застивайки кой както е сварен от жеста…
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...
А иначе всичките бяха важни, та чак надут пуяк щеше да се възмути от напереността и ...
327
3
9
Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...
868
1
14
СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
906
1
Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
1353
2
4
Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...
Огледа се. Леглото празно, откъм кухнята тихо, в банята се чува шум от плискаща се вода.
Ясно… Да се захваща. ...
474
4
15
Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
839
6
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
