2 732 резултата
IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...
498
Скъпи читателю, ако четеш това, значи тръгваш да четеш книгата ми. Аз пиша само за удоволствие и вероятно заради многото свободно време, което имам. Затова, щом си решил да почнеш с този роман, и ти като мен имаш много свободно време. Но това, за което искам да те помоля, е истината, нищо друго. Тво ...
580
1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...
764
1
III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...
536
Вампири не съществуват. Нека никой не се залъгва. Те не съществуват. Не и такива, каквито хората си ги представят.
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...
1134
2
I
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрач ...
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрач ...
542
3
Започнаха да извикват на всеки един имената, за да си получи номера и ключа за стаята си и името на съквартиранта си. На моя пишеше Рейчъл Варлос, стая 312. Тръгнах неориентирана и за малко да се блъсна в една жена.
- О, съжалявам!
- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!
- Да, как познахте? - попитах ...
- О, съжалявам!
- Няма проблем, ти си нова тук, нали?!
- Да, как познахте? - попитах ...
713
2
Дългата нощ на Кенида II - Няма реалност, способна да ти стори това, което ще ти стори едно огледало
Да осъзнаеш кой си, винаги означава да бъдеш отблъснат от себе си. Истината за нас самите неизбежно противоречи на заблудите, с които се заобикаляме и които дълго време са ни държали в просъница. Дори най-проницателните не могат да прозрат колко сложна е структурата на една заблуда, нито пък е по си ...
738
Беше само на пет, когато стана ясно, че е различен от останалите. Можеше да мълчи часове наред и дълго да седи неподвижен, а после дословно да възпроизведе всичко, което е чул, с точност до запетая.
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...
776
2
- Добре дошли, зайци! Аз съм Джоана Рийвс и ще ви разведа из корпусите, така че, моля, последвайте ме.
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...
659
Излез, планетянино, излез, покажи се на твоите нови господари. Не смятай, че можеш да ни избягаш. Опиташ ли се, няма да съществуваш вече. Кажи си, че по-добре жив, отколкото не такъв. Така че… - гърмеше по високоговорителя записът на отдавна изчезналия от лицето на Черновата индивид.
Над полупустинн ...
Над полупустинн ...
624
Бързо притичах по паркинга, докато не се озовах пред колата си, скочих вътре и завъртях ключа. Моторът силно изръмжа и аз бясно настъпих газта.
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...
853
2
Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...
800
2
~ 1 ~
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...
669
Хората са обсебени от онова, което не могат да разберат. От години се взират в небето, надявайки се някаква непозната форма на живот да долети на Земята с космически кораб и да ни разкрие тайните на вселената. Понякога обаче така наречените извънземни не се оказват толкова дружелюбни и единствената ...
622
- Аз съм луд! Разбирате ли? Луд… - говорех на цветята
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тя ...
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тя ...
842
Ярката бяла светлина го заслепяваше. Странно, че не можеше да определи от колко време бе заслепен. Като че съзнанието му бе празно, не чувстваше нищо. Не помнеше нищо. Но светлината (бяла? Как бе възможно да е бяла) бе пред очите му. Дали? Не си спомняше да е отворил очи, не си спомняше нищо отпреди ...
482
1
- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...
837
1
6
Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо, винаги се чува брумът - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност. Ала този гръм, дето прекъсна най-сладкия ми сън, изтръгна ума ми и ме остави сам с клетото тяло.
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
817
1
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
497
ПЪТЕШЕСТВЕНИК ОТ ДЪЛБИНИТЕ
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...
1086
2
- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
1115
11
III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
470
Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
891
6
Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...
663
1
Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
1750
1
1
12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
666
II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
558
1
Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
760
I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
499
2
И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
1595
6
Около полунощ е. Някъде в далечината се чуват забързаните стъпки на закъснял минувач. Светлината от уличните лампи упорито се опитва да се измъкне от неприятната прегръдка на мъглата. Ледената целувка на нощта е толкова опияняваща... Кара те да забравиш всичко и всички. Красотата на тази чудна есенн ...
734
2
1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...
799
1
2
„Не възславяйте деня, преди да е паднала нощта; жена, преди да е родила; меч, преди да е изпитан в битка; девица, преди да е минала под венчило; лед, преди да е преминат; пиво, преди да е изпито.“
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...
847
1
5.6.5.6.5.6.5
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаин ...
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаин ...
707
1
Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...
822
1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
1488
2
4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
808
„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
687
1
***
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
695
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
