6 393 резултата
Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...
Той е нашата съдба, той е нашата ...
655
2
Най-много боли, когато те нарани близък човек, дори и да е с дребно нещо! Може би преди си била поставяна между чука и наковалнята от друг и ти е било все едно, но когато го направи онзи, който до вчера ти е повтарял, че те обича - нещата се променят!
Да, точно така! Трудно е за вярване, но точно та ...
Да, точно така! Трудно е за вярване, но точно та ...
808
1
По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...
654
2
ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
887
1
„Поручик Щастие, след тази битка няма да получите маршалски жезъл.”
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
715
1
"Лека нощ"
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
1335
6
Искам балкон, който да гледа към света, към целия. И ако имам, на него ще посея камелии, огромна саксия, даже две. Бели, розови, червени, всякакви камелии… Хубави цветя, подобни на рози, но не точно, като мен, подобна на кралица, но не точно. Здравословно ли е да се асоциирам с Дамата, онази на Дюма ...
903
3
Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
839
5
За пореден път влакът ме отвежда в онзи свят, където в ума ми оживяват отдавна отминали, но вечно живи хора, събития, времена... А всичко останало наоколо е толкова скучно. Дали това е истинският свят?
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
739
2
Класическо необмислено изливане на думи и чувства..
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...
708
3
Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...
1036
4
Все едно беше на съд.
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...
1033
3
Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На ко ...
1375
4
В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
663
2
Ще ти разкажа приказка. Една красива приказка, в която ти няма да чуеш края. Нали казват, че хубавите неща са невидими за очите... Тази приказка е истинска. Като сърцето ми, като душата, като мен. Като моето вълшебство. Приказка за едно момиче, по-красиво и от най-безумната мечта, по-добро от най-до ...
1415
1
1
Опитах се да си представя живота като шахматно поле. Бели и черни - както в реалността. Едните печелят, другите губят. Рядко, но все пак има и реми. Равна среща при битки между живота и смъртта, когато не само се чувстваш спечелил, но и се чувстваш победен и така, сякаш нечий живот е бил в твоите ръ ...
629
Това, което обичам, е да гледам мач на любимия Челси, изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никели ...
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никели ...
822
3
Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за п ...
635
1
Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешк ...
След целувката в очите умира онова котешк ...
866
2
Дали те помня... добре се грижиш за това... Кой си ти...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...
717
1
Искам
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник; ...
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник; ...
739
Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...
788
3
Събуждаш се без капчица надежда в сърцето, без светли мечти, без радостна усмивка, с празни очи, без път напред. Събуждаш се, за да изживееш поредния дълъг, мрачен ден. Поглеждаш през големия прозорец, за да видиш и другите глупци, живеещи на автопилот, също като теб. Да, ти знаеш как ще свърши този ...
681
1
Селянин, който цял цял живот се трудил, лежал на смъртен одър. Около него били синовете му. Селянинът искал децата му да са трудолюбиви, добри стопани и с умение да вършат всичко.
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този ...
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този ...
717
1
Добре, че беше тъмно. Тъмнината плаши хората и ги кара да се чувстват несигурни. Аз пък се чувствах добре. Отиваше ми нейния облик. Скрих се вътре в нея и се потопих в пурпур.
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...
643
В тази мокра нощ не зная дали ще осъмна отново. Снегът сякаш вали в душата ми - направо.
Плаче ми се отдавна и все проронвам по една непресъхваща сълза... Повече не смея...
Всъщност може би ми се иска да се веселя като останалите, но нещо не се получава.
Не, не че чувството ми за хумор ми се изплъзв ...
Плаче ми се отдавна и все проронвам по една непресъхваща сълза... Повече не смея...
Всъщност може би ми се иска да се веселя като останалите, но нещо не се получава.
Не, не че чувството ми за хумор ми се изплъзв ...
621
От другата страна
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...
1117
6
Ден първи: Самота
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни ...
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни ...
765
2
“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...
902
1
Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Т ...
790
Оставащото време споделих, зад моите стихове се скрих,
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...
807
1
Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си!? Казваш, че аз съм единствената, но замислял ли си се за колко часа на седмица!? Казваш, че ме обичаш, но тогава защо крадеш вр ...
1321
2
- Хей, ти, защо висиш надолу с главата от небето?
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...
883
1
9
Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живо ...
746
1
Младият работник, назначен с трудов договор във фирма, която ще наричаме с кодово име "***" става рано сутринта, към 7:30, но не защото длъжността му го изисква. Та все пак той е от техническата поддръжка, която се предполага, че трябва да обслужва клиентите по домовете, оправяйки нередностите в мре ...
722
1
"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...
607
2
Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...
1202
Коя беше тя?
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...
726
‘Cause I Fell On Black Days.
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми ...
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми ...
902
3
Винаги съм искала да напиша нещо запомнящо се и влияещо. Идеите винаги се появяват преди да заспя, но, разбира се, на сутринта вече съм забравила всичко и стоя втренчена пред празния лист, преосмисляща стари фрази, драскаща безсмислици, триеща... Искала съм и да пресъздам на лента това, което виждам ...
519
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
