4460 резултата
  • Прекършен

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Прекършен съм от несполучливи опити в любовта.
    Прекършен съм от неразбирането на ценността.
    Прекършен съм от лъжливи думи, празни обещания.
    Прекършен съм от гръмки "истини", велики мечтания.
    Добра вечер! ...
      261  10 
  • Вълни и уиски

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Към теб
    Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...
      321 
  • Никога не си живял за себе си! /Калин Ганчев/

    angelmilev (Ангел Милев) angelmilev
    Проза » Други
    Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
    За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
    Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
    Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
    Останете по-дълг ...
      119 
  • Нещата, които не успях да ти кажа...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Нямах никакви очаквания в онази вечер на септември. Абсолютно никакви. И въпреки че винаги водя мислите си за любовта навсякъде със себе си... тази нощ беше по-различна. Бях на командировка. В чужбина. Третото ми голямо пътуване за 2018г. Предполагах, че късните часове ще минат в съвсем обикновено р ...   306 
  • Семката и времето

    slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123
    Проза » Други
    Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
    Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...
      149 
  • Както въздишам само по една поетеса...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Онзи ден излязохме с един колега по перо. Влязохме в един бар и поръчахме. След това думите сами избягаха от нас. Оказа се, че и той... и той бил доста очарован от една поетеса. За щастие... не същата, по която аз вече плачех. Та, вечерта мина доста бързо. Споделихме болката си. Изводът излезе съвсе ...   257  11 
  • Тъмен тютюн

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Животът ми заблуждаше другите. Мислеха си, че съм безчувствен и "сляп" за света и събитията, случващите се на заобикалящите ме. Наричаха ме играч. Използвач на женските сърца. Виждаха жените, които влизаха и излизаха всяка вечер от дома ми. Истината бе, че не исках да спя с нито една от тях. Не иска ...   316 
  • Мечтана безметежност

    palenka (Пепи) palenka
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
    Искам да отида там, където
    се прегръщат ветровете,
    да усетя със душата песента
    им недопята,
    и когато се наслушам, ...
      129 
  • Лилави измерения

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Денят е на прага да се сблъска с нощта. Свечерява се. Сякаш неусетно. Ако в теб времето е спряло, то животът не престава да отброява изтичащото. Сякаш онова невидимо, когато съм щастлив, сега се превръща в реалност, от която завися. Навън е студено. А небето е изписало пейзажа на емоциите ми. Бунтув ...   253 
  • Както страдам само по една поетеса...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Колеги по перо, а Вие... Вие влюбвали ли сте се в поетеса?
    Та... за тези, които ме четат за първи път, ще се представя отново. Г-н Никой, онзи побърканият по поетесата, която не иска да чуе за любов. Нашата сфера е много специфична. Ние боравим с думи, имаме свой почерк и сме първо читатели, а след ...
      239 
  • Изначальное православие

    Православный (Таисия Асенова) Православный
    Проза » Други
    1. Благородный и добродетельный народе!
    Мы испытываем непомерное угнетение духа. Давний победный гром наших предков заглох, огонь жизни тлеет, и некому бросить полено. И не время ли нам сказать, что не наше стелется везде, а наше взаперти, спрятано от нас. Сами же незнаем, откуда упадок Веры, и куда ...
      381  17 
  • Както подсказва само една поетеса...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Ако те нарека с име... няма да спечеля нищо.
    Ако те посоча с факт... ще отречеш да си била ти.
    Ако подаря ти чувство... ще продължиш да гледаш настрани.
    Вече ме познавате. Да, да. Онзи, който е лудо влюбен в онази поетеса. Тя ми сподели няколко произведения с неизречената уговорка да бъда внимателен ...
      552 
  • Както осъжда само една поетеса...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Да, моята история продължава.
    Сещате се, вече споменах. Влюбен съм в една поетеса.
    А тази поетеса не иска да чуе за любовта.
    Осъзнавам колко отчайващо звуча. И не мога да направя нищо. Наистина. Подхождам с доза ирония. И сам не вярвам колко истина има в нея. Съжалявам. Чувствам се наранен. Чувствам ...
      228 
  • Както разглежда само една поетеса...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Седяхме един срещу друг, а тя все така упорито се опитваше да ме убеди, че човек си е самодостатъчен и че всички други са просто облага. Устните й не потрепваха в емоция. Очите й премигваха спокойно. Ръцете й не се опитваха да засилят думите. Мълчах и я гледах. Слушах я съвсем внимателно. Имах чувст ...   233 
  • Както ранява само една поетеса...

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Тишината в края на деня. Чудовището с хилядите въпроси, криещо куп неизвестности. Фунията на мислите и последните възможности. Там някъде разните сенки пълзят отново по стените и образуват начупени фигури. В някои виждаш смисъл, оставяш ги да вилнеят под силата на вятъра. Там някъде си сам. Напълно ...   247 
  • SFD

    Воркосиган (Светослав Николов) Воркосиган
    Проза » Други
    Sympathy for the devil 1
    Ръцете ми треперят, душата ми трепери като закачка на съзнанието ми. Осакатена върви и предоставя състезания с кучета подобно на букмейкър на загуба. Раздава значки, за добро представяне и не насилва никой да залага при прекрасни залози. Хипофизният ми залог говори за качест ...
      104 
  • Ние

    PolinaVelchova (Полина Велчова) PolinaVelchova
    Проза » Други
    Лежах в ръцете му с разпилени коси. А те все се омотаваха около нас я някой кичур литне към него сякаш духнат от вятър. А вятър нямаше. Дали пък любовта не е ветровита? Не, не е. Тя е ураган – най-щастливия, най-прекрасния ураган, който можеше да превземе душата ми. Нощта миришеше на луна, малко на ...   170 
  • Учителят и крилата

    march82 (Мария Милчева) march82
    Проза » Други
    "Бе хубав слънчев ден. Парещите лъчи галеха прозорците на класната стая и затопляха уютното място, в което децата от четвърти клас в училище "Иван Вазов" попиваха от знанията на своята учителка. Със зачервени бузи от топлината на слънцето и с отворени любопитни очи, те слушаха своя преподавател и не ...   103 
  • Огън от любов или огнена любов

    desitata (DiaryGirl) desitata
    Проза » Други
    Любовта е огън чедо. Жив огън. Като живият живот. С дъх се разгаря. Ей така, от нищото. И ще тлее ли, ще гори ли, ще изпепелява ли - зависи от това, какво лежи в огнището - сиреч в душата. Душата е мястото, дето се пламъка разпалва. Без огнище лумват пожари. А от пожар всеки бяга. Ако не знаеш как с ...   131 
  • Халюциногенно

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
    На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
      166 
  • Аз просто исках да докажа любовта си

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Проза » Писма, Други
    Аз просто искам да доказвам Любовта си.
    Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
    Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ...
      123 
  • Купи цветя за Мама

    Solas (Иван) Solas
    Проза » Разкази, Хумористична, Други
    Купи цветя за Мама
    Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
    Отби ме той с палката и се почна:
    - Знаете ли защо ви спрях?
    - Знам! ...
      148 
  • Момичето, което имаше сърце

    The_Outsider (Dark Wolf) The_Outsider
    Проза » Други
    Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
    но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
    Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ...
      126 
  • Неспособен да обича?!

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Изкуството да обичаш.
    Да даряваш.
    Да получаваш.
    Да разбираш какво ти се подава.
    Какво и защо идва при теб. ...
      207 
  • Вратата беше без ключ

    xenon (Юлиян Петков) xenon
    Проза » Други
    Казах си - тази врата не води до никъде...
    Блъсках и бутах на изхода,
    този който води до никъдето...
    затворен в собственото си подземие,
    това което беше построено от мен. ...
      97 
  • Вълните на промяната

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...   233 
  • Не здравословно

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Проза » Други
    Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...   163 
  • Мътно синьо

    written-springs (Аделина Дойчева) written-springs
    Проза » Други
    В очите ми две морета преливат.
    В душата ми три бури вилнеят.
    Сърцето ми е свито от стихии.
    Студ и огън са ръцете ми.
    В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
      297 
  • Сезоните на сърцето

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...   141 
  • Утре ти ще пуснеш мен по вятъра

    limeruna (Йоана) limeruna
    Проза » Разкази, Писма, Други
    - И така докога? А когато дойде Финалният ден?
    - Вярваш ли в живота след смъртта?
    - Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
    - Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
    - Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...
      214 
  • Сълзите са като светена вода

    desitata (DiaryGirl) desitata
    Проза » Други
    Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
    Бавно изсъхва.
    Първо губи аромата си, после цветовете си.
    Свива се, но все още стои изправена.
    Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...
      156 
  • Архангелов етюд в проза

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Други
    Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...   297  13 
  • Кабината

    fantboy94 (Иван Бодуров) fantboy94
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
    Никога няма да забравя онзи ден.
    Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...
      153 
  • Мъжът, който знаеше как да ме обича

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Писма, Други
    Него го няма - аз дишам!
    В мен остана...
    Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...
      265  10 
  • Мистерията "Неутрино"

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Други
    Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ...   260  10 
  • За последно

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Проза » Разкази, Други
    Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...   139 
  • Сплав

    figaro (Мария Диловска) figaro
    Проза » Други
    Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...   138 
  • Огледалният шах

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Други
    Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахмат/ и Хосе Раул Капабланка /третият официален световен шампион по шахмат/ за предстояща реми-смърт на древната игра? Те са направени във връзка с бурния възход на шаха, при който полезните ходове, осо ...   316 
  • Да се гушкаш

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Проза » Други
    На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момен ...   278 
  • Сълзите на смеха 2

    vqra.1 (Вяра Благова) vqra.1
    Проза » Други
    Добре е, че си взела решение да заживееш на село. Живата природа зарежда! Е, и връзката с хората, също е важна, не искам да прозвучи сякаш казвам: „Забрави за хората, иди в гората!“
    - Да, разбирам те напълно! Всичко се обезсмисля, ако емпатът живее отделен от хората. Щом съществуват емпати, то не е ...
      170 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.