Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

По реката от време

Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
907 6 10

Сто години тишина

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.
Утолените възторзи - ...
780 5 6

Не се страхувай!

Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...
856 7 4

Пролетно събуждане

Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...
754 1 2

Научи ме

Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела, ...
759 2 5

Безразсъдство... 2

Безразсъдство... 2
Искам докато сме млади
в безразсъдство да горим –
Любовта освен наслада,
огън да е, но без дим!... ...
605

За Любовта – наполовина оптимистично...

За Любовта – наполовина оптимистично...
на Е...
(капричио)
Любовта ти прекрасна
е цяла Вселена, ...
586 1

Посветилият се

благословен е
посветилият се на
добротворèне
599

Вкус на минало

Какво сега? Когато няма „ние“?
Кафето е горчиво. И изстинало.
Как няма захар, дето да покрие
На утрините, този вкус на минало?
Да лято е. От всички най-студеното. ...
778 3 20

Пеперудени цветя

Пъстри пеперуди са мечтите
в утрин лекокрила за цветята.
Слънчеви букети от лъчите
изгревно блестят сред аромата.
Грейнала прегръдка на сърдечност ...
997 12 13

Какво си загубил...

Седнахме двама с приятел добър,
в парка под стария бор.
Той говори, говори, за различни неволи,
а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.
„Оплакваш се, приятелю, от своя живот!? ...
1.3K 7 7

Дори не знам защо

Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...
758 12 16

В Европа

3.
Пощальонът яко пил...
А знаем-виното не трае!
Изпял той каквото знае
и в чест на Одисей тръбил, ...
1K 2 15

Родена в тунела

Не, няма как с числото по човечност
да бъдем в един и същи сън.
В мочурище щом търся си късмета -
не прося да да съм все добра отвън.
Умира... И умира туй момиче - ...
909 1 5

На сина ми

Вече си на 10...
Пожеланията - в песен,
и в мечти унесен,
животът- да е лесен,
успешен и чудесен! ...
1.3K 1

Ще бъдеш ли достоен

Свърши времето почти,
Исус ще дойде скоро време,
а подготвен ли си вече ти,
ще бъдеш ли достоен да те вземе?
Ще намери ли вяра в сърцето, ...
638

В Европа

2.
Взела курс към своя остров,
уж честта си да спаси.
Върнала се гола-боса...
Но в Елада мъж красив ...
1.2K 1 10

Стени от лед

Издигаме стени от лед!
И те пречупват -
звездната ни същност!
Шепа хора - жадни
за пари и слава ...
1.1K 5 6

Отвъд дъжда

Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда.
... а колко обич имам да ти казвам...
Селвер
Навреме беше този дъжд.
Очите ми са пропаст от очакване... ...
2.9K 17 25

27-ми май — световен ден на спешната медицина

Бòже
здраве дай
на спешните медѝци
кòлчем бдят
спасяват и ...
603 1 3

Ботев 5

Слезе той на козлодуйския бряг -
да се бори с османския враг,
да освободи отечеството си чудесно
от тиранство зло, грешно,
без страх би се срещу него, ...
768

Един от двана комповинта

Един от двата компонента,
е този низък лепкав страх,
на Запад и във Ориента,
в основата ни е, разбрах!
Тук всеки кожицата пази. ...
1.1K

ТВ риалити живот

Ох, горкия... Няма прокопсия
в тази пуста ковид орисия,
свърши ли домашната ракия,
параноята като сачма пере,
Всеки почва да мечтае, ...
894 1 26

Ваксина

Когато дадох и последната си дреха
(и с нежни пръсти ме докосна мрака)
не потърсих хляб и ничия утеха
Като Диоген реших, че ще дочакам
(без фенер, под сянката на къща) ...
1.1K 5 20

Стихнало

Най-безшумно
е безразличието -
си помисли тишината.
А думите -
излишен писък. ...
1K 1 2

Време, Вечност и Вселена...

Време, Вечност и Вселена...
преди 13.8 милиарда (земни) години всичко
е започнало с Големия взрив
Това са: Философски категории,
които със космически размах ...
1.3K 2

Смъртта на България

Умира България, изтича кръвта ѝ!
Обрули я вятърът, съхне земята.
Все още бие сърце във гръдта ѝ,
но тъжно затихва. Приижда бедата.
Не ражда бъдеще, вече снагата ѝ. ...
1.2K 5 11

Любопитната муха

Малко паяче висеше
в ъгъла на една стена,
сръчно мрежа си плетеше
с тънки сребърни влакна.
Изплетена нежна и чиста, ...
950 1

И този път

Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.
Дъждът разплаква трудни, сушави години, ...
469 3 4

За страха

Стъпала изкачвах цяла вечност,
спирала безкрайна като нощта,
обвита в мрака, паяжина крехка,
изгубена дълбоко в моята глава.
Покрити с кръв са дъските мръсни, ...
1.3K

Вис

Болката ми се смили,
пиша, споделям и дишам,
тягата ѝ се смали,
дебне пред дупчица миша.
Вáрди, подам ли носле, ...
1K 2 7

Сълзѝте

Сълзѝте нямат милост.
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове. ...
1.7K 1 1

Отвъд хоризонта

Разсичам думи, мисли, чувства…
После възкръсвам в творбите си…
Повиквам те в пъстрото русло
на ритми от нежност разплискани…
С теб волно и дръзко препускаме ...
780

Ода за Валя

Някъде - край Долна Баня,
в дворче до една гора,
тихо стъпва край герана
наша - истинска жена!
Тя... поеми славни пише, ...
1.8K 6 20

Почти любов...

Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят, ...
1K 7 7

Временна същност

Склоних и паднах в нереалността –
разпръсната на две се люшкам,
да мога с сила на ума,
да бъда с теб, макар несъщата.
Отворено, сърцето ми е нямо ...
715 2

Мрак

И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...
761