Поезия

253,1 резултата

Искам тихо аз да си отида

Искам тихо аз да си отида
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...
843

Какво е Времето?... Къде ли?...

Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
1.3K

Covid 19

Светът веч е на колене
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...
670

Любов по време на карантина

България в извънредно положение!
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...
1K

Демон среднощен

Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...
1.1K 2 2

Ще

Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
1.1K 3

Cuarentena*

По делата им познавам другите,
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...
1.4K 1 3

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 8

Житейски терзания 8
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...
948

Чуй мълчанието ми, защото възкресение няма

Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
830

Ехото на живота

Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...
908

Съвестен гражданин

Тихият шепот на стария фризер
И гневния рев на казанчето в нужника
Са от малкото звуци, които задружно,
От първите ранни зори чак до призори,
Като бездушни червени доносници – ...
726 1 4

Дъжд

За теб мечтая...всеки ден...
За лъчи напразно се боря,
че от теб съм отделен
и нищо не мога да сторя.
И в клетка съм заключен, ...
588

Спасение

Любовта ми е кученце вързано,
но усещам, че в днешния ден
на забраната строга синджира
то ще скъса, спасявайки мен.
1985 г.
721 6 15

Здравей, слънчице

Слънце, слънчице, изгрей,
чакат те деца добри!
Топло, топлинка разлей
над реки и долини.
Слънце, слънчице, здравей, ...
923 2

В мълчанието

Записах върху пясък онзи ропот,
а върху камък – всеки благослов.
Усещаш ли, че времето е хромо -
куцукаме в Христовата любов?
И някъде в средата на сълзата ...
1.3K 5 11

Вечеря за двама

и какво става
кутията се отваря
и вътре
плоска пица
с две маслинки ...
1.7K 3 6

Възможно ли е?

Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...
1.2K

Или сега...

Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда ...
1.3K 5 5

Танц с духове

В този стар тъжен замък,
захвърлен в средата
на пустотата,
на студената зима,
на дългата нощ, ...
1.2K 3

Песимистично - оптимистична сюита #2

Леден зимен пейзаж.
Тъжен гарван пристъпва
по голия клон
като призрачен страж.
Зъзнат сивите къщи ...
962 1

Вечерта

Засмя се нежно девойка
Промени се вече деня
В танц прегърна се двойка
В залеза на любовта
Ранна сутрин настана ...
1.6K 1

Тихо!

Да не говорим за любов!
Все още съска онзи огън
в камината. Все още плод
в жаравата му е заровена!
С мечтите още кръговрат ...
772 2

Ние градските хора

Ние, градските хора, сме класа,
хляб замесен от друго тесто.
Откъде ли привзели сме кваса,
кой хамбар е държал туй брашно?
Ние, градските хора, сме каста, ...
705 2 9

Любов съм

Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи, ...
1.4K 5 10

Отвъдност

Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра, ...
873 2 3

Щъркова съдба

Ухае на пролет, снежинки прелитат,
ята подранили в простора кръжат.
И старият щърк за любимата пита,
гнездото си стегна, зимувал дома.
Очаква я тръпен в нощѝ мразовити, ...
837 6 13

Тук и сега

Тук и сега
Захвърлената рокля във килера
Стои си там от стари времена
Неставаща, когато я измеря
Но пазена с надеждата, една. ...
891 2 2

Знамение

Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа. ...
561 2 30

ПанДемон...

Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис.
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен, ...
620 3

Едва ли...

Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина! ...
535 2 1

Кръговрат

Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна. ...
953 3 8

Теб

Теб
Наивна и безгрижна,
пристъпвам сред живота.
Наоколо е чудно. Има всичко.
Само ти липсваш на душата ми. ...
618 2 4

Ти си този...

Ти си този, който ме вкара в плен.
Ти си момчето, за което копнее сърцето ми.
Момче, което ме плени и влезна в сърцето на едно момиче.
Ти си този за който мисля, този който ме кара да съм щастлива.
Ангел небесен, който открадна ума ми. ...
781 2

Вярвам в доброто

Къде ли да търся доброто
търся го тука и там
само знам, че не трябва
никой да остава сам.
1.4K 1

***

Понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера.
Н.Й.Вапцаров
Ще дойде ден. Ще се събудим... ...
1.1K 1

Животът

Животът, казват, е една игра.
Рискуваш, бягаш, смееш се, грешиш.
И точно като на шега- обърнеш се и ето- ти играта ще превъртиш.
Като художник с четка в ръка,
добавяш цвят след цвят ...
406

Твоето име

Топли ме твоето име,
чувствата се бунтуват, обичай ме.
Ласкае ме усмивката нежна,
вярвай при тебе съм в зимата снежна.
Душата ми поема песен тиха, ...
914

Сърдечна облачност

Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени ...
959 2 3

Моя рай

Погледа ме докосна, аз мълчах и усещах аромата на нежност да се потапя върху тялото ми.
Любов замълчи....
Отведи ме в рая.
Усещаш ли как страстта надделява и се вплита в душите ни.
Ти бе моят стъклен рай в който се събудих. ...
735

***

Вероятно е възможно
любовта да оцелява...
Алгоритъмно набожно
да се самовъзкресява
и да има още сили, ...
661 1