Стихове и поезия от съвременни български автори
Сънувах...
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...
Огледалото
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...
Утре започвай от днешния ден
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
Отговор (за изневери, оправдания и отрицания...)
в квартален бар си пия.
И само по едно. Нима!
Голяма смехория!
Аз всички три по сто ги знам, ...
Лунни копнежи
- По три големи в Инстаграм си па́днах!
- Помагат ли ти, ако си самичък?
- Ех, виртуално как да ги открадна?
- Голямата звезда те води, свети... ...
Мигове забвение
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
...според поета раждат се Пегасите...
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
Къде си тръгнал, малки ми човече
и тръгна да се мери с Бог, нали!
В творбите му инато зачовърка
да разгадае тайните. Дали?
И в плагиатството се осмели ...
Погледът ти е милувка
В чиито дълбини не мога
и не искам да се спусна
Усещам как с очи ме галиш
Нежно и проникновено ...
Кървава роза
ти, царице на цветята.
Надеждата и живота ми са в теб.
Умираш ти, умирам и аз.
Любовта ми е в теб!
Пролетисимо
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада ...
Галактика
Изгубиха своя блясък
Сега забравени
Кичури коса впечатлени в съзвездие
Преди бродеха свободни ...
Неподписано
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...
Вшити във все още неотречения чар
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...
Изневери, оправдания и отрицания...
и няколко салати,
не питам никога: - Защо?
- Гюрукът ми се клати!
Тогава... само съм засмян, ...
По-ярко
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
Празен
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...