Поезия

253,1 резултата

Апел

До всички набори под строй!
Една Корона иска да ни вкара в бой.
Но ний седиме си дома и сложихме си маска за украска.
Че вън се вихри карнавал, чийто край май никой му не знай.
И движи се с пълна сила, налазил хора от златните години. ...
668 1

Души от пламък

Души от пламък
Душите им, два пламъка горещи,
тя от него - той, обич и е дал.
Следи от предишни други срещи-
да се сливат. Той за нея е живял. ...
612

Кръщение (Последното от Триптих "За църквата")

Помолиха ме в църква да се кръстя,
макар на възраст... Вече ми е време
за греховете милост да потърся,
ковчегът ми на други да не тегне.
Поръси ме със китката светена, ...
1.3K 1 3

А пролетта дошла е... (сборная)

Цяла нощ южнякът,
яхнал вихрогона,
последни зимни
облаци разгонва!
🥀 ...
742 1 5

Спиралата на Ада

Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –
единствена връзка между вчера... и... утре.
Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,
прегърнала човечеството отвън и отвътре.
Всичко е сведено до въпроси безбройни, ...
769

Умиране

Уж тръгна си, вратата блъсна,
петите ти изкъртиха паважа.
Остана тъмно, дано съмне.
И... Господи, не искам да го мразя...
Дано сърцето ми - проклетото ...
638 1 1

Омая

Смях узря в тези светли зеници,
не насмешка, а бях пред провал,
под дъжда разпиляха искрици...
Нямах нищичко, всичко бих дал
да ме милва вълнáта им тиха, ...
938 4 9

...приятели...Вселена...Болка няма!

Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...
824 7 8

Давам ви прошка

След толкоз обиди и скверни слова,
след толкоз неради, след толкоз борба.
Дали, ще намеря в себе си прошка,
дали, ще успея без жлъч да простя.
Дали, ще съм същия, както преди, ...
756

Запетая

Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
1K 8 9

Урок - самообичане

Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...
1.1K 2

Мислите ми...

Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири. ...
1K 3 20

Тя не е Пепеляшка

Тя не е Пепеляшка, макар да прилича на нея,
насред нечии думи, по-празни от счупени грънци.
Сред околните вещици нито една не е феята,
но със старата тиква все някак ще стигне до принца.
И ще хлътне в познатата приказка, вече изгубена, ...
1.2K 5 9

Жажда за живот

И живея аз така!
Понякога трудно,
понякога мудно,
понякога напук!
Страстно и разпалено очаквам ...
773

Огърлицата

Огърлицата е много скъпа,
огърлицата е златна, златна,
да внимава всеки и да не я настъпва
чухте ли, повтарят многократно.
Огърлицата е за стената, ...
1.3K

Жена

Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...
1.2K

Грешките

грешките не са
ли — и развитието
го грози застой
553

Сърцето мое

Толкоз болка то изтърпя,
толкоз сълзи и самота
и не можех аз да спя,
че не ми даде топлота.
И при все това не мога ...
550

Премълчани писма

Написах ти писмо. Отново.
Не мога да престана да ти пиша.
Не, няма нищо ново, нищо ново,
а просто мисълта ми те обича.
И не е важно, че не ти ги пращам ...
1.3K 10 13

Прочети ме любов

Когато слънцето усмихнато изгрее,
с букет от бляскави танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
любовта на две камбанени очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...
675

Камбаните...И глухите ги чуха!

Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...
834 7 14

Прошка по време на карантина

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
1.1K 5 10

Чудеса, сътворени по тъмно

Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...
935 5 13

Пролетно уединение

пролет след пролет
клоните по-натежават
от цвят и надежда
*
опустял град ...
1.1K 1 5

Мръсницата

Мръсницата във мене проговори,
заспала беше петвековен сън.
Заспивах със невинността на бебе,
леглото ми простенваше за мъж.
Но някой викна и тъпан удари... ...
827 2 14

Да мълчим

Днес не съм ти симпатична
Днес, навярно ще мълчим.
Не е страшно. Имам книга.
Слушам даже глас любим.
Да горчи ми, но е тръпка ...
810 1

Недейте...

Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието ...
666 2

Поспри се!

Човече, спри се! Бързо остаряваш –
в амбиция за власт и за пари.
Косите твои рано побеляват.
Очите уморени погледни!
Но ти не можеш! Днес са ослепели. ...
988 8 16

Бродник

Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...
978 3 9

Истина

Таз "корона” украсена с добродетели,
потъпкана е днес от лъжесвидетели.
Но истината е кат' дневна светлина,
рано или късно огрява всяка душа една.
535

Ти и аз

Аз и ти – едно цяло,
но аромататът на шоколадов рай
ни отведе към свят на нежности и
пъстри мисли един за друг.
Ти бе реален, а аз – ...
835

Дъждовното момиче

Реално, аз съм ничий.
Напразно ме превземат.
Изгубен крясък птичи,
в неписана поема.
Реално, съм самотен. ...
1.1K 5 5

Въздухът на глътка

Впивам твоите устни,
цветовете сляха се в синьо
като чисти мечти.
въздухът на глътка.....
топло е в прегръдката ти, ...
1.2K 1

Страст

Давай, докосвай... подпалвай всяка част.
Искам въздухът в стаята да натежи от страст.
Пръстите ти по крака ми лазят... бавно се катерят те по мен.
Силните ти ръце сякаш ме пазят...
Всяка нощ... страстно... всеки ден. ...
1.3K

А в блясък къпе се луната

Когато вечер над гората
полъхне повеят несмел
и трепне, като лист тъгата
по рицаря от моя сън...
Гръдта ми сякаш с остър трън ...
915 9 18

Изгубихме ума, сън, апетит

Някакъв мерзавец,
но дали е китаец,
от незнаен град
тая гад
изпрати ни чума, ...
673

Предизвикателство

Защото всички искахме да сме царе!
Затуй от някъде някой запрати ни корони!
Сега седим закичени,
за смях ли,
за плач ли, ...
1.1K 2 3

Ако мъничко свием си ,,аза"

Дали, да се плашим
от тази зараза?
Не! Ако мъничко
свием си ,,аза"
Нека не бъдем ...
1.2K 3