Стихове и поезия от съвременни български автори
Времето без жалост ни променя
без жалост ни променя.
Пример сам със себе си ще дам.
В младостта ядях, за да живея,
в старостта живея, за да ям. ...
Бодете, игли!
и изгряват прожектори,
бясно препускат акули,
чаткащи челюсти
ръфат съдбите ни, ...
Не е достатъчно
не е достатъчно с теб, ще вървя,
не е достатъчно, прости ми Боже
и само така, чрез теб ще се спася...
Трябва ти истинско покаяние, ...
Няма да питам нищо
зададох ти с усмивка един тъй прост въпрос,
да зная исках търсиш ли вечно любовта,
обаче се оказах един неканен гост.
Не исках куп въпроси да трупам върху теб, ...
Времето е разделно
отново някой е алчен – иска нашите души.
Времето е разделно,
Залогът много голям е – той е детски съдби.
Но ние вече сме будни, ...
Коледно
не искам вече да ям,
че бутът ми вече е станал
донор за еко салам.
От утре фиданка ще стана, ...
Послепис
почти на земята, почти във небето,
долавям ги ала толкова късно,
и незадоволен си остава копнежа.
Нощта ме подсеща за някои спомени, ...
Далече
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...
Защото ти си моето море!
И толкова далечно като тебе е.
На малко повече от триста километра,
една несбъдната любов живее.
Забравил на вълните онзи шум, ...
Театър
В тази трагедия, този театър
Минала болка, и тя ме преследва
Брули ме мене студения вятър
Кой ме постави в тази пиеса ...
Част от мен
Ще нося този същия пламък в себе си, не ще угасне преди мен.
Обърнах се назад и то неведнъж.Видях всичките хора, махайки ми със лице към ярка светлина..Всичките грешки и неосъзнатост.Всичко което дадох, което загубих и продъл ...
За силата на прошката
а борбата в мен -
все не стихва...
Наранена от думи,
клевети и обиди - ...
От небето сипят се... юнаци.
Как ви завидях!
А при мене ни блондинки, ни снежинки.
Чак във чудо се видях!
Молба гореща към Мислителя оправих ...
Предколедно
В утробата свята все още животът безценен кълнѝ...
Не, тя - болката плачеше скрита в крайпътните камъни.
Влъхва най-стар към Витлеем посоката своя смени...
Бледа очакваше Девата трудният час благославян от Бога ...
Крайно
Цвете тъй омайно
За мен всичко бе
Но безкрайно не
Що ли?
ярко-пъстрият й цвят?
Мека ли е топлината,
още ли лъчи пламтят?
Що ли беше миризмата? ...
Път
Управлява ме неуловима закрила, отвъд моята воля и сила.
И макар за нея да зная, продължавам да се боря до края.
Искам да се впиша в света, да имам, да бъда…
Втълпявам си - това си Ти, това е твоята роля, ...
На ръба
Под мене е бездна,
а отвъд- безкрая.
Нямам криле,
но и въжето ...
Напред!
против юнашките цени,
що ти натрапват "лидери" вредни,
каквито няма в нормалните страни.
Данъци, сметки вдигат, ...
Кулата от карти иска да е крепост
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...
Лебедово езеро
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице,
съзнанието ти е мое,
разхождам се навсякъде из него. ...
Негримирана поезия
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...
"Като лъвовете"
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...
Дядо Коледа пише на Дядо Мраз
по потник Дядо Коледа седи.
А мислите в главата – пълна каша,
в писмо се мъчи, да ги подреди.
Компютъра, клавишите, екрана... ...