Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Аз мога...

"Всичко мога чрез Иисуса Христа,
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...

Mitvans

Поезия » Любовна, Философска, Оди и поеми

2019-11-02T21:32:09+02:00 991 7 14

Спомени с вино преливам...

Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2019-11-02T21:21:57+02:00 1.3K 13 21

Остани

Остани.
Когато съм студена като лед
или изпепелявам същ пожари,
остани!
Когато думи стрелям, ала улучват като стрели... ...

periqn99

Поезия » Любовна

2019-11-02T21:17:23+02:00 909 1

Лъжа

Думите, които не изричаме,
в тайни се вричаме.
Затваряме нечия нечистотия,
душата пълним с мръсотия.
Ще викнете срещу мен – ...

Елсинор

Поезия

2019-11-02T21:16:51+02:00 636

Награда ли е съвестта ни чиста?

Награда ли е съвестта ни чиста?
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...

p74poli

Поезия » Философска

2019-11-02T21:16:20+02:00 823 1

Кръчма

На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...

anastasia73

Поезия » Друга

2019-11-02T21:04:56+02:00 904 2 1

Само гени

Недей следи с очите си детето,
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...

svetlitschka

Поезия

2019-11-02T21:04:13+02:00 539 5 9

Рекламация

Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...

МарияДимитрова.67

Поезия

2019-11-02T20:13:20+02:00 2.2K 6 15

Чака ме Париж

Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...

VasilIvanov

Поезия » Хумористична

2019-11-02T16:52:04+02:00 805 4 3

Храбрият отец

Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден... ...

Eipril

Поезия » Друга

2019-11-02T16:24:55+02:00 490 2 2

Но перката сега ми е в главата

Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...

ИнаКалина

Поезия

2019-11-02T11:37:35+02:00 2.3K 14 32

На ръба

На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...

Литатру

Поезия » Философска

2019-11-02T10:53:06+02:00 889 1 6

Завет

Завет
Достатъчно живях на този свят!
Достатъчно ме влаачеше тълпата!
Добре живях, ала не бях богат.
Стоях със двата крака на земята. ...

gogata622

Поезия » Гражданска

2019-11-02T07:53:34+02:00 612 1

Звезден екстаз

Със тебе спим, но всъщност пак се любим,
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз, ...

mislitel

Поезия » Еротична

2019-11-02T07:53:16+02:00 926 2 8

На къде

Готова съм за полет и перката върти се...
Във каква посока, моля? Айде, не чуди се!
Не искам посока! Искам във време!
Където е пролет и добри чудеса дремят!
Отивам при тях с космическа скорост! ...

goblenka

Поезия

2019-11-02T07:48:48+02:00 1.3K 3 10

Утринна прегръдка

Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...

Елиза13

Поезия

2019-11-02T07:46:48+02:00 766 1

Тръгвам си оттук

Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...

thedac

Поезия » Друга

2019-11-02T07:45:10+02:00 601

Крилатите се раждат без съдби...

Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2019-11-02T07:07:23+02:00 1.5K 14 17

Твоите следи

Оставил си следи в душата,
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име, ...

gali

Поезия

2019-11-01T23:24:49+02:00 609

Чувство за безкрайност

Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

2019-11-01T23:24:15+02:00 698 1 1

Една запалена цигара

Една запалена цигара,
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден ...

estelichka

Поезия » Любовна

2019-11-01T22:43:54+02:00 599

Имам работа

Снощи легнах да поспя,
бързо грабна ме съня.
В хола сам съм и стоя,
имам перка на гърба.
Бързо литвам над града, ...

Eipril

Поезия

2019-11-01T22:42:33+02:00 1.3K 5 14

Балада за страстта

Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...

contessa

Поезия » Любовна, Строги форми

2019-11-01T21:57:31+02:00 1K 7 27

Калеми за песен

Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...

Синьо.цвете

Поезия

2019-11-01T21:54:49+02:00 2.1K 16 24

Интересчийството на Лили Иванова

"ГЕРБ пенсийката ми осигури,
как аз да се спра да ги обичам!?
Е, малко за "Графа" се поопозори,
но ще си мълча, че за парите тичам."

hcs

Поезия » Хумористична

2019-11-01T21:52:11+02:00 658

Сомнамбулен рефрен

Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...

radi.

Поезия » Друга

2019-11-01T21:37:40+02:00 1.1K 7 8

Пролапс на митрална клапа. Или.

Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия? ...

elena.petkova

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

2019-11-01T21:03:10+02:00 1.6K 2

Сълзите останаха в тълпата

Тръгнах сама сред тълпата
и тълпата в мен се прибра,
и застинаха всички
в унес за случващо се,
и почувствах, че слях се и аз. ...

vitality2

Поезия » Свободен стих

2019-11-01T21:02:30+02:00 655

Есенно настроение

Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...

LuluSana

Поезия » Пейзажна

2019-11-01T20:58:26+02:00 772

Неугасващ пламък

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници. ...

NadeBo

Поезия

2019-11-01T20:58:00+02:00 474

Прозрение

И императорите римски
когато са се връщали от бойното поле
са снемали от себе си доспехи тежки
и чели в свойто ложе проза,стихове.
Нерон запали Рим,за да го възпее ...

Gavrail45

Поезия » Друга

2019-11-01T20:11:34+02:00 1.1K 9 30

Търпението свърши!

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-01T17:51:23+02:00 634 3 1

Когато приказките се повтарят...

Когато приказките се повтарят...
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!... ...

jollyroger

Поезия » Философска

2019-11-01T17:48:57+02:00 493 1

Съдба2

Тъкмо се усмихне и пак се намръщи,
мъката преследва на работа и в къщи.
Кой ли го ориса на съдба такава,
повече да взема отколкото дава?
Първо на приятел подаде ръката, ...

sensors

Поезия » Хумористична

2019-11-01T17:41:15+02:00 599

Три за щастие

На любовта порязали крилете -
Отворили голяма пещера
Един обичал някога и двете
Но после се разминал с любовта ...
На слънцето му дожаляло ...

dadda

Поезия » Философска

2019-11-01T17:39:17+02:00 931

Сладки сънища

Събуждаш ли се?
Спи си! Сънят е сладък.
Сънуваш, че летиш,
защо ти е да се събуждаш,
не отваряй очите си, ...

MisteriaVechna

Поезия

2019-11-01T17:32:04+02:00 850

Тътен

Отекваш в мислите ми като ехо.
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...

Anterez

Поезия » Любовна, Философска

2019-11-01T17:31:04+02:00 809 2

Порода "будител на народа"

Все още има хора от порода,
наречена „будител на народа“,
но в мене нещо все се чуди,
народът иска ли да се събуди?
И всеки, дръзнал да го води, ...

Стих_ти_посветих

Поезия

2019-11-01T17:19:53+02:00 925 1

Двама

През трепетни копнежи
живота тържествува,
с вълшебства и стремежи
духа в лазура плува!
А аз до теб, любими, ...

p74poli

Поезия » Любовна

2019-11-01T17:19:24+02:00 816 1 1

Свещеният огън

Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад, ...

p74poli

Поезия » Философска

2019-11-01T17:18:26+02:00 789 1 2