Скоро и Април ще се скрие,
за да се върне догодина, в началото на пролетта.
И тогава, кой друг, ако не ние
ще разкажем за чудната сила на любовта?
И когато си спомням този Април, ...
И ето я - разцъфнала черешата,
сияйна някак, кичеста и волна,
разтворила пореден път цветчетата,
тъй бяла и уханна. Доброволно -
очакваща да приюти пак птиците, ...
Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...
Въпроси много... Никога изречени,
нощта се блъска с гняв във лудостта...
Любов една измъква се безшумно
и зачертава всякоя вина.
Познавам истината - винаги е грозна ...
Жената с "малката" червена рокля...
Понякота щом в Миналото чо́пля
и спомените викам за игра,
Жената с "малката" червена рокля –
към мен люлее гъвкави бедра... ...
Жадувам онази волна любов и силна искра,
от която изгарях приятно, не можех да спя.
Преваляха нощи и дни в едно и всичко бе леко,
сякаш перо, повейна към нас и ориса завчас.
Стихия разголи душите неморни, тъй плахи и млади за ...
Гекони за ендемично развитие на блатото
Един рептил с лъжичките невръстни,
невинни, опашати до една,
играел насред блато лeко мръсно.
Не щеш ли, кралят жабешки умрял. ...
Нощ тъмна като душата ми.
На мрачният небосклон свети Луна,
Луна която е като огънят в мен.
Студена съм, но топла отвътре...
Жило отровно имам аз и жиля като стършел. ...
В сивата улѝца на квартала пуст
забързана вървях, намръщена на вятъра,
и сърдех се на Лондона, студен, злоуст -
ужким бързам, а е все забавен кадъра.
Тогава, иззад ъгъла по тежките павета ...
Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...
Много сълзи на този свят има,
глад, болести терзаят тая планета,
ала щастието е цел постижима,
има смисъл животът, разберете!
Ще кажете, че аз съм луд, ...
В очите ми лъчи се потопиха,
удавиха се в тиха устременост.
Ухая на обичане и вино -
дори и сутрин в свойта безметежност.
Понесена гальовно с Пролетняка, ...
Преде в небето тънки сиви нишки,
навъсен ден и питам го : Дали?
Той тихо казва : Да, ще завали!
И мълниите строява - по войнишки.
Разплаканият облак - по вдовишки, ...
Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...
Не се вини, че някого намразваш,
че сила не достига да търпиш.
Дори съдбата плюе в свойта пазва,
когато ненадейно съгреши.
Не се страхувай да си в свойта кожа, ...
Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан. ...