Стихове и поезия от съвременни български автори
На добър път!
От безлюбов разбрах, не се умира.
Усещам те, за бягство си готов,
не бих могла и да те спра насила.
Не е любов каквото ми предлагаш, ...
От теб до изгрева са всички знаци препинателни
накацали по раменете ти.
Тези са питомни.
Помнят страховете.
Остават, когато кашляш. ...
Защитена
Няма време за бавно проникване.
Малко преди да подостря ножа си,
с кадифен взлом ми събра молитвите.
И сега ми препускаш из вените, ...
Светия Дух
събуждали ли сте се с гълъб
гугукащ светло зад пердето
надежда даващ, като дъб,
ухаеща е на морето, ...
Безпорядъкът на буква Д
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...
На Милен Цветков
безверие, безпътица и страх.
Април наместо пролет ражда зима.
Възкръсва не спасение, а грях.
А Господ Бог отново ни прощава. ...
Зайо и врана
и се спъна в карфица.
Уж е малка и е жалка,
но заплака Зая си за майка.
Плаче и сълзи реди: ...
Шизофрения
Звездите нежно свалих.
Протегнах си сърцето над земята.
С устни пресъхнали
от горчивина, стиснах си сърцето, ...
Наболяло е времето
От тревожни въпроси...
Затова, че закътахме
човешките ценности!
И тихо времето отронва ...
А навика не се лекува
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...
На втория ден на Великден
намерих я в тревата под брезата.
С великденско яйце в пръстта
прогоних болестта, бедата.
Сега прокарва стебълце ...
Илюзия
за миг сме спрели на Земята.
За да се учим на любов
и да открием замисъла на нещата.
Измислица е времето, ...
Вълшебството намерило е дом
изпълнена с илюзии изчезва.
Пречистена душата ми и трезва
потъва преохотно в синевата.
Ухание на пролет. Красота ...
Дъжд от сълзи
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга ти сърцето?
Справям ли се с този живот нелеп?
Гледаш ме отгоре, негодуваш, ...
Басня за любовта и свободата
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Мачу Пикчу *
Преди Колумб, конки́стадорите –
петнайсет века след Христа́
един народ изтрил Историята си
и завещал на Вечността... ...
Срещу диктатурата
Затяга се около врата невидимата връв
Целогодишно тече водопадът в моите очи
И да прехапя езика, мозъкът не ще замълчи
Трафик от черни мисли, светофарът блокира ...
Пробуждане
простреля ума,
душата пияна
ридае в дома.
За обич копняла – ...
Азраил
Най-тихо ми напомня рая.
Бодър кръст във мене влюбен;
Дълбока светлина - чия е?
Аз зная името ти: Азраил. ...
Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя, ...
Ден
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.
Тъй, не чул за погрома в човешкия род, ...
Тъгата ми е в пролетна ремисия
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...
Простете на поета
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...
Колело
Измъква се край нас, а ние тичаме в захлас.
Остават спомени, съдби, разказани истории и мечти.
Поглеждаме напред, назад и търсим тайно бряг.
Бряг на мир, утеха и любов, бряг на споделен живот. ...
Поклон пред Иисус
дали е така...
Умрял в мъки нечовешки,
заради своята правота.
Вяра той проповядвал, ...
Стената
Борис Христов
Дали е стена
или здраво залостена порта,
пристъпвам със смесено чувство - ...