От небето като силиконови снежинки
сипят се немирни, ефирни, блестящи,
танцуващи със вятъра... блондинки...
А аз посрещам ги дори... без гащи...
Тази зима много ми хареса! ...
Не бях готова за любовта ти голяма.
Не бях готова да бъда твоя дама.
И подведох и предадох те и много ме боли.
Е, съдбата правилно реши-
на изпитанията аз не издържах... ...
Живота си превърнах в календар.
В един безкраен пясъчен часовник.
И чакам, сякаш като в малка гара -
последен влак, но най-любовният...
Защото знам, че съществуваш истинска ...
Сняг, затрупал пътища, дървета,
една пътека води към безкрая,
майките отиват да прелеят,
крепят с вино пълните шишета.
Сняг, затрупал къщите, земята, ...
Слънцето зад хоризонта легна,
с последните отблясъци червени,
вълните от дантелена коприна,
в нозете ми притихнаха смирени.
Но там по лунната пътека плува, ...
На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда ...
Такава късна есен е навън,
оголи вече всичките дървета,
на мен ми се присънва онзи сън,
сънят със заснежените полета.
Присънва ми се моят детски смях ...
Напразно търсиш свято изкупление
докато си зает да правиш грешки,
с делата гониш всяко изцеление,
че думите са леки... те са тежки...
Какво от туй, че палиш свещ във храма ...
За какво мечтаят децата?
Вслушваме ли се в техният глас?
Крачим забързани, все уморени…
разплитаме житейски дилеми.
А те на Венера прескачат огньове. ...
Виждаш ли влюбените гълъбчета как се поглеждат и очите им ги издава че има между тях истинска любов и ето в тоя момент когато аз ги погледна осъзнавам че за нас това вече е невъзможно няма да има вече между нас поглед на обичащи се вече няма да има блясък в очите няма да има за мен вече светлина в ж ...
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се - ...
Във коледните лампички се вгледах
със поглед чист, напомнящ на дете.
Тъй мигаха красиво, сякаш бледа
ще е нощта, ако не бяха те.
И на душата моя стана топло, ...
Детският космос е кристал отразяващ лъчи.
Малко или много нещо се чупи, когато
времето се отрази, а кристалът е крехък,
трябва да се пази. Детето на всеки грешник
ще прости, ако можеше да не пораствам. ...