Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Борба

Хей, Санчо, верни мой приятелю! В атака!
Настъпва бурята – с невижданата мощ.
Пред нея даже великаните се спряха...
Но всеки удар ни превръща в общество!
Зоват ме "луд", защото мисля да разбия ...
1.5K 2 8

Пирин

И във профил и в анфас,
във килим и в пелена,
гледаш винаги в захлас,
гледаш Пирин планина!
Вихрен гордо се въздига ...
1.9K 3 2

Каква е премяната

В какво светът се е променил
от своето създаване, до днес?
Милиони поколения сътворил
с еднакви грехове, дързост и чест.
Технологиите само се променят ...
790

Човекът, хлебарката и края на света

Атомният взрив и лъчи
от земята човека ще заличи,
а Тя си живее в сутерена
на сградата от атома разрушена!
По ум бил човекът пръв ...
802

Pиза - с два десни ръкава

Със мойте несръчни две десни ръце,
защо ли, при водеща лява?
Май тъй, нескопосано, но от сърце,
уших ти два десни ръкава.
Поиска ми риза и ето я, на, ...
651 6 19

Кон и прасе...

26.02.2020
Кон и прасе....
На бай Стамат в чифлика имаше прасе и кон.
Да лежи прасето трябваше и само да яде,
а пък коня- да работи много беше по закон, ...
1K 5 15

Легенда за Капитан Петко войвода

"Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи
от сванка пусто хайдутство..."
Легенди се носят за Петко войвода, ...
3K 3 5

Неуместни въпроси

Всреднощ из моята глава
кръжи въпросът неуместен:
какъв е смисълът в това –
сред лудите да бъда свестен?
И сякаш някой ме зове ...
2.6K 16 31

Коронен номер

По-червена от розов домат,
на срама си съм конкуренция.
Полудял ли е целият свят
или изпада от страх в деменция?
Нощем димни фенери гаси, ...
804 5

На В. Ушев

Попита ме за думата ризома.
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл, ...
834

Луната ли плаче

Стичат се бавно сълзи...
Ромоли дъжда - сякаш се моли...
Небето погълнало всички звезди,
а вятърът кърши слабите клони...
Блокове издигат се над спящия град - ...
1.3K 1

Копнеж

Дали е пеперуден този свят?
Привлича ме красивата молитва
на първите усмихнати звезди –
снежинки, полудели за женитба...
Напразна ли е тази тишина, ...
842 4 4

Недей ме съживявай

В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина ...
697 6 5

Скитник в Рая

Мракът скитник е без светлината.
Броди тъжен, уморен.
Лъч небесен на земята
е оазис в делника студен.
И пустиня е небето вече. ...
1.7K 4 17

Подреден първокласник

Христо Христов малък първолак,
ох на мама, ох на тати благ!
Все разхвърлян и отнесен,
май светът му идва тесен.
През вратата бързо литва ...
911 3

Когато няма да ме има

Ще погледне зад хълма
учудено слънцето
в синевата на новият
ден устремен.
Ще покълне след зимата ...
633 1

Не нося нищо

Днес думите ми се превръщат в шепот,
в тях има и молитва и терзание.
...И благодарност – имам цял живот
да съм мечтаност и дихание.
Днес шепотът е само едно име ...
1.2K 2 7

Писна ми. Егати

Все ти липсва нещо
и все не ти достигам,
Намираш недостатък
във всяка моя дума.
Говоря бързо, тихо ...
1.4K 4 32

Гущерче - с откъсната опашка...

Някой ден, година- две пред гроба,
мене вече няма да ме има.
Рокля с пеперуди - в гардероба
и проблем - заметен под килима.
И дали в сенилната гримаса, ...
1.1K 2 9

В гората

Ромол тих на бистър ручей,
буков лист зелен трепти.
Славей вае песен звучна,
габър млад напет шуми.
Жълъд пада, съчка пуква, ...
1.2K 1 4

Някой и Никой

Някъде някога някой си
някак си нещо си,
нещо си - вещо си,
щом е нещо, е вещо,
вещото някак си нещото, ...
1.7K 3 16

Превъплъщения

Ще се разтворя в езерните пръски,
ще се разлея в слънчеви лъчи,
ще бъда тон от песните им дръзки –
на чучулиги, рано във зори.
Ще съм лилавото на лавандули, ...
924 2 8

Устои

Завързах три приятелства... Останах с две.
Единият обиди ме, а другият - предаде.
А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!
Няма да плача със сълзи на дете...
Защото времето уроците ми даде! ...
1.3K 2 1

Съдба...

Съдбата зла ще поръси
върху мене прах, мъгла.
Сравнени с вечното сме къси
и туй изпълва ме с тъга.
Такива са нашите съдби, ...
725

Hello* 🇬🇧

Hello again my sweetest thing of all,
i say hello to you my empty world.
Relentless in my run i'll never fall,
at least i thought i'll never would.
Believe me, as the time passed by, ...
2.2K 1 1

Един от тия дни

Има в месеца и дни такива
Когато мозъкът забива,
а в офиса не ти се хич седи.
Обаче си на работа, уви.
Тогава времето така се влачи, ...
973 1 6

Приятелите - цветя от детството

Класически стих за юноши. Тема:
"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."
Автор: Ханс Кристиан Андерсен.
ПРИЯТЕЛИТЕ - ЦВЕТЯ ОТ ДЕТСТВОТО
Автор: Величка Николова – Литатру ...
1.6K 2 7

Забрана

"Забранено за честните хора",
този надпис отдавна виси
над главите на седем мил'она
и на вятърът страшно плющи.
Забранени са всички усмивки, ...
720 1 2

Слети

слети „ян“ и „ин“ —
та всеки поотделно
да не е самѝн
629

Спомен за Любовта...

Спомен за Любовта...
…iuvenes dum sumus*
В полунощ в студентската ми стая
чаках аз да дойде Любовта,
но не знаех как да я позная, ...
897

Понякога

Мислиш ли за мен,
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?! ...
1.1K 3 2

Любов загребвам

ЛЮБОВ ЗАГРЕБВАМ
Протягам ръка... да те докосна...
Не зная как... сърцето го поиска...
Към тебе тичам весела и боса.
Слънцето лъчи в очите плиска. ...
995

Отвъд думите

Колко думи неказани скитат по пустите страници,
колко много въпроси без отговор още стоят...
Тишината трепти - безподобна среда за избраници,
за секунда дори, разпознали безмълвния свят.
Как описва се с прости слова най-великото знание!? ...
928 2 3

Ще се върнеш..., Пътница, Сбогуване, Пейзаж

Ще се върнеш - някой ден, след поредния Септември.
Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме
със скреж. появата ти -
ще ме заболи...
С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти? ...
1K 2

Най-малките неща ще ни убият

Най-малките неща ще ни убият.
Неказан грях и тихото до смърт.
Мълчанията сто пътеки крият,
И ни една е правилният път.
Обяд самотен. Многото кафе, ...
765 8 28

Женско стихотворение

И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила, ...
1.1K 3 9

Министерският пост

В две правителства бил съм министър,
ляво и дясно, ми така поисках,
бях некадърен, не стигнах до трето,
от мен министерството не бе превзето.
Мечтаех си да го превзема отново, ...
1.7K

Дъждовен акварел

Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...
1.1K 4 9

Под дъгата

Протягам ръце,
дъгата ме мами,
цветовете ѝ сякаш
се вливат във мен,
душата ли търсят, ...
1.8K 6 32