Поезия

253,1 резултата

4 мин.

остави ме да гледам
нека да се взрем в очите си
и останем безмълвни
за една минута
в която да потънем в себе си ...
1.2K 2 4

Ноември

Нека ти разкажа
Как времето в мен е спряло
Цветовете на есента
Са също толкова измамни
Колкото топлото в кафявите очи ...
895 1

Недовършена ретроспекция

Ще се спомням в далечни следи.
Като снимки, събрани в албуми.
Бях ли извор с прелели води
или просто написани думи?
Кой в очите ми ничком се взря ...
956 4 2

Сълза и смях

/На Валерия Тодорова/
Душа, която може да се смее,
тя няма да умре, защото знае,
че всичко в този свят, дори Смъртта е
житейско недоразумение.
1.3K 1 5

От ъгъла на живота

Прашно е, неподредено,
някаква сбирщина страшна.
Вирус върлува из мене,
всяка надеждица плаши.
Лейка пробита с чучурче ...
1.1K 5 18

Легенда за родопския лечител поп Слав

Стара легенда нарежда слова,
за мъж православен оставил следа.
Бил той отшелник, отрекъл греха.
Слав се наричал. Избрана душа.
Сам в планината живеел без страх, ...
948 1 8

Бели нóщи...

Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет
и от топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
573

Видение в лятната нощ... (Безсъние в лятна нощ)

Видение в лятната нощ...
(Безсъние в лятна нощ)
Лятна нощ зави Земята...
... Вятър вихрено повя
и примъкна Необята ...
590

Стюардесата

Стюардесата
Рулира самолета и завива
по пистата: готов да излети...
Една жена: убийствено красива
в средата на пътечката стоѝ... ...
553 1

Усмих

Намигам ти, сега усмих,
и малко смешки в палав стих.
Представяш ли си вълк овчар,
или магаре, мъдър цар,
а може и кокошчица орел, ...
879 3 15

Сред Автопарка

С невзрачно бяла, мижава боя
и с деформирани от пътя джанти,
Нисана бе “единствена” кола,
вбесяваха го всякакви Трабанти!
Той вдигаше на улицата сто - ...
759 7 20

Той на мене няма да прилича

От старостта си бягам на зиг-заг,
и гледам да прибавя някой метър,
макар да знам, че ще ме пипне пак,
а аз потомък съм на Хитър Петър!...
Проклетницата диша във врата, ...
1.5K 8 18

Събудих се

Събудих се... Не те видях до мен.
Мушкатото цъфтеше на балкона...
Рутинно вън шумеше идващия ден,
часовникът тиктакаше в салона...
Събудих се! Не беше ти до мен...
525

Да си върнем България

Народе български стани, от илюзиите се събуди,
съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,
завинаги лъжеправдата на лъжекумирите победи
и докажи на нашите древни, героични предци,
че истински българин и потомък достоен си ти. ...
738 1

От началото на времето до края му

Не се страхувай,
ще те науча да обичаш,
така както аз обичам те,
със цялата си
изстрадала душа! ...
570 4

Когато си отива любовта!

Понякога не те обичам! Никак!
Тогава плачат гарвани в нощта.
Прелитат във съня ми и ме викат,
преминали през ада и смъртта!
Понякога съм само лист отронен ...
1.1K 5 6

Душата

Душата
Душата ми след мене ще остане
тук, при вас, на горната земя.
Със вас ще съм каквото и да стане,
а тялото ще гние във пръстта! ...
457

Номерът

666 казват ключ е от Ада ,666 и душата я няма
Но за вход или изход ей в това е проблема
всеки миг аз копнея свободата да взема
свободата ми свята аз без нея не мога
Цяла вечност се моля като куче на Бога ...
904 3

Прощално

Изгледждаше беше като подарък от съдбата,
моето малко чудо сред чудесата!
Светлината в мрака и ако щеш ..
утеха за душата.
Изглеждаше и беше, но случи се ...
764

Пеперуди

Пеперуди летят в очите,
засилват се със всеки ден.
Горя по теб, следвам си мечтите,
за единствената пеперуда в мен.
Гоня ти сърцето да го стигна, ...
596

Върни ме отново в Мадрид...

На Барахас, Мадрид ме пусна да си тръгна едва,
но знаеше, че някога пак ще кацна там...
На Плаза Майор под часовника точно в 8 вечерта
ще се срещнем отново на нулевия меридиан...
Ще помаха коня със опашка, ще пее фонтана, ...
778

За ценители

Трябва ли ти истината, моята?
Избеляла, вехта, цяла в прах,
свила се пред прага на покоя ми,
тя все още чака повик плах.
Липсва ли ти чувство за ценители, ...
736 5 12

Рано

Не искай, след като съм пяла
да преразкажа песента.
Не искай, след като заплача
да спра последната сълза.
Не искай, щом сърцето ...
1.2K 1 4

За последен път

Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,
Когато в миг наистина ще си отида.
И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед,
За теб издигнати,
които ти дори и да преминеш, ...
1.1K 1 6

Крайна мярка

...
Писна ми от някакви тюфлеци,
С мършаво съзнание и подла кръв.
Въртят си мръсните гюбеци
И плюнките си хвърлят като стръв. ...
546

Душа за никъде

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени, ...
1.4K 4 4

Ако можех да избирам

Честити Избори Събратя
Ако можех да избирам - бих избрал,
да ме изхвърли тате на боклука,
или пък /ако знаех/ бих поспрял,
друг да бе родил се тука. ...
1K 1 2

Изпей тази песен, Певецо!

Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...
1.4K 1 2

Горчиво стихотворение

Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...
2.1K 18 39

Анализирирай това

От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище, ...
715 4 16

Ничия

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата, ...
954 5 7

Болката

По-черна от въглен болката скита,
крие се в нечии смели очи
и като змия под камък навита
просъсква, а после плачат треви.
Расте под стъпки на лъжи и заблуди, ...
1.1K 7 15

Укротеното море...

Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...
601

Сапиране на души

Здравей.
Нося мълчание.
Поеми го
в шепите си.
Същинска бомба е - ...
589 1

Пак ми кацна музата на бузата

Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи ...
730 1 6

Ще мърка светът

Ще почука дъждът в жадните керемиди,
ще помилва стъклата с прозрачна ръка
и последни листенца в танцуваща гибел
ще завият до първия сняг есента.
Ще се стъмва по-рано в любими картини, ...
892 9 15

Епитет на мечтата

Ще погаля жена –
ще изпуша цигара.
Ще оставя цветя
за душата ми стара.
Тя горчиво разбра, ...
678 1 2