Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Да обичаш Богиня...

Да обичаш Богиня...
От Оня ден, от всичките най-първи,
аз първият въпрос запомнил съм...
Ти устните ми плахо щом потърси
изстена: „А не е ли само сън?...” ...
459

Участ

Криле непознати
докосват ребрата ми.
Мои ли са те?
Ангел ли, демон ли
поглед размята ...
809 2

Пришълка от всемира

Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс, ...
701 11 10

"Малка Богородица"

„Малка Богородица...”*
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...
497 2 1

Не искам вече в очите ти да горя!

Не, не искам да те измъчвам.
Недей рискува вече с Любовта!
Отдавна мина времето да се промъквам
и да чакам в тъмното нежността.
Не, не чукай – не ще ти отворя. ...
1.1K 1 2

Звездите се къпят

Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...
437 1 2

...не струва колкото синджира...

Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.
Сама, без сянка литвам в тъмното. ...
693 11 10

До край ще обичам

Уханните ти устни
върху топлата ми гръд
и косите ти посипали лицето.
И изгарящите тръпки,
щом сърце докосне сърцето. ...
1K

Миг

Под хълма
полето е овално меко,
извити пътища като реки.
Две-три тополи, като мисли –
изпънати стрели. ...
1.3K

Два узрели лешника

Катериците
(като мене) са глупави:
трупат лешници,
а после забравят къде са ги скрили
и примират от глад, ...
700

Очите никога не лъжат

Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх. ...
1.4K 15 18

Жена

Усмивка красива, нежна.
На лицето и изгря.
Бе перфектната жена.
Видях я, и сърцето ми се разтуптя.
Не бе висока, инак симпатична. ...
1K

Да си опитомиш гарван.

Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...
1K 10 4

Джулай

Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...
603 4 1

Две срещи с поети: Среща втора

На Ивайло Терзийски
А беше кратка срещата с поета.
Лежаха между нас поля от думи.
В духовната безмилостна несрета
лъч милостив проблесна помежду ни. ...
858 3 5

Мразя се !

Мразя се! Мразя се такава,
обичаща дори в мрака на нощта,
мразя се за дето
мисля пак да ти простя.
Да простя отново всяка твоя грешка, ...
724 2 3

Важен урок

Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче, ...
2.8K 2 11

В пеперудени крила

Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...
950 3 5

Чаках

Цяла зима чаках лятото.
И слънчевите лъчи да ме топлят,
и мента със спрайт за разхлада,
и пясък по ходилата за цвят.
Цяла зима чаках лятото... ...
939

Липсваш ми

Липсвош ми! Душата ме боли!
Липсват ми лицето ти, ръцете!
Топлите, загадъчни очи.
Ароматът ти на нежно цвете!
Липсваш ми! Във нощите съм сам. ...
1.1K 3 1

Когато се съмнявам, съм в червено

Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила, ...
778 12 15

Точно в пет

Стая, две картини.
Отляво аз, отдясно ти.
И слънцето с лъчи изгаря,
разливат се отронени сълзи.
А някой вчера бе ги нарисувал, ...
2.8K 22 27

Значи

стихът на иврит
„Йеховà — Ахавà“ значи
„Бог (е) Любов“
459

Забравям ли те?

Забравям ли те,
за това, че спомените ми с теб
са свързани с травматични събития?
За това се забравя – нали?
Но как да те забравя? ...
657

Утрото на Юли!

Утрото притихна,
будна бе нощта,
пламъкът примигна
и скри се в пепелта.
Вятърът сънлив ...
984 4 24

На Ива

Прегръщаш ли още Зората?!
С обич изпращам ти слънце!
Денят ни и днес обещава
трошици от хляба, насъщния.
Ще те изкъпя нежно в изгрева, ...
1.4K 2 4

Сън в лудостта

По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...
924 4 3

Живот в кръговрата

Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...
1K

И най-мъничка

ожѝда и най-
мъничка прашинка за
живот с дружинка
ожѝда и най-
мъничка душѝнка да ...
488

Майчина любов

За тази любов не се говори,
не се доказва и не се спори ...
Тази любов е завинаги в душата,
искрена, чиста и безкрайно свята.
За майчина любов не стигат думи, ...
2.5K

Звук на чезнеща любов

Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...
636 1 3

Взор

Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...
1K 10 15

Един от многото...

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...
974

Под мустаки със Петраки

Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...
824 5 11

Разминаване

Минах през римата
Някак засилен пристигнах
А как се забавих...
Забравих че съм на гости
Не пече вече сладките ...
1.5K 5 2

Различна съм вече

Различна съм вече... Дали възрастта е причината,
или е от времето, с пътеки лицето белязало.
А, може би, опит житейски, натрупан с годините,
променя полека душата човешка и тялото.
Днес сякаш съм друга... Бодлите не мога да скривам. ...
2.4K 5 11

Метла, любов и котка ми остана...

Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня ...
1.5K 13 16