Поезия

253,1 резултата

Гръм ли отнесе

Гръм ли отнесе
птичата песен,
люшнал небето над мен?
Плача, но тичам,
за да закича ...
603 10 19

Тази вечер залезът

/по идея от снимката на Елена Петрова/
Тази вечер залезът е въображаема магия.
Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти! ...
402 1

„Пощальонът винаги

„Пощальонът винаги звъни два пъти...”*
Отчаяно се взираш във вратата
и чякаш Някой там да позвъни,
а в ъглите се стелят: Самотата
и тъжен прах от миналите дни... ...
543 1

Атавизъм

Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето – това
тревогата във полета им значи... ...
494 1

Силуети...

Поредната цигара те замества...
Димът рисува силуети...
И те полека се разсейват...
Ридаят спомените в мрака.
С привкус от безразличие... ...
702 1

Вечер в Родината на Бога...*

Вечер в Родината на Бога...*
На Залез вълшебството лумна
във огнен портал към нощта,
а от небето безшумна
се спусна над мен Вечността... ...
439 1

В очакване, звездите с мен сънуват

Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
2.2K 9 9

Сън

Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът. ...
941 4 4

Приказка за нас - Като жаба

По-себични от всеки от нас
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...
799 5 5

Майски дъжд

С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...
854 1

Бездуховността

Може да си беден, но извисен,
като дон Кихот човек на идеала,
но често съм много натъжен
от една и друга душа оцеляла,
но необразована и невежа, ...
800

На себе си

На себе си прости, че го обичаш!
Пусни спомените, разпилей мечтите...
Кажи сбогом без да се заричаш...
Вдигни глава и избърши очите!
Излей мъката си във единствен вик! ...
1.4K 6 5

Хубаво е да те има

Хубаво е да те има,
като оазис във пустиня,
като лятно цвете посред зима.
Всички казват няма да сме двама
и проклинат ни със зли очи. ...
560 1

Загубила съм време и очи

Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
3.5K 21 25

Сълзи от обич

Сълзи от обич
Пак отново вали,
а дали
капките дъжд
са зов за обичане, ...
874 3

Потомци

потомци ли на
Ева и Адам сме — сме
сестри и братя
501 1

Тази нощ косата ми е синя

Тази нощ косата ми е синя,
мъдрият щурец припряно цвърка.
Никак не приличам на Малвина.
Приказката май ще се обърка.
Плачеш тихо и съвсем наужким, ...
789 9 14

Пречупване

Населено е с разбирачи и пророци,
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа ...
561

Имам всичко

Материална не съм...И не трупам пари.
Не робувам на сметки бакалски.
Нито съвест продавам, нито свеждам очи
пред ламтежа на вечната алчност...
Не лаская богатите. Нека си имат. ...
3K 7 14

Аз ще си остана все така

Измина може би почти година
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням ...
1.5K 1 1

Никой

Никой
Не знам кога и как ще си отида,
Не ме интересува! Този свят
препълнен е от гняв и от обида!
Човек не може вечно да е млад! ...
542 1 1

Учител - сам на себе си

Колко пъти тръгвах по пътеки,
колко?... до зазидани врати!
Връщах се сред времена нелеки,
целият обсебен от вини.
Но не се предавах, все дерзаех, ...
576 5 6

Мечтая

Ех, мечтая, как мечтая
да докопам едър кокал.
Да го глозгам чак докрая!
В блато да съм, даже мокър...
Даже задници да лижа... ...
649 1 4

Анабел...

Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...
525 2 1

Приятелства-предателства

Приятелства-предателства
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...
704

Носталгична импресия...

Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...
583 2 1

Африкански пейзаж

На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...
804 2 6

За сливите и крушите

Искам да говоря за сливите и крушите...
Те винаги са били вяра на бездушните!
Защо? Ще ме попитате... ще кажа
Откакто свят светува продажниците
наши станаха апаши... всичко окупираха, ...
751

Ще дойдеш ли...

Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци, ...
1.9K 11 13

Ти ме чакаш море

Ти ме чакаш, мое топло море,
моя обич засияла във синьо!
Ти си моето второ сърце,
то тупти с твойте сини вълни!
Ти си мое неоткрито наследство, ...
626 8

Цигулка

Цигулката плаче във късния час,
и струни гърлото стягат.
Часовник прегърнал е мъката в нас
стрелките през тъмното бягат.
Усещаме болката сякаш сме в плен. ...
680 6 9

Бродница

Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...
706 1

Изненада

В тази красива вечер
ще бъда красива,
от нейде ще зачурулика,
и ще запее цигулка.
Ще се усмихне момък, ...
981 3 3

Сърничка

Чернооко момиче,
ти сърничка ли беше?
В гората от буки,
като хáла летеше!
Десет облака черни ...
571 6 10

Не става казват...

Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...
841 13 20

Словосътворени

стих –
словосътворени
обич
и
живот
473

Изкушение

Високият ток...
Червената рокля...
И мъж, по който
до болка гориш!
Четиристишия написани ...
604

Пружината

Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...
386 1

Пито-платено

Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...
788 4 9