Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Мина много време

Мина много време
Откакто ти си тръгна
А аз събирах себе си след теб
Откакто чаках да се върнеш
А ти се все повече се отдалечаваше ...
929 2 2

*******

(Всички, които са намерили смисъла на живота
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...
457 5 4

Тайно

Светкавица нощното небе разкъсва...
облаци дъждовни помагат на нощта!?
Вятърът по костите напомня –
луда, кошмарна нощ очаква любовта.
Немирна нощ... по улиците хора няма? ...
602 2 5

Кой?

Кой
Кой, мамо, слънцето гаси,
припалва през нощта луната,
небето със звезди краси,
а сутрин крие ги в росата? ...
2K 3 6

Да опознаеш себе си

ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ
Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата, ...
743 2 3

Какво би бил светът без красотата

В полето лятна буря се изви,
глухарчето притисна към земята...
Полегнаха уплашени треви...
Небето огнени стрели замята...
Трептеше слабичкото му телце, ...
1.3K 10 10

Из : " Дневникът на Арти " (Голдън ретривър)

Ех, че хубаво на плажа,
нека ви разкажа:
Тати води ме на пейка,
слага повода на рейка,
че си падам малко блейка... ...
2K 1

Моето лято

Моето лято е някак си семпло*,
стъпва тихо по росна трева.
До дувара на селската къща
гали спомен, роза една...
Моето лято е селско и бедно, ...
952 5 6

Ако някой попита

Ако някой случайно ме пита,
хей така, рано сутрин на глас.
Накъде мойта мисъл полита
всеки ден, всеки миг, всеки час.
Аз, ще кажа, дори без да мисля, ...
585 5

Морето

Морето говори и пее
на своят си морски език.
Морето шепти и се смее,
ела го послушай за миг!
Морето играе, танцува ...
490 2

Дамоклев меч

в памет на Уолт Уитман
Пронизан съм от цялата ти строгост.
Смесица от мисъл,
болка и любов
в душата ми ...
1.2K 11 24

* * *

Сега си далечен звук
заглъхнало ехо
от стоновете на
сърцето ми.
806 2 1

Обещах, по лунната пътека да те поведа

Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка. ...
1.2K 7 13

* * *

Сутрешната тишина
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя, ...
1.1K

Сън на слепец

От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
3.1K 13 20

Денят не си личи по заранта...

Денят не се личи по заранта.
(Понеже нощите не са от тихите).
Мириша още на Жена,
и хич не ми се пишат стихове...
А ти ухаеш ми на топъл дъжд. ...
1.5K 6 6

Коридор 8

Когато умората тегне
и налива олово в кръвта,
погледни към звездите,
Луната и Млечния път.
С песента на щурците ...
1.4K 7 9

С мироглед

омраза — сякаш
се сърцето с мироглед
от лед обряза
494 3

Бял сатен...

Шшш.....
Тихо...
Не махай шапката...
Не включвай светлината...
Дъхът ти стелещ се по мен, ...
1.5K 5 13

размисли

Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
1.3K 2

Черночервеноморско антихибридно стихотворение

Палуби и мачти,
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали, ...
434 3 6

Напролет миглите ми са зелени

Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
821 6 9

Старият крал...

Старият крал...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...
494 1 2

Времето...

Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
1.3K 1 1

Морето, нощта, любовта и легендите...

Морето, нощта, любовта и легендите
Със присъствие раздвижено
ти изпълваш със желание
въздуха в нощта, с безгрижие,
със Любов и със признание... ...
406 1

Опит за инверсионна градация

любов глъбинна
безответна... звездна и
немимолетна
глъбинна обич
безответна... звездна и ...
488 1

Да подпалим тишината!

Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле, ...
2.5K 9 26

Просветляващо стихотворение

Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
963 7 12

По-силно от всичко

Искам да опиша красотата ти,
да вярвам, че ще бъда съвършенство.
Но думите ми леко отлетяха,
прегърнаха ме в спомен и изчезнах.
Гледам полудялото ни спускане ...
758 5 4

(Обичам те) е това

(Обичам те ) е това
Пази се,далеч съм но с теб съм аз сега,
обади се като се прибереш веднага!
Как си ти? Кажи ми как ти мина деня!
Има ли усмивка на твоята уста? ...
1.6K 2 4

За последно

Готов ли си?Хвани ръката ми!
Подавам ти я за последно
и след това догониш ли ме,
не ще получиш времето безмерно!
Дори да влезеш..., ...
1.2K

Църква от единственост

Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...
1.6K 9 8

Аз няма да забравя

АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...
637 2 2

Гората и дивите ягоди

Небето бе смирено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
По мен се плъзна мисъл благородна,
да потопя се в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
910 4 12

Остана шепа думи - друго няма...

Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
1.2K 13 15

Къщата на дядо и на баба

Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена ...
1.1K 1 5

Обещание

Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
634 10 11