Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Есенно

Развява пъстра циганска пола
отново Есента. И ме прегръща.
Усмивката ѝ – гузна. Заваля
в прозореца на старата ни къща.
Изплуваха чадърите внезапно – ...
1.4K 2 2

Любов

Замечтано гледам Луната,
напомня ми за тебе тя –
за любовта и за жената –
тези хубави цветя.
И имат те приятна миризма – ...
783

Страх от високо

Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...
649 2 6

Не съм за ден!

Не си мисли, че съм за ден!
И счупено сърце от обич бие.
Бъди поне и месец с мен.
(За повече – горча на пиене)
На вкус съм сладък. Но присядам. ...
656 2 1

Едва

Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си... ...
892 1 2

Мъжка раса

Щастливо оженен и зет задомен,
бай Петър монтьорът изкара късмет.
За седмица само остана ерген,
жена му спечели от "златен" билет.
На Пукет*, ще тръгва с малко багаж, ...
850 6

Назад не се обръщай

"Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите." Оскар Уайлд
Назад не се обръщай!... И не спирай!
Днес миналото е откъснат лист!...
Самичък пътя си напред избирай,
нагоре гледай - към небесна вис!... ...
2.5K 7 10

На сбогуване

Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...
699 2

Изобилие

Животът ни носи изобилие
с успех се увенчава моето усилие
да творя, да случвам, да дерзая...
Мечтите си да сбъдвам аз желая!
Богата съм душевно на любов, ...
1.3K

Този дъжд...

От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...
979 5 5

Сърдечни трепети

Като ятото прелетни птици,
отлетяха познати връстници...
Имената им вече са спомени
във сърцата на близките сломени.
Днес с тъга се потапям отново - ...
1.1K 6 10

Шанс с живота да се помирим

Отчаян съм от махмурлука!
Пак цепи ме нещастната глава!
Ще я захвърля на боклука,
та да се свърши бързо със това!
Върлуват махмурлии-мисли, ...
1.8K 8 22

Иронично към съдбата

Днес просто поисках зад булото скрита
сеир да погледам, сеир на Съдбата –
как гърчи се бавно, как страда превита,
в очите как гледа я участ зъбата.
С насмешка да дърпам и късам конците ...
1.5K 10 14

Невинността, по къси панталони...

Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...
1.6K 5 18

Чукнете само три пъти по покрива

Ваканция. Дочаках я. Най-после.
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...
1.9K 6 17

Онази вечер и завинаги

Две жарки кафеви искри,
ще срещаш все сред тълпата.
Две любящи кафеви очи,
на твоята стара позната.
Изтръпват при всяко движение, ...
716 2

Последната целувка

Свирката изплака, а влакът пак изпъшка,
бавно се откъсна от стария перон.
От устните ми тихо изплъзна се въздишка,
една сълза догони последния вагон.
Релсите протягат две ръце към тебе, ...
1.3K 1 2

Есен ли?... Нима дойде?...

Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...
710 1

Есенен каприз... (експромт)

Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...
692

Нашата есен

Есен е.
Дъх на минзухари
листа втъкават
земния килим
небето носи ...
1.4K 6 23

Празнични акорди

Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...
975 3

18+ След буря, утрото е разточително развратно

След бурята лежим, притихна всичко.
В завесите развратно утрото се киска.
Ти гушиш се – приятно и различно.
Ухаеш сънено – очи престорено ще стискам.
Зърната ти са сочни, леко потни, ...
1.3K 3

Чудото

Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас, ...
576

Искра в мрака

Животът кратък е - искра във мрака!
Мигом святкаш, сетне гаснеш в миг,
озаряваш за секунда тъмнината
и изгасваш, със сподавен вик!
Отлиташ с вопъл зъл в безкрая, ...
1.4K 2 10

Накратко

Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди, ...
986 1

Любовта (понякога) е кучешка храна

Жена, като острие на бръснач,
като милваща врата гилотина,
като сълза на палач
попиваща в късче коприна.
С замах отваря райския портал, ...
598 1 13

Щрак

О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...
1.5K 1 5

Ще чакам

Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището ...
1.9K 4 11

Почти...

Почти изчезна
речечистотата от
света... горката...
417

Лудата шапкарка

И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
839 9 11

Разбълбукай тихата вода

Разтанцувай тази тишина.
Разпечатай нежно станиола.
Фин бонбон съм, бързо се топя
и по теб потича алкохолът.
Разбълбукай тихата вода. ...
732 5 24

Последни редове.

Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...
738 2 3

България

Българийо, ти необятен земен рай,
природа дивна с красота без край!
Планински хребети, реки, море
в недрата ти оглежда се лазурното небе.
История носиш в сърцето си ти ...
930

Kъм всички верни

Върви по тясната пътека
дори трънлива да е тя
в Господа е скрит успеха
знай вярата, че е борба,
и славният венец красив е ...
1.3K

Нощ 3

Ето - денят ще си отива,
нощ своите криле ще разпери
и душа в нея ще заспива,
след като от болка ще трепери.
И ще чезнат слънчеви лъчи, ...
890 1

Аз в азбуката

Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...
1.5K 1 1

Призрачно

След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
1.6K 15 29