Не ми е лесно със подобен псевдоним,
все трябва да показвам гениалност...
Сега се изповядвам, слагам грим –
признавам, френската... ми носи радост...
Охо, дочувам първите аплодисменти ...
Звукът от стържещите стъпала
изкачва се по синьото на мака.
Поглеждам го с очите на пчела,
в недрата му кодирана. И чакам.
Издига се зелената вълна ...
Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър, ...
Без да чакаш, без да се надяваш,
без да търсиш, без да сътвориш,
като в сън живота прекосяваш
булевард след кръстопът...и спиш.
Разсъни се, започни да даваш, ...
Косъм по косъм падат като листата,
прошари се, побелява ми и главата.
Вече не съм млад, малко понадебелял,
тялото е същото само малко съм натежал.
Но в сърцето съм си още млад, още дете, ...
Ежедневието им беше скучно и сиво –
не си говореха, а чувствата се бяха изпарили...
И те също живяли дълго и щастливо,
само че след като се разделили...
18.07.2018
В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом, дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...
Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...
Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен, ...
Слънцето се скри. Стихията пристига.
Небето се стъмни. Безбожен прах се вдига.
Едри капки дъжд. Пороят се излива.
Бурята фучи. Чадърът се огъва.
Далечен гръм се чува. Бурята реве. ...
Не е нужен пръстен от бяло злато и диамант,
за да докажеш на жена, че я обичаш
и пръстен сплетен от дъхава трева да й наденеш,
обича ли те, за тебе би сторила тя всичко…
Не е необходим палат и лъскава кола, ...
Give me the ropes made of hundred wings of a butterflies and doves,
blind me with a silk thunder
Bind them on my wrists, a living cage,
leave me where we first met, right next to the waterfall of Vexorious
under pale moon light ...
О, сърце мое, ти си натъжено,
че майка на дете увредено
понесе обиди груби, тежки*,
че искала да се отнесат с нея човешки,
а с нея политик от Варна се подиграва ...
Мое сърце, ти остана завинаги пленено
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо. ...
И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини ...
Живели някога в красивата Верона,
два рода знатни и благочестиви.
И двата верни на короната и трона,
но по характер доста пиперливи.
Враждували от хиляди години, ...
Дали потънал в красотата на очите ти
ще се загубя някъде далеч от мен?
И сладостта да сбъдвам пак мечтите ти
ще бъде светлината в моят ден?
Дали погълнат в сивотата на досадата ...
От древни времена до наши дни
морето помни, тихичко припява
за онзи смел и страшен хан велик,
превзел в свирепа битка Анхиало.
Послушал на дедите мъдростта, ...
"Умираме" от кеф да се делиме,
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби, ...
Аз няма никога да те загубя!
И няма да те пусна никога!
От погледи по теб на всички люде,
е много вероятно да ревнувам...
Ръцете ти - от ласки похотливи. ...
Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...