Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Покой

Когато рухнат и последните стени
и вятърът в душата влезе,
прогонва всички добрини
и в мрак умъа погребва.
Когато рухнат твоите мечти ...
837

Дъжд от звезди

Дъжд от звезди
Дъжд от звезди, сама си край морето,
усмихва ти се и самотната луна.
Ти самотна си, така решѝ, избра сама,
няма го вече любимият, неговата усмивка. ...
810

Снежанка с горещото сърце

През девет планини в десета
имало Царство едно.
Там щастливо живяли
цар Мраз и Снежната царица
със свойте любими деца. ...
1K

Пътят е напред

Накъде ще поема
Не е важно сега
Нямам вече дилема
Нов път чертае мойта съдба.
Просто е - верният път е напред. ...
1.2K 3

Молитва за любов

Ден съвсем обикновен -
озарен от усмивката любима...
Дъждовен, мрачен...зимен ден...
ала очите ти слънцето надминаха.
Срещнах те... не помня даже как- ...
1.2K 2

Спомен

Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...
929

Слънчев удар

Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...
694

Почти свои

Странна съм само колкото
е странно времето, когато
си събува ботушите,
а ние мислим, че слънцето
изгрява заради нас. ...
943 2 5

Падение

Ще падне утрото над смазаните къщи
и тялото ми влажно ще лежи
в най-ниското, дори под земетръсите,
където тътенът не може да руши.
Баща си вадех през тунел от гроба ...
989 16 9

Троично увещание

Вещай ми, Прорицателко Съдба,
щастлива участ, с нежност напоена...
Очите ми усмихвай с веселба,
сърцето - с нощен шепот на сирена.
Без думите ти страдах всеки път, ...
1.3K 3 4

Пеша до края на града

Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...
1.5K 4

Коледа

Със надежда, с вяра, с обич
на Бъдни вечер на трапеза сме
седнали! Чакаме дете да се роди!
Нас грешните да опрости!
Роди се тази нощ Божий син! ...
1.7K

Състояние

състояние
на безлюбовие — мрак
и отрова е
595 1

Предзимно парти на брега /сборная/

Самотно и студено, потънало в нега,
побрало сякаш самотата на света,
целувайки по навик скалите и брега,
с предчувствие за зима, застинало
до хоризонта под покрив от мъгла... ...
1.2K 2 11

Море и есен...И сън...

Вятър в пясъка рисува,
спомен - лято загоряло,
прилив хладен бряг целува,
есен - песен без начало.
Само краят й пристъпва, ...
857 9 8

Протофармация

С крака обрамчил каменен хаван
и стиснал здраво тежкото чукало,
приготвяше цяр старият шаман.
Фармацията бе едва в начало.
Зовеше се Блуждаещия Дух, ...
1.1K 3 4

Предчувствие за зима

Декември вече чука на вратата
и още само миг ще я отвори
отдавна изпреварен от мъглата,
полегнала по селските стобори.
Добитъкът в обора ще преживя ...
1.7K 9 16

Върни обратно

Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?! ...
745 8 6

Душата има ли цена

Душата ми за тебе колко струва?
Едва ли има някаква цена?
Не се научи тя да се преструва
и вярваше на твоите слова!
Мълчаливо слушаше лъжите, ...
816 1 1

Рождество!

Една Вселена
ражда се за Нов Живот!
Една Вселена, наречена Любов!
Една Вселена Безпределна,
сбрала се в сърце човешко! ...
837 2

Подаръкът

В пущинака зайчето се скита.
Малки стъпчици остават във снега.
Търси нещо, но какво ли?
Виж ушичките си как върти.
Звук долавя – звук любим - ...
1K 1

Послепис: Аз и Александър 1

Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари, ...
789 1 3

Сълзите ми са в дясното око...

Съблякох ти се. Гол, като в рождение.
Не сещам студ, когато се разкривам.
Дори и в най-дъждовното, студено време,
душата ми обича да простира.
А всъщност мен ме няма никъде. ...
758 4 9

Не ме залъгвай, море

Вълна́ прати ми мощна, да отплувам,
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти, ...
993 5 4

Осъзнаване

Облаци, вятър, виелици изфучаха-
прах в очите ми, трагедия...
Проряза ме вечността, съзря ме слънцето
Скри се сянката му в душата ми.
Не спирам и танцувам аз ...
1.2K 2

Среднощни прозрения - 2

Всеки винкел стомана
е в ръцете ни - коз.
Всяка дупка в колана
е от сутрешен крос.
Всяка пълна промяна ...
905 2 11

Червено и бяло

Твоето шалче червено,
белият зимен следобед.
Борът до нас във зелено,
малка висулка от лед.
Твоето шалче червено, ...
591 3

Коледа

Тихо е. И свято.
Навън вечерен мрак.
А в къщи на елхата,
безброй свещи горят.
И заедно сме всички, ...
816 1

Промяна

Променя се живота ни понякога
Поема по различен път, нали?
Той тъй ще се променя всякога
Когато нов урок ще трябва да научиш ти.
Те, новостите понякога ни плашат ...
865

Приказка за Любовта...

Приказка за Любовта...
Кажѝ, кажѝ бедний ми рибарю
знаеш ли мрежи да плетеш...
Млад рибар изкърпва стара мрежа
нейде на един далечен бряг, ...
1.2K 1

Когато мълчанието всъщност значи нещо

Пак мълча, сякаш всичко наред е,
пак събирам парченца от мен,
ти далеч си, макар срещу мене,
и студен си, и някак си празен.
Ти не слушаш, а аз май се отказах ...
1.1K 1

Пътят до Итака...

Пътят до Итака...
Величествен е Океана,
разкошен е живота там –
а с много вяра разпиляна:
е и Религия, и храм!... ...
679

Прилив на търсене

Нощта се скъса и звездите се разсипаха наоколо.
Изгубих очертания.
Забравих форма.
Небето ме целуна с топли устни по челото-
намерих се почти, ...
1.1K 2 3

Ламбо

Отиват си легендите от мен.
Светът ни обеднява.
Лоши новини през ден.
Ала... Животът продължава.
И аз старея във захлас. ...
1K 1 2

Стефан Данаилов

Отиде си актьор велик,
талант загуби България,
на киното родно класик.
Славната му лъчезария
всеки един от нас освети, ...
1K 1 1