Стихове и поезия от съвременни български автори
Откровено
Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде,приятелско рамо. ...
Реката с кехлибарения мед
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...
По следите на паничките на мечтите
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
Фонтан
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...
Злoбa
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
"Мяра, според мяра..."
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
Една история в анданте
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх ...
Божествена приказка за Началото...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...
От върха
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...
Автобиографично... 4
Аз нищо по-вълнуващо не зная
от синята примамност на Безкрая
и тайните зад хоризонта скрити,
където люби Вятърът вълните!... ...
Неосъществена среща с чакана гостенка (Музата)
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...
Буря
Добре съм.
Всеки път един и същ въпрос
И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.
И всеки път с него се идва и буря. ...
Лека нощ, деца
Мариана с порой от емоции лошотията да избрише,
Синчецът да грейне с многоцветната дъга,
Иржи да ни усмихне с някоя комшийска шега,
Младен да ни въздигне в космични висини, ...
София
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...
Бесило за грях нероден
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...
А Шекспирт повече не драсна ред
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...
Поетите са счупени играчки
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
Децата ми
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
Мракът светлина буди
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...
Шейсет секунди мълчание
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...