Да бъдеш човек трудно е, знам,
Да бъдем над всички приоритет е голям,
но дори да постигнем втората строфа,
Дали ще постигнем целта си дълбока.
Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас, ...
Ти си брезент, аз – кадифе,
здрава скала си, аз пък съм глина.
Аз съм мляко, ти си кафе,
желязо си ти, аз – ламарина.
Дразги отново, отново и спор, ...
Във нощите, когато теб те няма,
(те сякаш са звезди и нямат чет),
Луната от тъга се уморява,
и някак си не ѝ се ще да свети...
И кротко мами утрото с надежда, ...
Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент ...
В студени прозорци капчици чукат.
Рисуват зигзаги по прашно стъкло.
Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.
Самотен и тъжен за късче Добро...
Хора не среща добрата му дума... ...
Сладка любов и малко горчива,
бавно на глътки от нея отпивам,
удря в сърцето, стомаха ми свива,
уж е лекарство, а ме убива.
Камъни остри в душата ми мята, ...
Щастливи стават всичките ми нощи,
когато в тях пристъпваш с мисъл светла!
Искам с музика звездата да ме упои
и сиянията й да събера в шепа!
Щастливо гледат твоите очи ...
Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи
крилата на човешката прегръдка.
Тъгата вече няма да пълзи
и да те дави с едрите си глътки.
И няма в тебе болка да крещи, ...
Както дъждовните капки мият праха,
времето угася пламъците в душата,
любовта първична, изгаряща с дъха,
превърна се в приятелство - както при децата.
Преди закуска вече е кафето, ...
Не мога да се боря със Смъртта!
От нея бягам все, а тя при мен се връща...
Не мога да се боря със Скръбта!
Тя ни обзема, като мрак във пуста къща...
Не мога да запазя Любовта – ...
Ти си хубавица, ти си просто бомба
и не ти е лесно, с тия тежки цомби.
Те са кат гюлета, тежки са и двете,
искат да тренират фитнес с тях мъжете.
Още, си културна, и със интереси, ...
Сама съм... сама до безумие...
в този свят... мравуняк тичащ!
В мен е кърваво пълнолуние...
измъчва ме... до миг обричащ!
Жадувам с цялата си същност ...
Егото ти яде сърцето ми лакомо и озверяло,
а на моето умряло от глад не подхвърля и трошичка,
а можеше просто да кажеш колко съжаляваш
или поне да напишеш, че още ме обичаш...
Свята майко ти на Бога днес напусна ни света,
тоз обикновен на хората, тук на долната земя.
Възвиси се в небесата при възлюбления син,
твоето възшествие днес славим, име божие, амин!
Теб повика той оттгоре в царството небесно там, ...
Един младеж решил да поработи,
понесъл на гърба си той багаж,
отдал се на копнежа за банкноти:
и ето – беж към източния плаж.
Заминал за пари – да ги събира, ...
Пълен член, зная как те боли,
чувствувал преди, а сега чувстващ,
близък край, е обидно, нали,
никой днес на теб да не съчувства.
Не в закон, не член-кореспондент, ...
Колко много имало в твоите очи!
С тях говориш, без да се изказваш,
понякога, дори не мигаш,
вперил поглед с големите си търкала.
Колко много имало в твоите очи! ...
Подарих ти пъстри есенни бижута,
направени от мойта сияеща душа.
Но скри се ти във своята хралупа,
замина си след сивата мъгла...
Остави ме на есенните бури, ...
Урок по Богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?...
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!... ...
Не търси вече в мене богинята
и пред мене недей коленичи.
Всички чувства към тебе изстинаха,
а сърцето ми спря да обича.
Не целувай ръцете премръзнали. ...