Стихове и поезия от съвременни български автори
Hося в мене Човешкото...
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...
Май
С тази песен на дивите гълъби?
Как ръцете си да не простра,
За да хвана оная Зора,
Подарила сив пух на тополите? ...
С моето аз
Ще ти покажа -
тайнства зад
заключена врата...
Там няма бряг, ...
Там
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...
После
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...
А изгревът трепти от съвършенство
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...
Моят свят
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...
Русалка
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...
Ново начало
Когато със живота си приключил
и вече си на път към вечността
какво ли друго може да се случи?
Ще мине ден, ще минат два и три ...
Живот- безкрайно Рождество
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...
Тих стих
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...
Моят дядо
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...
Убийствена любов
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...
Въпросителна
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
Повест за себе си
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...
Светът ми
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...
Сполай за добротата...
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен... ...
Да мога най-накрая да се скрия
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...