Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъжд
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани. ...
Самодивски срещи
косата спусната до кръста и блестяща.
Във тиха нощ на пълната луна,
явява се тя приказна, изящна.
Косата й на лунна светлина блести, ...
Из : " Дневникът на Арти " 17(Голдън ретривър)
И съвсем не ни е зле.
Дядо - спец по вкусните чорби
И "бурканчейта" напълни си дори.
Тях в камерата бързо нареди ...
Дюшеме
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.
Римите на ишлеме, ...
Лятно кокиче
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ...
Сълза и усмивка от злато по- важни са
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
ЕмПатологично
с думи човешки,
първичните чувства
обвързващи всеки от нас?!
В думи,рамки,кавички ли трябва, ...
Новолунна нощ
оглеждайки кокетно във водите, издължени светлооки силуети.
Чуй ме в тази нощ, ще ти говоря тихо, ще ме чуваш само някъде в ума ти.
Ще заспим така- аз в тебе сгушена, а ти в скута мой по майчински уютен.
Ще сънуваме желания и приказки- ...
Отведи ме с чудеса крилати
с ума си скромен твоята магия.
И не очаквах аз, че ще открия
чрез тебе много повече от рая.
Как невъзможно е да опозная ...
Вулкан
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане. ...
Камбана съм
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...
Бялата птица на надеждата
и като искра на надеждата
оставя следа с обещание
за ново утро - изпълнено с обич.
Скок във времето - ...
Аз,Дребосъчето!
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е. ...
За разлика....
човекът сам изгражда своя свят
И даже, когато му хрумне,
рисува си сам необят.
Звездите лепим на тавана, ...
Прозорец от моето детство
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
Златни спомени
обагрени със златни спомени.
Летни страсти от тях струят –
със слънчеви петна незапомнени.
Под старата смокиня аз се спрях. ...
Очите на ината са солени
>
> Селвер
Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи. ...
Късмет
със сърцето си!
А езикът ми
хапливо-саркастичен
по принуда ...
Канибал
гънките ти,
да проникна в тях,
да им потанцувам,
да се сноша със мислите ти, ...
Завръщането на Есента...
(експромт)
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също ...
Заблудата: Вечност!...
Последната вълна когато блъсна –
все още от Стихията замаян –
развеях флага на Заблуда късна,
че Щастието чака ме в Безкрая... ...
Небе в кречетало
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ...
Скреж
Часовниците в неми инквизитори.
И помежду ни вече няма път.
Сред лудостите само сме си близки.
Отронвам от измръзналата длан ...
Акапела за хляба
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
Картина
от стената насреща,
от снимка ме гледа жената любима.
Вечер самотна,
но обич гореща, ...