Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Песен на болката

Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...
822 1 3

Не съм сама

Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...
Не съм сама, когато се изгубвам ...
1.6K 5 8

... наивността ми покани, за кум...

Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.
От просено зърно сега по- малък, ...
974 8 11

Звездичката, останала без име

Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...
754 7 25

Албена

> Грешна беше тая жена, но беше хубава.
> Йордан Йовков, "Албена"
Заклеймиха я в селото: "Вещица!"
Всяка вечер до Дявола ляга.
И не пали за Господа свещи тя - ...
1.7K 4 5

Писмо

Това е, нека да си кажем сбогом,
изгуби ме завинаги, нима не го разбра?
Дори и думите са дар от празно слово,
изгасна ли последната искра?
Не се обърнах да те видя как вървиш ...
1.1K 1

Път

Пожарите в моята душа
все още не искат да утихнат!
Знам, че накрая ще опустошат
илюзиите на маски усмихнати.
Остатъци от залез ще горят. ...
784 7 16

Повеите на любовта III част

1. Какво е любовта
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...
1.1K 7 16

Стогодишен дъжд

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
3.3K 37 30

Не е приказка

Аз няма приказки да ти разказвам,
за някакви говорещи животни.
Светът е чуден, ти не знаеш,
но случват се неща страхотни.
Въртим се заедно с Земята, ...
1.1K 1 17

На горската пътека

Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя
магията да пазят дъх до края...
Вървя по горската пътека в летен транс, ...
2K 28 14

Обвивката

Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...
2.6K 19 23

О, само ако имаше пагони...

( реплика на една бомба със закъснител)
Аз зная, че не съм забавен
да те разсмивам от сърце,
да блесна с виц полузабравен,
или със клоунско лице... ...
848 4 7

Трънче

Две дечица си играли
сред тревата свежа, росна.
Боси, даже без сандали,
гонили се и се смяли.
Но за миг от таз игра, ...
1.7K 2 8

Дръвче от сухи клонки

Направих си дръвче от клонки сухи
и вазата във вкъщи украсих.
Прекрасно е, макар и с вени кухи,
аз с бели лампички го осветих.
И сякаш вдъхнах му живот, то грейна, ...
563 1 7

Думите

Думите пристигат тихо,
с валящите цветя от небосвода
И бледосини се изписват,
върху платното свое-на живота.
Думите танцуват буйно салса . ...
970 2

Надпревара

от надпревара
за „място под слънцето“
ад се отваря
438

Безпомощност

Крещя през решетки железни,
провесен над адските пещи.
С всяко киселинно вдишване,
душата ми вие, бълбучи, пръщи.
С дима от нечутата болка ...
956 2

Който бърза - бавно стига

Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...
3.8K 12 32

Живей!

Вечер е- тъмна и тиха е нощта,
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...
839

Орфей към Евридика

Където и да си,
бъди щастлива!
И нека щастието ти
в любов прелива!
Където и да си, ...
439

Днес в моят град

Народ без вяра е мъртвило...
Болезнено захвърлил своя идеал.
Забравил подвизи на Българи Велики!?
Продал без време...Майка си дори.
Боже, моля те, пази децата наши. ...
509 1

Недей да криеш ...

Недей да криеш нищичко от себе си
във спомена и закъснелите сълзи.
Животът сън е ! И сега е времето
да се събудиш. Смъртта още спи.
И още Писаното можеш да преписваш, ...
787 3 2

Една жена

Една жена
Една жена, която друг обича,
виновно гледа те сега.
Една жена в любов му се зарича,
а в нея срива се света. ...
857 1 1

Свирете сирени

Свирете сирени, надайте вой,
плачи, Българийо, за своите чеда,
плачи за незнайните герои,
дали живота си за твойта свобода!
Смирени, под тъжните отонни звуци, ...
896

Хан Тервел, спасителят на Европа

Още в далечните средновековни времена,
славела се нашата прекрасна, слънчева земя,
с мъдри, смели, родолюбиви български чеда.
В битки неравни враговете си побеждавали,
името на България достойно те защитавали ...
2.3K 3

Втори юни

Минута мълчание. Времето спира.
От упор ни гледа. И отговор чака.
Балканът легенди във шепите сбира,
а кобният изстрел потъва във мрака.
Препускат неказани толкова думи. ...
627 2

На една много желана жена

На една много желана жена
Събличах те в съня си много нощи,
целувах с устни тялото ти аз!
А ти повтаряше ми: още, още!
Повтаряше го тихо с нежен глас. ...
692 3

Тъжни размисли

С теб жестоко ни смачка животът.
Разностранни съдби, интереси.
И различни по брой обороти.
Както някои казват: "Добре сме! "
Ти сънуваш през цялото време, ...
785 3 4

Аз и Ботев

Ботев - преди и сега
Колко тежко и нетрайно -
Ти да вярваш, че си вечен?
И Те предават, обичайно,
робството им Ти завлече. ...
831 1

Вяра

ВЯРА
Днеска за Светлото Утре ще пиша,
също за Своята Вяра в Човека:
Вяра, която в гърдите ми диша;
Вяра, която проправя пътека, ...
693 3

Моята мъка

Светът в мен се разпада...
нямащ вяра в нищо и никого...
нямащ абсолютно никаква надежда...
неспособна да мисля...
неспособна да чувствам... ...
936 1

Вечер без спомените...

Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата –
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...
497 1 2

Вечер...2

Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...
588 1

Ботев 4

Юнак с чета сърцата
слезе на брега козлодуйски.
По волята на съдбата
след битка с тирана турски
без страх падна в борбата, ...
655 1

Спомен в залеза...

Спомен в залеза...
Една през бури минала корвета,
в платната – вятър и плющящ, и галещ...
Бе някъде из Южните морета,
а фантастичен там е всеки залез... ...
504 1 1

Печална равносметка

Този народ знае само едно -
Да страда, да страда, да страда,
сред малко добро, в много зло,
поел, изглежда, пътя към ада.
Векове е бил тъпкан и роб, ...
602 4

Утро в гората

Зайко подскача в близката гора,
ето ме и мене,
ставам аз сега!
Хитрата лисица с опашка свита,
и тя горделиво вдигна главата. ...
1K 2