Стихове и поезия от съвременни български автори
Към тях
Там сияят щастливи яйца!
Докоснете ги смело сега!
Направете деня си мечта!
Раздвижете ръце за късмет! ...
Омраза!
Мълчиш, мълчиш но гневът в теб отново се надига.
И за миг изпълва твоята душа с цялата омраза на света.
И ти се ще с цяло гърло да крещиш и навред омраза да садиш.
Но казваш "Не", няма да съм като тях. ...
Пролет
мирно затишие;
вишните чакат.
хайку, 27.04.2019 г.
Разпилян
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната, ...
Нямам време за чужди кръстове!
Който не ме харесва - да си ме вземе,
на отглеждане в своята къща.
Аз съм досадно и тежко бреме.
Не, не искам услуги, мечешки! ...
Дъжд от радост
Приспала съм до смърт онази обич -
за малко всъщност тя не ме уби...
Макар без думи, но си взехме сбогом,
съдбата ни е вече две съдби. ...
Плачът на Богородица(Плачещата икона)
от очите и обилно те се стичат.
Плачеш Богородице тъй силно,
сякаш дъжд пороен се излива.
Капки падат от небето сиво, ...
Вечността на майчин пример
макар че тръгна си от нас без време,
помня ясно твоя пример и завет -
да съм силна, но най-напред да съм
Човек.
На къде?
Къде отидохте сега, защо оставихте ни тук, така?
Плачем ний и молим се, скърбим.
В съня си искам да ви срещна и нещо мъничко да ви прошепна, нещо малко но значимо, едно "Обичам те" неповторимо.
Колко тиха бе сега нощта, сякъш и тя потънала в тъга. ...
Христос Воскресе
Римските войници Го пазят...
Израелтияните вече
Спокойно си
Тръгнаха по домовете... ...
Душата на поета
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...
Да се влюбиш
В тяло нечие или лице?!
Но тъй, принцесо, ще загубиш –
слуги на времето са те.
Когато то ги промени ...
За тебе бие ми сърцето
и твоето за мен, нали...
помислих си и след което,
си рекох, ах... дано, но на дали!
Започна дъжд от очите ми да вали, ...
Къде си звездице
Защо не светиш на тази тъжна Пасха!
Вечерят идните Апостоли.
Тринадесет дихания и само две ръце,
които разчупват хляба на бъдещето... ...
За моите дядовци!
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!
Дъждовна лазарка
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...