Стихове и поезия от съвременни български автори
Петльо и Лисана
от стобора днеска сам
глас във утрото изви:
„Кукуригу! Кой там спи?
Ставайте големи, малки – ...
Върви си
писах ти по цели дни и нощи.
Имала съм нужда от теб безспорно,
но чувствата лека по лека в мен загаси.
За вниманието ти жадувах, ...
Как искам все така да ме обичат
душата с обич светла се изпълва,
лице сияйно пак ме омагьосва
и празнотата тайнствено запълва!
Надеждата у мен възвръща ...
Повече от нула
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах. ...
Умря търгашът, неживял...
търговец – ни добър, ни лош
и на промоция душите.
Обезценени. Три, за грош.
Търгуваш – полети, стремежи ...
Би ли го лапнала
и ще го обикнеш.
Криво ще ти е без него,
само да му свикнеш...
Явно досега не си ...
Потъването на Титаник...
Денят е слънчев, обещава
вълшебства из Безкрайността...
Уверено Титаник плава −
обезумял от суета... ...
Бъдеще... (фентъзи)
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...
Когато влезеш в Катедрала...*
Когато влезеш в катедрала
и спреш до чудотворни мóщи,
поспри и помисли тогава
(преди да се прекръстиш още!) ...
Бойко удвои заплатите
за последните две години,
ама на министрите, депутатите.
Народе, лъжем те, зарежи ни*!"
*Тоест лъжата на Бойко в този случай е очевидна и плитка, защото няма как в бедна държава заплатите(тоест всички заплати) да се увеличат двойно само за две години и затова хората не тряб ...
Светът за двама врича без да пита
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. ...
Черница в града
тъмнее над мене – пак ще вали.
Какво да направя, така е орисана –
от детството наше плод неделим.
Чудата по форма, почти съвършена – ...
Миг
Вече не!
Оставям нощите
сами да ме приспиват.
А раните? ...
Счупено огледало
събирам и редя,
като мънички монети,
опитвам се да ги броя!
Като ситен пясък, ...
Всичко в тебе, за мен – е любов
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти. ...
Бунтовни мисли щъкат ми в главата
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
Пропадам
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си. ...
Кръговрат
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
Мъдреците от Ориента
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
На Майка ми...
На светлата памет на Майка ми...
Понеже много скитах по Света
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта ...
За какво мълчат делфините...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...