Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъждовната капка
се Откъсва
от облака - майка
Полита
стремглаво надолу ...
Идвам
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет - ...
Парадокс
и да те нямам също толкова, когато те желая най-много.
Да съм способна да обърна целия свят, когато го искаш подреден
и да подредя живота ти, когато си решила, че ти трябва разхвърлян.
Да намеря константа във временното ...
Разбита
И надеждата сломи ме.
Вярно, виновна съм си аз
Щом на теб повярвах в онзи час.
Не отричам, че боли ме ...
Ангелско
право в очи ме погледна,
после си песен звънка запя,
ангелска, сякаш неземна.
Гука ми, гука, пърха с крилца, ...
Оксиморон
в което заедно живеем?
Ще те открия ли във времето,
което двамата копнеем?
Или ще бъдеш ти, звезда в небето, ...
Чувствата не са ми кът
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото –
играчите са ни без дъх.
Загубих вече и надежда ...
Принцисата със тежката корона
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато, ...
Аз и Тор
То бива плач, то бива чудо...
Дали пък, Тор не удря със чука,
спасявайки света от разни луди?!
Така си фантазирам за дъжда, ...
Настроение
Дланта ми гали цвете бяло
и нежно пулсът ми запя
на хоризонта слънце спряло
със дивата ми кръв се сля! ...
Вече пулсират сърцата...
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук! ...
С вяра
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда ...
Quo Vadis, Domine?...*
Къде отиваш, Господи, когато
се гърчи Рим във пламъци пред теб
и зарево (на спомени богато!)
виси в небето седмици наред!... ...
Пътник без билет
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...
Аз, Живота и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...
Под ръба на вълна
но се случи така,
че поседнах пред здрача
до другарска ръка,
до приятелско рамо, ...
Боли
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
Под спиралата от облаци
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...
Сфинксът...
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме óще,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нóщем... ...
ххх79
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...