Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.
А аз какво ли не съм преживял ...
Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят ...
Когато фарът пада покосен
в големите вълни, които плискат,
мисли си с обещания за мен,
усещай, че ръцете ми са близко!
Светът ще те замеря с новини, ...
Морето кадифено ме обгръща.
Брегът е близо, с телесата голи.
А мене, ужас, как ми се повръща
от алкохол и некакви пържоли.
Но как попаднах тука, сред вълните? ...
Душата ми се свързва с теб по кабел.
Изпращам ти прощалните флуиди.
Навярно все пак ще получи Нобел
сърцето ми, до днес хуманоидно.
Живурках в мрак студено-чист, отровен, ...
Не мога вече да те побера във стих.
Отвъд си. Над. Безкрайна. Нелогична.
Реалност. Сън. Луна. Звезди.
Съдба. Любов. Живот. Категоричност.
Не мога да те събера на лист. ...
Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример. ...
Събудя ли се вече ще съм мъртва,
ще съм поела пътя си към Небесния Отец.
Преминавайки през водите на Лета,
дали ще помня очите ти и топлия ти глас...
За това не искам да се будя, ...
Колко дълго вървях... Сто години...
Как до кръв от коприва и тръни болях...
"Намери ме, Любов... Намери ме..."
със последната своя надежда шептях.
Сто години, Любов, аз те чаках... ...
01.07.2019
Докторе,кажи...
Един младеж незнайно за околните от какво
бил само със едно око,а другото-протеза...
Веднъж... пак също от незнайно естество ...
Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...
Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
Защо мигът не може да ми стигне?
Сама съм и горя – горчив фитил.
Угасвам вечер на парченце восък
и търси лъч изгубен смисъл тихо.
Целувам себе си, в мечтите – ти си… ...
Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща. ...
Обадих ти се. Не ме позна.
Една жена с дете помоли ме за помощ.
И аз ти позвъних. Прости ми!
Но толкова жадувах да чуя топлия ти глас.
Да ме погали отново с нежността си... ...
Теб те няма, дори не си до мен
Но, където и да отида, аз те усещам
Можеш ли да ме усетиш
Защо просто не мога да те забравя
Искам да сменя кожата си, за да се отърва от теб ...
От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...
"Аз трябва да съм пример за морал,
че съм шеф на КПКОНПИ.
Да знаете, че от Фандъкова съм узнал,
че навесите ми са незаконни!"
Осмивам Фандъкова, че казала, че Георгиев не знаел досега, че навесите му са незаконни. ...
Горчив и нежен, топъл. Шоколад!
Топи се върху кожата на лято...
Над тътена на огнен водопад
се вият птиците в любовно ято...
И песен е в сърцето! Красота! ...
Пълзят бавно, сиви и мрачни,
боговете предали им ярост и гняв.
Рисуват фигури нееднозначни
в цвят плашещ – тъмнопепеляв.
Похищават синевата на небето ...
Косите ми отлитат косъм, след косъм
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха ...
Понякога ми казват,
че съм красива като кукла Барби,
а аз виждам себе си грозна и стара.
Къде бъркам тогава?
Най-лошо е, ако се почувствам нежелана, ...