Стихове и поезия от съвременни български автори
Сродните души
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича... ...
Есенен дъжд
този есенен дъжд
и разголи
тази липсваща нежност ...
А дланите, ...
Йосиф
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му – злобна сган.
Захвърлен в тягостната яма, ...
По документи
образец от подписа de-jure.
Важно в постмодерния канон
е да отделяш "аз" от "право".
Документи с променен статус ...
Мъжете от моето племе...
Мъжете от моето племе
във ласките си били сдържани и груби –
само деца да направят
слизали от конете ...
Лекари...
Тази наша тревожна
и безсънна Професия!...
Без Душа невъзможна е,
както обич без песен... ...
Любов на „Патерица“...
Не осъзнала някога раздялата
ти питаш ме сега за „втори шанс“...
– Какво да кажа?... Мисля си, че цялата
любов я „изразходвахме“ в аванс!... ...
Един "леко" сбъркан снежен човек
и рекох да си направа снежен човек,
но нЕмах моркув и му сложих... шпек...
Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото
и сега сека дама го кани в леглото... ...
Вратата
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...
Илач за разпнати ръце
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...
Небесни знаци
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...
Въпрос
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...
Преди теб
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...
Зимнина
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...
Снеговалеж в Ада...
Предания в Ада обричат
там всички на орис зловеща,
но знам и едно по-различно,
което все пак си е нещо... ...
Морска плесница
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...
Шизофренно раздвоение…
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Разчупи, като хляб - мекото и кората. ...
Крилата фраза
Когато ме удари фраза
Стовари ми се на главата
А тя ме заболя, горката.
Тя умна фразата си беше ...
Саможертва
И не мисли да спре,
докато душата ми изцяло проядè
Отчаянието и тъгата безкрайна за себе си запазих
Добротата и щастието на по- заслужили от мен оставих ...