Стихове и поезия от съвременни български автори
Любов
който страстно те съблича.
Който сутрин рано,
душата в огъня обрича.
Всички цели и мечти, ...
Краен срок
а ти не можеш да подвиеш крак.
Да редактираш вече май ти писна,
а настроението взе, че се вкисна.
Краен срок ти чука на вратата, ...
Завръщането на Есента... 2
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо-зли... ...
Есенен мираж...
Навярно Вятърът нощес
е влачил облаци, мъгли,
че също както есенес
отново ситен дъжд вали... ...
Научи ме
от потока на срички разместени,
от смирените брястове сънени
и от сенки на дивите кестени.
Научи ме да ходя по пясъка. ...
Ноктюрно
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели, ...
Сивота
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите, ...
Плаж, мерак... и още нещо
Жени без бански
и тук-там някой от друг вид
небрежно скрит
между тълпата голи... ...
Дъждът за нас сега е всичко
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...
Ако си тръгнеш
ще обърнеш света ми изцяло,
ако тръгнеш по пътя студен,
не мисли, че сърцето ми ще е цяло.
Ако няма те вече до мен, ...
Игра на думи
любов, опианение, раздяла..
Реди поет, изпаднал във екстаз
тез думи във тетрадка снежно бяла.
Целувки нежни, топли думи, ...
Езичница
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...
Не мога
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това, ...
Безсъници... 2 (лиричен коктейл)
(лиричен коктейл)
1.
О, не в градинката на село,
а в жилищния ми панел – ...
Жената!...
На всички Жени, които съм обичал...
С Любов!...
С едно страхотно настроение
нощта обгръща ме гальовна ...
Избор (експромт)
(експромпт)
Щом вятър подранил извѝ –
разбърка сънните тревѝ...
Багажът вече е събран ...
Рокля на точки
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
Новолуние
кротко падна и
с тихо звънтене
утихна пленена
в прегръдката мека ...
Бедният
той получава пенсия минимална.
Гледаме го колко е окаян,
гледаме го, че е душа страдална,
но, уви, мнозина от нас ...
Небесен многоцвет
над стройните зелени дървеса.
С изтОчен дъх листата го подкрепят
да не изрони облачна реса.
Над клоните провисват закачливи ...