Стихове и поезия от съвременни български автори
Разговор
Такова беше времето и нашата история.
Болезнена картина изпълваше словата ни,
а те се разпиляваха като листа на вятъра.
Отиваше си лятото, листата аленееха. ...
Овце
( Из ума на един обикновен ученик )
Една овца, две овце, три...
Седя на чина с умно изражение аз.
- Ах, звънец – казвам. – Звънни! ...
Къде е Митака?
Презрял ерген го знаеха Митака
и беше наближил петдесетака.
От многото избиране на булка,
остана сам – изсъхнала шушулка. ...
Сибила
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...
Как на две мечета стана майка нашата Мецана 2
или като мед в паница
туп и кап се разхвърчаха.
Радостни децата бяха,
бързо те в игри растяха. ...
Прощално
Последният ми пристан е земята.
Ще ме прегърне в хладната си гръд.
Но тя ще ме лиши от светлината
като поеме тленната ми плът. ...
14+ С Моника Белучи
със колежки на по бира -
Тичам бързо при жената,
у дома да се прибирам!
Но веднъж това се случи - ...
Шутът
мнозина обявяват ме за луд.
Пред мен са равни и крале, и роби –
язвителният и ухилен шут.
Рискувам ежедневно, ежечасно ...
Контраст
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...
Есен 11
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея, ...
Остави вратата отворена
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни. ...
Обичам България
Една земя от слънцето по-жива,
от ласките на любимия по-красива,
от въздуха по-необходима,
от водата по-животворна, ...
Добре дошла
Дълга рокля, дантели, сатен.
От листа е съшита премяната.
И от лъч светлина от предишния ден.
Носи малко тъга. И надежда. ...
И гола дибидюс ти се предавам
и във косите ти се приютявам.
Завивам се със ароматен мъх
и на уюта си се наслаждавам.
В желание превръщам се след миг. ...
Легенда за розата на Айше
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...
Следа
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ...
Вълшебница
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.
И слънцето, рано да се прибира, ...
Просякът
Той винаги стоеше до вратата
на малко магазинче за цветя
с оръфана капела на главата,
с протегната, трепереща ръка. ...
Как на две мечета стана майка нашата Мецана
и не иска да заспива
никой в къщата на Мечо.
В полунощ загрижен рече:
- Мецо мила, провери ли ...