Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

А Шекспирт повече не драсна ред

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...

Роби

Поезия » Хумористична

1.5K 13 20

Поетите са счупени играчки

Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...

mislitel

Поезия » Философска, Друга

984 9 24

Благословено...

стихотворение —
благословено е
Богообщение

rhymefan

Поезия » Друга

543

***

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш ...

Всемнелюб

Поезия » Друга

788 2

Децата ми

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...

КрасимираЧакърова

Поезия

1.1K 10 14

Мракът светлина буди

Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...

Viktoria.1

Поезия » Любовна

903

Шейсет секунди мълчание

Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...

Синьо.цвете

Поезия

2.7K 20 36

Защото те обичах

Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...

dansyto

Поезия

705 5 9

Диагноза - Гравитация

Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...

Plevel

Поезия

791 4 11

Спомняй си

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

1.6K 4

Клетка на нощта

Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...

КрасимираЧакърова

Поезия » Любовна

1.3K 16 24

Земно естество

Върху ДНК-то се наслояват образи многопластови,
отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
07 08 2019 ...

NadeBo

Поезия

540

Космическа приказка под влияние на „Големия взрив“

Много преди
всички звезди
да засветят,
светеше само една —
възголяма и бяла. ...

rhymefan

Поезия » Друга

810 5

Беззвездно

Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...

valqka

Поезия

1.1K 1

Сам ...

Рано или късно разбирш, че си сам
Рано или късно осъзнаваш, че никой не ти е длъжен
Търсиш смисъл в живота си изпокъсан
Не намираш,а след това си тъжен.
Болката пронизва ума ти, ...

алексчето

Поезия » Любовна

845 2

Aнамнеза

Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

753 2 8

Песен за Яворов

Харамията смел и талантлив
усети страдание от клеветата.
Светът жесток е и несправедлив,
обвиниха го, че убил си е жената.
Клюки, лъжи, слепота, обиди ...

hcs

Поезия » Гражданска

969

Следите на любовта

Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...

thedac

Поезия

734 2 5

Защото имаме какво да губим

Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...

RainaVakova

Поезия » Любовна

1.1K 9 13

Най-дългият виц

Най-дългият виц на земята
е без ум и коса на главата!
И той иска да ни управлява
със своята чалга държава!
С екип от байгън сценаристи ...

Yuri

Поезия » Хумористична

808 3 6

Лъжи и обвинения

След раздялата казваш че съм бил много лош,
че съм те унижавал, мразех се за шамар,
че все съм отсъствал в едни безумни нощи,
друга не търсех а заради теб бях с цигара.
Верен бях и твой бях, винаги до теб бях, ...

ger52alt80

Поезия » Любовна

921

Морето

Морето е огромна синя риба
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...

Lilia_Anna

Поезия » Друга

859 2 1

Слято лято

Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...

DoniDimitrova

Поезия » Бели стихове

1.2K 1

Сън

Сънувах сън...
Че някой ме обича...
И тичам аз незнайно накъде...
След мене дъжд вали и буря...
Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори... ...

lapluma

Поезия » Свободен стих

980 1

Из: "Дневникът на Арти" 18 (Голдън ретривър)

Из "Дневникът на Арти"...
Дядо вози ме с колата,
Мерцедеска малка, но е много яка.
"Днес ще ходим на чешмата,
тубите да пълним със водата, ...

keisigeneva

Поезия » Хумористична

659

Ти знаеш ли как се обича

Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...

satine

Поезия » Любовна

1.2K 1

Разминаване

На гарата
стои и тя
С едно табло
без име...
И той дойде! ...

Соларе

Поезия » Друга

986 4 8

Нужна

На ръба
на бездната
те чакам.
Изпразни
джобовете си ...

svetlitschka

Поезия

734 5 10

Времето е пясък

Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...

щураче

Поезия » Философска

1.2K 7 14

Над керемидите на пирамидите – море

/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...

МарияДимитроваБел

Поезия

548 3 8

На стъкления покрив - детски спомен

На стъкления покрив под звездите
аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.
И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.
А аз летях, понесена от призрачния зрак.
Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах... ...

EvaRang

Поезия » Друга

1.9K 2 33

Моите мастилени деца

Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...

mislitel

Поезия » Друга

1.1K 8 23

Покрив на света

Звездите пак изгряха на балкона
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...

hari36

Поезия » Философска

1.6K

Циганско лято

Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата... ...

ZEMEDELEC

Поезия » Пейзажна

1.4K 2

Юлски порив

В утробата бяла на дъхава мащерка
плодната тичинка ден ще усмихне.
Тръпне в лазура ѝ зрънцето обич
в топлата длан на пчела да утихне...
Медено зреят по пладне написани ...

Mimka80

Поезия

1.2K 2 4

Днес шейната ще мине край мен

Оня дъжд, който в утрото падна
и валя като синя тъга,
неусетно във късното пладне
се превърна в студена мъгла...
Тя обхвана полека душата ...

Роби

Поезия » Любовна

874 3 6

Просякът

Видях на улицата просяк без крака
за милостиня да протяга свойта длан.
С опърлена от слънцето ръка,
в окаян вид, отритнат и презрян.
Видях как подминават купища тълпи, ...

BlackWizard

Поезия

1.3K

Пир

Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда. ...

Hunterszone

Поезия

1.2K 2

Вдъхновение

О, дете чудесно, мое вдъхновение,
ела, дай ми красота, спасение!
Ела за миг, да сме насаме,
да се чувствам хубаво, добре!
Ти си за мен слънчев лъч, ...

hcs

Поезия » Любовна

764

Чуждата жена

Чуждата жена
Чуждата жена поглежда ме така,
трепна сърцето ми, усетих му пулса.
Красива, мила, нежна, жена мечта една.
талантлива, пише, вдъхновява я Любовта! ...

valcanyon

Поезия » Друга

801 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

А Шекспирт повече не драсна ред

Поетите са счупени играчки

Благословено...

***

Децата ми

Мракът светлина буди

Шейсет секунди мълчание

Защото те обичах

Диагноза - Гравитация

Спомняй си

Клетка на нощта

Земно естество

Космическа приказка под влияние на „Големия взрив“

Беззвездно

Сам ...

Aнамнеза

Песен за Яворов

Следите на любовта

Защото имаме какво да губим

Най-дългият виц

Лъжи и обвинения

Морето

Слято лято

Сън

Из: "Дневникът на Арти" 18 (Голдън ретривър)

Ти знаеш ли как се обича

Разминаване

Нужна

Времето е пясък

Над керемидите на пирамидите – море

На стъкления покрив - детски спомен

Моите мастилени деца

Покрив на света

Циганско лято

Юлски порив

Днес шейната ще мине край мен

Просякът

Пир

Вдъхновение

Чуждата жена

Опашка